В сила от 1 януари 2000 г.
Обн. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2000г., изм. ДВ. бр.63 от 1 Август 2000г., изм. ДВ. бр.109 от 18 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.112 от 29 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г.
Дял първи.
ОБЩИ ПРАВИЛА
Глава първа.
ПРЕДМЕТ И ДЕЙСТВИЕ
Предмет
Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по регистрация на данъчните субекти, установяване, обезпечаване и събиране на данъчните и другите държавни и общински публични вземания, обжалването на свързаните с това актове, както и структурата и правомощията на данъчната администрация.
Действие по време
Чл. 2. Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания към датата на влизането му в сила.
Действие по място и по отношение на лицата
Чл. 3. (1) Разпоредбите на този кодекс се прилагат на територията на Република България по отношение на всички данъчни субекти, за които възникват публични задължения съгласно българското законодателство.
(2) Данъчните органи са длъжни да установят всяко данъчно задължение и нарушение, възникнало или извършено на територията на Република България.
(3) Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за действия или събития извън територията на страната, когато това е предвидено със закон или с международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България.
(4) Когато в международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, е предвидена друга процедура за установяване на данъчни задължения и нарушения, прилага се редът, предвиден в този договор.
Действие спрямо лица, които се ползват с имунитет
Чл. 4. (1) Спрямо лица, които се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на Република България, процесуалните действия, предвидени по този кодекс, могат да бъдат извършени само в съответствие с нормите на международното право.
(2) По отношение на лицата, ползващи се с имунитет, се прилагат разпоредбите на този кодекс, когато:
1. доброволно са се отказали от имунитета си;
2. реализират доходи от източници или притежават имущество в Република България, различни от доходите и имуществото, за които се ползват с право на имунитет съобразно нормите на международното право.
Глава втора.
ОСНОВНИ НАЧАЛА
Законност
Чл. 5. При упражняване на правомощията си органите на данъчната администрация и публичният изпълнител спазват Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.
Обективност
Чл. 6. (1) Данъчните органи са длъжни в пределите на своята компетентност да установят обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти.
(2) Когато въз основа на съществуващите данни не е възможно обективното установяване на всички факти и обстоятелства, отнасящи се до данъчното облагане и отговорността на данъчния субект, данъчният орган прилага особените правила за определяне на данъчните задължения, предвидени в този кодекс.
Самостоятелност
Чл. 7. (1) Данъчната администрация и публичният изпълнител изпълняват своите функции самостоятелно и само въз основа на закона.
(2) Въпроси, отнасящи се до данъчното облагане, не могат да бъдат решавани от други административни органи.
(3) Започнало наказателно или административнонаказателно производство срещу данъчен субект не е основание за спиране или започване на данъчното производство за същия субект, освен когато е предвидено друго в този кодекс.
Оценка на ефекта
Чл. 8. (Обявен за противоконституционен с РКС № 2 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Предложения за промени в законодателството, отнасящи се до данъчната политика или засягащи дейността на данъчната администрация, задължително се придружават от оценка на Министерството на финансите за влиянието им върху приходите в бюджета и становище на данъчната администрация за ефективността им по администрирането на данъците.
Еднакво прилагане
Чл. 9. (1) Органите на данъчното производство и публичния изпълнител прилагат законите точно и еднакво спрямо всички данъчни субекти.
(2) Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, религия, пол, раса, образование, убеждения, служебно, обществено, политическо или материално положение.
Служебно начало
Чл. 10. Данъчните органи и публичният изпълнител са длъжни служебно в производствата по този кодекс да изясняват всички факти и обстоятелства, свързани със законосъобразното установяване на публичните вземания, включително водещи до намаляването или отпадането им.
Добросъвестност
Чл. 11. Участниците в производствата по този кодекс са длъжни да упражняват предоставените им от закона права добросъвестно, като в законоустановените срокове са длъжни да извършат определените действия, обезпечаващи нормалното развитие на производствата.
Служебна тайна
Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Служителите в данъчната администрация и привлечените сътрудници, както и публичните изпълнители, експертите и другите лица - получатели на информация са длъжни да пазят тайна и да не използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните си задължения всички станали им известни факти и обстоятелства, определени от този кодекс като служебна тайна.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Сведения, съставляващи служебна тайна, могат да се разкриват:
1. по писмено искане на друг данъчен орган във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс при условия и по ред, определени от главния данъчен директор;
2. по писмено искане на публичния изпълнител във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс;
3. по инициатива на данъчен орган, когато това е предвидено в закон;
4. по писмено искане на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, управителя на Националния осигурителен институт и директора на Агенция "Митници" или упълномощено от него лице.
(3) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2002 г.) Извън случаите по ал. 2 сведения, съставляващи служебна тайна, могат да се разкриват само въз основа на писмено съгласие на данъчния субект или с акт на съда.
(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2002 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 112 от 2002 г.)
Разкриване на служебна тайна по искане на органите на прокуратурата, на следствието и на Министерството на вътрешните работи
Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 112 от 2002 г.) (1) Съдът, извън случаите по чл. 12, ал. 3, може да постанови разкриване на сведения, съставляващи служебна тайна, по мотивирано искане на:
1. прокурор или следовател - във връзка с образувана предварителна проверка или започнато наказателно производство;
2. министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директора на Национална служба "Сигурност", директора на Национална служба "Полиция", директора на Национална служба "Борба с организираната престъпност", директор на регионална дирекция на вътрешните работи - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия.
(2) Окръжният съд по местонахождение на териториалната данъчна дирекция се произнася по искането на органите по ал. 1 с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя данъчния субект, по отношение на който се разкрива служебната тайна, обхвата на конкретните индивидуализирани данни за него съгласно § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване.
Глава трета.
ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ
Публични и частни вземания
Чл. 13. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавни и общински вземания:
1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) за данъци, акцизи, мита и задължителни осигурителни вноски;
2. за такси и други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за паричната равностойност на вещи, отнети на законово основание в полза на държавата;
4. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и по наказателни постановления.
(3) Публичните вземания се установяват и събират в левове.
(4) Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.
Ред на събиране
Чл. 14. (1) Публичните вземания се събират по реда, предвиден в този кодекс.
(2) (Обявена за противоконституционна относно израза "освен в случаите, когато изрично със закон е предвидено те да се събират по реда на този кодекс" с РКС № 2 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред освен в случаите, когато изрично със закон е предвидено те да се събират по реда на този кодекс.
Изпълнително основание
Чл. 15. Изпълнително основание за събиране на публичните вземания е:
1. данъчен акт;
2. акт за установяване на съответното публично вземане.
Установяване и давност
Чл. 16. (1) Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда, предвиден в Закона за административното производство за издаване на административен акт. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета, съответно от ръководителя на ведомството.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответното ведомство по реда на Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд. Ръководителят на съответното ведомство може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаване се обнародва в "Държавен вестник". В тези случаи на делегиране на права обжалването на актовете е по реда на Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд.
(4) Публично държавно или общинско вземане се погасява по давност в сроковете, предвидени в този кодекс.
Установяване и предявяване на публични вземания при несъстоятелност
Чл. 17. (1) Установяването на публичните вземания срещу длъжник, за когото е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, се извършва по реда на чл. 16 най-късно до един месец след получаването на уведомлението по чл. 20, ал. 4.
(2) Текущите публични задължения на длъжника се установяват от съответните органи извън срока по ал. 1.
(3) Екземпляр от актовете за установяване на публичните вземания се предоставя на Агенцията за държавни вземания.
(4) Публичните вземания се предявяват от Агенцията за държавни вземания пред съда по несъстоятелността.
(5) В случай, че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Тези вземания не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на решението на съда по несъстоятелност за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.
(6) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случай, че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в данъчен закон е предвидено друго.
Глава четвърта.
ДАНЪЧНИ СУБЕКТИ
Видове
Чл. 18. (1) Данъчни субекти са:
1. местните физически и юридически лица, а държавната администрация, учрежденията и общините - когато осъществяват стопанска дейност;
2. чуждестранните физически лица, които получават доходи от източник в страната, извършват подлежаща на облагане с данъци дейност или притежават имущества в страната;
3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) чуждестранните юридически лица, клон или търговско представителство и неперсонифицираните дружества, които: осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база; получават доходи от източник в страната; извършват подлежаща на облагане с данъци дейност; притежават имущество в страната;
4. лицата, които се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на Република България, в случаите, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за задължително обществено осигуряване се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията, обжалването и административно-наказателната отговорност.
(3) Не са данъчни субекти държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление.
Уведомяване
Чл. 19. (1) При смърт на физическо лице общината уведомява данъчната администрация по местоживеене до 15-о число на месеца, следващ месеца на смъртта. Наследниците също могат да уведомят данъчната администрация.
(2) Наследниците отговарят за данъчните задължения на наследодателя си до размера на полученото имущество.
(3) Данъчната администрация до края на месеца, следващ месеца на смъртта, може да започне данъчна ревизия за установяване размера на данъчните задължения на наследодателя.
Ако в този срок наследниците извършват разпоредителни сделки, те отговарят солидарно за данъчните задължения на наследодателя.
(4) След започване на данъчната ревизия разпоредителни сделки могат да се извършват само със съгласието на съответния данъчен орган - до издаване на данъчния акт.
Уведомяване за прекратяване, преобразуване и откриване на производство по несъстоятелност
Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите на заличаване от търговския или друг регистър при съответния съд на едноличен търговец или прекратяване на юридическо лице данъчната администрация се уведомява преди внасянето на съответното искане за това в съда.
(2) Доказателството за уведомяване на данъчната администрация по ал. 1 се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му.
(3) При условията и по реда на ал. 1 и 2 юридическите лица уведомяват данъчната администрация за искането за сливане, вливане, разделяне и отделяне.
(4) В случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност, направено от длъжника или от негов кредитор, преди внасянето на молбата в съда, се уведомяват данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на уведомлението по ал. 4 Агенцията за държавни вземания издава удостоверение за уведомяване, което съдържа информация за наложени върху имуществото на длъжника мерки за обезпечаване на публични вземания.
(6) Прилагането на удостоверението по ал. 5 и на доказателството за уведомяване на данъчната администрация към внесената в съда молба е условие за разглеждането на молбата и образуване на делото по несъстоятелност.
Отговорност на органите на юридическите лица
Чл. 21. (1) Членовете на органите на управление на юридическите лица отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени данъчни задължения на юридическото лице в случай, че са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчната администрация, или не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на юридическото лице са намалели през този период.
(2) Отговорността по ал. 1 е за неплатените данъчни задължения в рамките на намалението на активите на юридическото лице за периода между възникването на задълженията и установяването на обстоятелствата, водещи до отговорността.
Трети задължени лица
Чл. 22. (1) Когато по силата на закон данъкът се удържа и внася от трето лице, различно от данъчния субект, правилата на този кодекс по отношение на данъчния субект се прилагат и по отношение на третото лице.
(2) Когато третото задължено лице по ал. 1 не е удържало или не е внесло данъка, то отговаря за данъчното задължение.
Глава пета.
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНИТЕ СУБЕКТИ, ОТГОВОРНОСТИ И АКТОВЕ НА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Основни права на данъчните субекти
Чл. 23. (1) Данъчният субект има право:
1. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) да бъде информиран в подходяща форма за данъчните му задължения и за сроковете, в които следва да заплати дължимите от него данъци, както и за наличието или липсата на други обстоятелства по този кодекс;
2. да получава разяснения за попълването на данъчните декларации;
3. своевременно да му бъдат осигурени данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които данъчните органи изискват въз основа на закона;
4. при поискване да бъде информиран в подходяща форма за последиците от принудително изпълнение на данъчни вземания;
5. да обжалва в случаите, предвидени в този кодекс, действията на данъчните органи, които засягат неговите права и законни интереси;
6. на уважение към достойнството му при изпълнение на данъчни задължения;
7. на опазване на тайната относно обстоятелствата, станали достояние на данъчната администрация при условията на този кодекс;
8. да изисква от данъчните органи при предприемане на всякакви действия да се легитимират или да показват акт, въз основа на който предприемат тези действия.
(2) Когато по причина на действията на данъчната администрация или поради късно приемане на законови разпоредби, определящи нови данъчни задължения или срокове, данъчният субект няма обективна възможност да заплати в срок данъчните си задължения, той не дължи лихви за закъснение и ползва отстъпката, предвидена за заплащане в законоустановения срок, ако е изпълнил задължението си добросъвестно.
(3) Когато данъчният субект действа съобразно указания, дадени му в писмен вид от упълномощен за това орган на данъчната администрация, които впоследствие се окажат незаконосъобразни или неправилни, начислените лихви в резултат на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
(4) Когато данъчният субект заплати целия дължим данък за съответния данъчен период, ако със закон е установено право на ползване на намаление, но без да е подал предвидената за това декларация до момента на плащането, при установяване на правилността на извършеното плащане той ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка при условие, че декларацията бъде подадена в законовия срок.
Основни задължения на данъчните субекти
Чл. 24. (1) Данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган при упражняване на правомощията му, като:
1. декларира обстоятелства, когато това се изисква със закон или друг нормативен акт, издаден за неговото прилагане;
2. изготвя справки и предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършваните проверки и ревизии, и заверява направените от данъчния орган копия от тези документи;
3. осигурява достъп до служебни помещения, складове, каси и др.;
4. осигурява място за извършване на проверки или ревизии, а когато това е невъзможно, предава необходимите документи на данъчния орган с протокол и опис.
(2) В случаите, когато със закон се изисква установяване на факти и обстоятелства от значение за правата и задълженията на данъчните субекти, те декларират тези обстоятелства пред съответните органи, като носят наказателна отговорност за верността на данните в декларацията.
Отговорност за действията на данъчната администрация
Чл. 25. (1) Данъчната администрация отговаря за вредите, причинени на данъчни субекти от незаконни данъчни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на дейността им.
(2) Обезщетения за вреди от незаконни актове по ал. 1 може да се иска след тяхното отменяне по реда на този кодекс. Когато вредите са причинени от нищожен данъчен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
(3) Отговорността по ал. 1 се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Данъчни актове
Чл. 26. (1) Данъчни актове по смисъла на този кодекс са актовете, издавани от органите на данъчната администрация, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на данъчните субекти.
(2) Данъчни актове са и решенията за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказите за издаване на такива документи.
(3) Актовете по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда, предвиден за данъчните ревизионни актове.
Дял втори.
ДАНЪЧЕН РЕГИСТЪР
Глава шеста.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНИТЕ ОРГАНИ, ДАНЪЧНИТЕ СУБЕКТИ И ТРЕТИ ЛИЦА ПО ДАНЪЧНАТА РЕГИСТРАЦИЯ
Данъчен регистър
Чл. 27. (1) Данъчната администрация води данъчен регистър за всички данъчни субекти по този кодекс. Данъчният регистър служи за идентифициране на данъчните субекти и извършваната от тях дейност, подлежаща на контрол.
(2) Местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък, платим от трето задължено лице, не подлежат на вписване в данъчния регистър.
(3) Със закон може да се предвиди воденето на специални регистри по отделни видове данъци, които са неразделна част от общия данъчен регистър.
Съдържание на данъчния регистър
Чл. 28. (1) Данъчният регистър съдържа данни за всички регистрирани в страната данъчни субекти относно:
1. регистриращия данъчен орган;
2. името, съответно наименованието (фирмата) на данъчния субект;
3. БУЛСТАТ, съответно служебен данъчен номер или единен граждански номер, когато няма БУЛСТАТ;
4. данъчния адрес;
5. трите имена и единния граждански номер на представител на данъчния субект;
6. трите имена и единния граждански номер на лице за контакти с данъчната администрация;
7. банкови сметки на данъчния субект;
8. данни по чл. 40 от Закона за статистиката;
9. производствени, търговски или други обекти и места за осъществяване на дейност в страната и в чужбина, включително и ефективно управление от България на чуждестранни търговски дружества;
10. участия в дружества и инвестиции в страната и в чужбина;
11. издадени разрешения/лицензии за осъществяване на стопанска дейност;
12. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) датата на данъчна регистрация;
13. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) датата на прекратяване на данъчната регистрация;
14. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) датите на специална регистрация;
15. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) датите на прекратяване на специалната регистрация.
(2) Главният данъчен директор може да изисква декларирането и предоставянето и на други данни, необходими за данъчния контрол.
(3) Когато съществува задължение за издаване на удостоверение за първоначална данъчна регистрация, удостоверението се издава в 7-дневен срок от вписването в данъчния регистър и съдържа данните по ал. 1, т. 1, 2 и 3. До издаване на удостоверение лицето има право да получи заверен екземпляр на декларацията за данъчна регистрация.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки уведомяват в 7-дневен срок данъчната дирекция по място на данъчна регистрация на данъчните субекти по чл. 29, ал. 3 за откритите или закритите от тях банкови сметки.
(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки предоставят информация за откритите или закритите банкови сметки на данъчните субекти, непосочени в ал. 4, при мотивирано искане от териториалния данъчен директор. Информацията се предоставя в 7-дневен срок от получаване на искането.
Вписване в данъчния регистър (данъчна регистрация)
Чл. 29. (1) Данните в данъчния регистър се въвеждат служебно или чрез подаване на декларация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по ал. 3, се вписват в данъчния регистър с подаване на данъчната декларация по реда и в сроковете, установени в съответния данъчен закон. В данъчната декларация лицето посочва и данъчен адрес за връзка с данъчната администрация.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) На задължително вписване чрез подаване на декларация подлежат данните по чл. 28, ал. 1, т. 2, 4, 5, 6, 7, 9, 10 и 11 и ал. 2 в 14-дневен срок от възникване на задължението при условия и по ред, определени със заповед на главния данъчен директор, която се обнародва в "Държавен вестник". Подаването на декларацията се извършва, както следва:
1. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
2. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
4. едноличните търговци, местните юридически лица, включително и тези с нестопанска цел, и клоновете на чуждестранните лица - в териториалната данъчна дирекция по седалището си;
5. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) неперсонифицираните дружества и осигурителните каси - в териториалната данъчна дирекция по седалището им; седалището на дружеството се доказва с нотариално заверен препис на учредителния акт;
6. чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство или клон в Република България - в териториалната данъчна дирекция по регистрацията на съответния клон на Българската търговско-промишлена палата;
7. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от България - в териториалната данъчна дирекция по местоизвършване на дейността, съответно на управлението; когато чуждестранно лице осъществява стопанска дейност на територията на страната чрез повече от едно място на стопанска дейност - в териториалната данъчна дирекция по местонахождение на първото възникнало място на стопанска дейност или в някоя от териториалните данъчни дирекции по мястото на извършване на дейността по избор на чуждестранното лице - в случай, че възникват едновременно повече от едно място на стопанска дейност; в случай че чуждестранното лице не упражни избор, се счита, че дейността е подлежала на данъчна регистрация в териториалната данъчна дирекция, която първа извърши процесуално действие по установяване на данъчните му задължения за извършваната дейност чрез място на стопанска дейност.
8. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) чуждестранните юридически лица, придобили недвижим имот и непопадащи в т. 6, 7 или 9 - в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота; в случай че едновременно се придобият повече от един имот - в една от териториалните данъчни дирекции по местонахождението на имота по избор на чуждестранното лице;
9. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) чуждестранните юридически лица, за които е възникнало право или задължение за регистрация по материален данъчен закон, които не разполагат с обект на територията на страната - в Териториалната данъчна дирекция - София.
(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен субект, който е данъчно задължено лице по силата на материален данъчен закон и за когото не може да се установи мястото за подаване на декларацията съгласно ал. 2 и 3, подава декларация в Териториалната данъчна дирекция - София.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Образецът на декларацията по чл. 29, ал. 3 се утвърждава от главния данъчен директор.
(6) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Служебно вписване на данни в данъчния регистър за лицата по ал. 3 се извършва с протокол по чл. 101 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на данъчен орган.
Данъчен номер
Чл. 30. (1) Данъчният номер на лицата, включени в регистъра БУЛСТАТ, е кодът по БУЛСТАТ.
(2) Данъчният номер на местни физически лица, които не са включени в регистъра БУЛСТАТ, е единният граждански номер.
(3) На чуждестранни лица, които не са включени в регистъра БУЛСТАТ, се определя служебно данъчен номер.
Задължение за посочване на данъчния номер
Чл. 31. Регистрираното лице е длъжно да посочва БУЛСТАТ (данъчния си номер) във всички издавани от него документи, свързани с данъчното облагане, както и в цялата кореспонденция с данъчните органи.
Данъчен адрес
Чл. 32. (1) Данъчен адрес на местните и чуждестранните физически лица е адресът по местоживеене, посочен в последната данъчна декларация и/или постоянният му адрес. В случаите, когато тези лица нямат местоживеене в страната, за данъчен адрес посочват адреса на техния представител или пълномощник. Данъчните съобщения и книжа за физическите лица могат да се връчват или изпращат и по местоработата им.
(2) Данъчен адрес на данъчните субекти по чл. 29, ал. 3, т. 4-7 е последният адрес, деклариран по данъчната им регистрация. Всички данъчни съобщения и книжа се връчват на данъчния им адрес в работен ден - от 9 до 17 часа.
(3) Данъчните субекти, с изключение на физическите лица, са длъжни да осигурят на данъчния си адрес лице за получаване на данъчни съобщения. Лицата за получаване на данъчни съобщения се обявяват в декларацията за регистрация.
Уведомяване за промени
Чл. 33. (1) При всяка промяна на данните в декларацията за данъчна регистрация, както и на данъчния адрес, регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено данъчната дирекция по регистрация.
(2) Уведомяването се извършва чрез попълване и представяне на декларация по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите на промяна на седалището или местоживеенето декларация се подава в новата данъчна дирекция, която регистрира лицето, като запазва неговия данъчен номер и в тридневен срок изисква цялото данъчно досие на данъчния субект от териториалната данъчна дирекция по предходна регистрация, която го изпраща в 14-дневен срок от поискването.
Заличаване на данъчната регистрация
Чл. 34. (1) Данъчната регистрация се заличава след изтичане на 10 години от:
1. смъртта на физическото лице;
2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) заличаването на съдебната регистрация на едноличния търговец или на юридическото лице;
3. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) подаването на заявление от неперсонифицираните дружества и осигурителните каси или от чуждестранните лица, които нямат регистрация по Търговския закон.
4. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) прекратяването на юридическо лице с влязъл в сила акт на компетентен орган.
(2) Данъчната регистрация на лицата по т. 3 се заличава служебно, когато се установи, че са отпаднали условията за данъчна регистрация, в срок 5 години от установяването.
(3) Данъчната регистрация не се заличава, независимо от изтеклия срок, при неприключило данъчно или изпълнително производство за публично вземане - до приключването му.
Събиране и предоставяне на данни
Чл. 35. (1) Данъчните органи получават безплатна информация от съдебните и публичните регистри за данъчните субекти, включително и за тези данъчни субекти, чиято регистрация е заличена.
(2) Съдилищата и общините, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националният статистически институт и Министерството на вътрешните работи предоставят на данъчната администрация наличната и необходима информация за поддържане на регистъра безплатно.
(3) За целите на данъчната статистика, планирането и анализа на прилагането на данъчното законодателство главният данъчен директор определя кръга на данъчните субекти, които да предоставят информация по образец, утвърден от него.
(4) Предоставянето на информация по ал. 1 и 2 става по писмено искане на териториалния, регионалния или главния данъчен директор.
Данъчна сметка
Чл. 36. (1) На всеки регистриран данъчен субект се открива данъчна сметка.
(2) В данъчната сметка се отразяват:
1. данъчните задължения, разноските и изтеклите лихви по тях;
2. постъпилите плащания от данъчния субект, от солидарно задължено лице или от всяко трето лице в полза на данъчния субект;
3. сумите, постъпили в резултат от действия на принудително изпълнение;
4. други обстоятелства, свързани с погасяване на данъчните задължения.
(3) Данъчната сметка се води по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(4) По искане на данъчния субект органите на данъчната администрация му предоставят информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.
(5) Сметката се закрива със заличаването на данъчната регистрация.
(6) Данъчната сметка не се закрива, независимо от изтеклия срок, при неприключило данъчно или изпълнително производство за публично вземане - до приключването му.
(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчният орган издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на данъчния субект или с разпореждане на орган на съдебната власт в 7-дневен срок от постъпване на писменото искане.
Дял трети.
ДАНЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО
Глава седма.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Обхват
Чл. 37. Данъчното производство обхваща действията по издаването, обжалването и изпълнението на актовете на данъчната администрация, посочени в този кодекс.
Страни и представителство
Чл. 38. (1) Страни в данъчното производство са:
1. данъчната администрация;
2. данъчните субекти.
(2) В данъчното производство данъчната администрация се представлява от съответния данъчен орган, а пред съда се представлява от съответния регионален данъчен директор и/или от упълномощени от него или от главния данъчен директор лица с юридическо образование.
(3) В производствата пред данъчната администрация данъчните субекти могат да се представляват от пълномощници.
Глава осма.
СРОКОВЕ, СЪОБЩЕНИЯ И ПРИЗОВАВАНЕ
Раздел I.
Срокове
Установяване на сроковете
Чл. 39. (1) Когато този кодекс установява задължение за данъчен субект, без да е определен срок за изпълнението му, данъчният субект е длъжен да изпълни това задължение в 7-дневен срок от възникването му.
(2) Когато според обстоятелствата на данъчния субект е необходим по-дълъг срок за изпълнение на конкретно задължение, се прилагат съответно чл. 44 или 45.
Последици от пропускане на срока
Чл. 40. Процесуални действия на данъчните субекти, извършени след изтичане на определените срокове, не се вземат предвид от органите на данъчната администрация, освен ако в този кодекс е предвидено друго.
Изчисляване на сроковете
Чл. 41. (1) Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни.
(2) Срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година, а когато такова число няма - в края на съответния месец.
(3) Срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответното число, срокът изтича в последния му ден.
(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.
(6) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
(7) Последният ден на срока продължава до края на 24-ия час, но ако трябва да се извършат действия или е необходимо да се представят или декларират данни в данъчната администрация, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
Спазване на срока
Чл. 42. (1) Срокът се смята за спазен и когато изпращането на документите е станало по пощата или когато са подадени пред ненадлежна данъчна дирекция преди изтичането му.
(2) Спазването на срока по ал. 1 се установява от датата на пощенското клеймо в пощенския клон на подаването или от входящия номер на данъчната дирекция.
(3) Когато документите са подадени пред ненадлежна данъчна дирекция, те се препращат на компетентната дирекция в 7-дневен срок от получаването им.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато декларации и други документи се изпращат по електронен път, за дата на приемане се счита датата на изпратеното електронно съобщение при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Спиране на срока
Чл. 43. (1) Сроковете спират да текат:
1. при спиране на производство по този кодекс или когато е предвидено със закон - от деня на спирането;
2. при непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието.
(2) Неизтеклата част от спрения срок започва да тече от деня, следващ отпадането на основанието за спиране.
Продължаване на срока
Чл. 44. (1) По молба на заинтересуваното лице съответният данъчен орган може да продължи определения по чл. 39 срок преди изтичането му, ако това се налага по уважителни причини.
(2) Министърът на финансите или упълномощеното от него лице може да продължи установения срок преди изтичането му, когато това е наложително с оглед запазване на правата и интересите на значителен брой данъчни субекти.
Възстановяване на срока
Чл. 45. (1) По молба на заинтересуваното лице данъчният орган може да възстанови пропуснат законоустановен или определен по чл. 39 срок, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства и искането бъде подадено не по-късно от 7 дни след прекратяване на действието на посочените обстоятелства.
(2) Към молбата се прилагат и доказателствата за обстоятелствата по ал. 1.
(3) Молбата за възстановяване се решава в 7-дневен срок от получаването й от данъчния орган, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие.
(4) След възстановяването на срока по ал. 1 той тече в пълен размер.
(5) (Обявена за противоконституционна с РКС № 2 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Алинея 1 не се прилага за сроковете за подаване на жалби против данъчни актове, с които се определят, изменят или прихващат данъчни задължения, както и актове, с които се отказва изцяло или частично възстановяването на внесени данъци или други суми, когато това е предвидено със закон.
Погрешно определен срок
Чл. 46. (1) Когато данъчен орган определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния срок, но преди изтичането на определения от данъчния орган срок действие не се счита за просрочено.
(2) Когато данъчен орган определи по-кратък срок, прилага се законният срок.
Раздел II.
Съобщения и призоваване
Връчване на съобщения
Чл. 47. (1) Връчването на съобщения се извършва от служител на данъчната администрация или чрез общината или кметството.
(2) Връчването може да се извършва и от други лица, определени от главния данъчен директор, от регионалните и от териториалните директори.
(3) Съобщенията могат да се изпращат по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, в която се вписва извършеното действие.
(4) Съобщенията могат да се изпращат по телекс, телефакс, с телеграма или по електронна поща.
Удостоверяване на връчването
Чл. 48. (1) Връчването на съобщения на физическите лица се удостоверява с подпис на лицето или на негов представител. Когато връчителят не намери лицето, той връчва съобщението на пълнолетен член на семейството, ако той се съгласи да предаде съобщението. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката, като се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението, както и задължението му да предаде съобщението.
(2) Връчването на съобщения на юридическите лица се удостоверява с подписа на длъжностното лице, получило съобщението. Освен подписа се отбелязват трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя.
(3) Връчването на съобщение по месторабота се извършва чрез длъжностно лице от администрацията. Връчването е редовно, ако са посочени трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването. Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя и поне един свидетел, който не е данъчен служител, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и връчителят прави бележка за това в разписката. В този случай съобщението се счита за редовно връчено.
(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато не може да бъде осигурен свидетел, данъчният орган изпраща съобщение с обратна разписка. Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за редовно връчено на датата, на която обратната разписка е подписана, или на датата, на която е направен отказ за получаване на съобщението, който отказ се удостоверява от пощенския служител. В случай че данъчният субект не се яви и удостовери получаването в указания в пощенското съобщение срок, съобщението и пощенските документи се прилагат към досието и съобщението се смята за редовно връчено.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, по телекс - с писменото потвърждение за изпратено съобщение, а по електронна поща - с копие от електронния запис за изпратеното съобщение.
Особени правила за връчване
Чл. 49. (1) Данъчни субекти - физически лица, които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи и на което да се връчват съобщенията и другите актове на данъчната администрация.
(2) Данъчни субекти със седалище или адрес в чужбина са длъжни, ако получават доходи и печалби от източници в страната или притежават имущество в страната, да посочат данъчен адрес и лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи.
(3) Алинея 2 не се прилага за лицата и дружествата, които не подлежат на данъчна регистрация по този кодекс.
(4) Съобщението на лишените от свобода и на задържаните под стража се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.
(5) Съобщението на военнослужещи на действителна военна служба се връчва чрез командира на съответното поделение.
Връчване чрез прилагане към данъчното досие
Чл. 50. (1) Връчване чрез прилагане към данъчното досие се извършва след изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщение за явяване на данъчния субект в случаите, когато:
1. данъчният субект не е обявил данъчен адрес;
2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) данъчният субект не е изпълнил задълженията си по чл. 29, ал. 3;
3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) лицето, обявено за получаване на данъчни съобщения, данъчният субект, неговият представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на данъчния адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи;
4. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изречение второ е в сила от 01.01.2003 г.) Съобщението се поставя на определено за целта място в данъчната дирекция, където данъчният субект е регистриран или е подлежал на регистрация. Съобщението се публикува и в Интернет на съответната страница на данъчната администрация.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се удостоверяват с данъчното досие, а по т. 3 - с подписа на връчителя и поне на един свидетел, който не е данъчен служител, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и прави бележка за това в разписката или с документ, изходящ от пощата.
(4) В случай, че адресатът не се яви преди изтичане на срока по ал. 1, съобщението се прилага към данъчното досие и се смята за редовно връчено.
Кореспонденция извън страната
Чл. 51. Кореспонденцията и обмяната на информация, както и връчването на съобщения на лица и учреждения, които се намират извън границите на Република България и не подлежат на данъчна регистрация, се извършват чрез Министерството на външните работи, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Приложимост на разпоредбите
Чл. 52. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) По реда и в сроковете, посочени в тази глава, се извършва призоваването и се връчват всички актове, документи и книжа, издавани от данъчните органи и органите по принудително изпълнение, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност за нарушения на данъчните закони, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.
Глава девета.
ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ
Подаване на данъчни декларации
Чл. 53. (1) Данъчните субекти подават данъчни декларации:
1. когато са задължени със закон да декларират обстоятелствата, въз основа на които данъчният орган определя конкретния размер на задълженията;
2. когато сами определят облагаемата основа и изчисляват дължимия данък.
(2) В случаите, когато се предвижда подаването и на други декларации пред данъчните органи, несвързани с определянето на данъчни права и задължения, се прилагат разпоредбите на този кодекс.
(3) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация по ал. 1 и 2, носи наказателна отговорност, предвидена в Наказателния кодекс.
Приемане на данъчни декларации
Чл. 54. (1) Приемането се извършва от служител в съответната данъчна дирекция, който е длъжен да окаже съдействие на данъчния субект по всички въпроси от технически характер, възникнали при попълването на данъчната декларация.
(2) Подаващият декларацията следва да удостовери самоличността и/или представителната си власт пред длъжностното лице.
(3) Длъжностно лице от данъчната администрация, на което е възложено приемането на данъчни декларации, не може да откаже приемането им, дори и да счита, че декларацията е нередовна.
(4) Алинея 3 не се прилага в случаите, когато данъчната декларация не е подписана или не е подадена от упълномощено лице.
Удостоверяване на подаването на декларацията
Чл. 55. Подаването на декларация се отразява във входящ дневник, като в него се отбелязват и данните за подателя. На подателя се издава удостоверение с входящия номер и датата.
Изпращане на декларации по пощата, по електронен път или подаване чрез банки
Чл. 56. (1) Когато се подава декларация чрез изпращане по пощата, органът на данъчната администрация я завежда с датата на пощенското клеймо в станцията на подаването, като отбелязва факта на получаването по пощата, а в обратната разписка отразява входящия номер.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
(4) Данъчните субекти, които са свързани с електронна система със съответната данъчна дирекция, могат да изпращат по електронен път на данъчните органи декларациите и справките, които са длъжни да представят в определените за това срокове.
Действия на данъчния орган след приемането
Чл. 57. (1) Данъчният орган проверява дали декларацията е попълнена съобразно изискванията за съответния вид декларация.
(2) При констатирани несъответствия органът изисква отстраняването им от данъчния субект, а ако това не може да стане веднага или подаващият декларацията не е упълномощен да извърши отстраняването им, или ако е получена по реда на чл. 56, се изпраща съобщение до данъчния субект за отстраняване на несъответствията в 7-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването или неотстраняването на несъответствията се удостоверява от данъчния орган чрез запис върху декларацията и се прилага към данъчното досие.
(3) Съобщение по ал. 2 не се изпраща, когато допуснатите несъответствия могат да бъдат поправени служебно от данъчния орган въз основа на данните по данъчната регистрация.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато констатираните несъответствия засягат данъчната основа или размера на определения данък, данъчният орган отразява в съобщението констатираните несъответствия и изменения размер на данъчното задължение. Ако в срока по ал. 2 не бъдат отстранени несъответствията, съобщението има силата на данъчен ревизионен акт и може да бъде обжалвано по реда на чл. 60, ал. 3.
(5) Ако данъчният субект не отстрани несъответствията по ал. 2 в посочения срок:
1. декларациите по чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 2 се считат за неподадени;
2. при декларациите по чл. 53, ал. 1, т. 2 данъчното задължение се определя въз основа на данъчна ревизия.
Определяне на размера на данъчните задължения
Чл. 58. (1) В случаите по чл. 53, ал. 1, т. 1 въз основа на данъчната декларация данъчният орган определя размера на данъчното задължение.
(2) В случаите по чл. 53, ал. 1, т. 2 данъчният субект е длъжен да изчисли размера на данъчното си задължение въз основа на декларираните доходи, печалба и други данни, без данъчният орган да издава данъчен акт, освен в случаите по чл. 57, ал. 4.
Внасяне на данъчни задължения при деклариране от данъчния субект
Чл. 59. При деклариране на данъчни задължения по чл. 53, ал. 1, т. 2 данъчните задължения се внасят в сроковете, определени в съответния закон, освен в случаите по чл. 56, ал. 2.
Съобщение за данъчно задължение
Чл. 60. (1) В случаите по чл. 53, ал. 1, т. 1 и по чл. 57, ал. 4 данъчният орган изпраща на данъчния субект съобщение за данъчно задължение, което има силата на данъчен акт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Съобщението за данъчно задължение не се мотивира, с изключение на случаите при подаване на декларация за данък върху наследството. По искане на данъчния субект данъчната администрация е длъжна да му предостави справка за начина на изчисляване на данъчното му задължение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В 14-дневен срок от получаване на съобщението за данъчно задължение данъчният субект може да обжалва размера на определения данък. Жалбата се подава до териториалния данъчен директор, който се произнася в 30-дневен срок с решение. Решението може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождение на съответната регионална данъчна дирекция по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.
Корекции на подадени декларации
Чл. 61. (1) След подаването на данъчна декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за подаване на данъчна декларация данъчният субект има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, данъчната основа и определения данък.
(2) Когато срокът по ал. 1 е изтекъл, промени в данъчната декларация се допускат само ако не е изтекъл срокът за плащане, в който случай не се начисляват лихви.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Промени в подадени декларации се извършват с нова данъчна декларация.
Глава десета.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА ДАНЪЧНИ АКТОВЕ
Раздел I.
Общи положения
Обхват
Чл. 62. (1) По реда на тази глава се издават данъчни актове, с които се определят, изменят или прихващат данъчни задължения, както и актове, с които се възстановяват внесени данъци и други суми, когато това е предвидено в закон.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
Раздел II.
Производство по издаване на данъчен ревизионен акт
Образуване на производството
Чл. 63. (1) Производство по издаване на данъчен ревизионен акт се образува с възлагане на данъчна ревизия.
(2) Производство по издаване на данъчен ревизионен акт започва с подаване на декларация в случаите, когато законът предвижда определяне на данъчното задължение от данъчния орган чрез изпращане на съобщение.
(3) Не се образува производство по издаване на данъчен ревизионен акт при подаването на данъчна декларация в случаите, когато задължението за плащане на данъка възниква въз основа на самата декларация и размерът му е определен в нея.
Основания за отвод
Чл. 64. (1) Не може да участва в данъчното производство данъчен орган, който е заинтересован от изхода му или има с някои от другите участници в него такива отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност.
(2) По своя инициатива или при мотивирано искане от страна на участник в данъчното производство данъчният орган може да бъде отведен от участие в производството по реда на този кодекс.
Задължения за събиране и проверка на доказателствата
Чл. 65. (1) Доказателствата се събират служебно от данъчния орган или по инициатива на данъчния субект.
(2) Данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган при събирането на доказателства, като изпълнява задълженията си по чл. 24.
(3) В случаите, когато данъчният субект е уведомен по надлежния ред, че следва да представи определени доказателства от значение за данъчното му задължение и не е сторил това в определения му срок, както и в случаите, предвидени в този кодекс, данъчният орган прилага чл. 109.
(4) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от данъчния орган.
Способи за събиране и проверка на доказателствата
Чл. 66. Доказателствата се събират и проверяват по реда на този кодекс, освен ако в него е предвидено друго.
Данъчни ревизии и проверки
Чл. 67. (1) Данъчна ревизия е дейността на данъчните органи, насочена към установяване на данъчните задължения на данъчния субект и за установяване на законосъобразността на действията му на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол.
(2) Данъчната ревизия може да обхваща установяване на:
1. всички данъчни задължения за целия ревизиран период, обхващащ времето, през което не е извършвана данъчна ревизия;
2. всички данъчни задължения за определен от данъчния орган период;
3. отделни видове данъчни задължения за целия ревизиран период;
4. отделни видове данъчни задължения за определен период;
5. данъчни задължения, факти и обстоятелства, доходи или имущества, декларирани от данъчните субекти.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В рамките на данъчната ревизия данъчният орган може да извършва насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизирания данъчен субект, при които не се определят данъчни задължения за проверявания. Когато проверката се извършва при другия данъчен субект, тя завършва с протокол, екземпляр от който му се предоставя.
(4) При извършване на ревизията данъчните органи упражняват предоставените им права по този кодекс.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчните органи могат да извършват ежедневни, текущи и периодични проверки за спазване на данъчното законодателство в стопански и търговски обекти, както и за констатиране на факти и обстоятелства във връзка с данъчните им задължения, без да е необходимо изрично писмено възлагане.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При извършване на проверки по ал. 5 мерките и действията по чл. 77 могат да се извършват от данъчни органи, оправомощени със заповед на главния данъчен директор, на които органи се издава служебна карта, удостоверяваща оправомощаването. За резултатите от проверките се изготвя протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено данъчно нарушение, данъчният орган съставя акт за извършено нарушение и преценява необходимостта от извършване на данъчна ревизия.
Възлагане и срок за извършване на данъчна ревизия (Загл. доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
Чл. 68. (1) Данъчна ревизия може да се възлага от:
1. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация в териториалната данъчна дирекция, както и в случаите по чл. 72 и 73;
2. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) регионалния данъчен директор - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация на територията на регионалната данъчна дирекция, в случаите, предвидени в този кодекс;
3. главния данъчен директор или определено от него лице от главната данъчна дирекция - за всички данъчни субекти.
(2) Органите по ал. 1 могат да възлагат данъчна ревизия и по искане на данъчния субект по ред, определен от главния данъчен директор.
(3) С акта за възлагане на данъчната ревизия органът, възложил ревизията, определя:
1. ревизирания данъчен субект;
2. ревизиращите данъчни органи;
3. данъчния орган от тях, който издава данъчния ревизионен акт;
4. други лица, участващи в ревизията;
5. срока за извършване на ревизията, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията.
6. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) ревизирания данъчен период;
7. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) вида на ревизираните данъчни задължения.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Актът за възлагане може да бъде изменян от органа, възложил данъчната ревизия с нов акт за възлагане. Изменението се счита за извършено от датата на издаване на новия акт за възлагане, който се връчва по общия ред.
(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) До три месеца от датата на издаване на първоначалния акт за възлагане по ал. 3 данъчната ревизия трябва да бъде завършена. В случаите, когато в 30-дневен срок от издаване на акта за възлагане е установено по отношение на ревизирания субект наличие на основания по чл. 50, ал. 1 и по чл. 70, ал. 1, срокът по изречение първо започва да тече от датата на връчване на акта.
(6) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Ако срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нов акт за възлагане след мотивирано разрешение от териториалния данъчен директор. Когато ревизията е възложена от главния данъчен директор и срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен от главния данъчен директор в срока по предходното изречение след мотивирано предложение от органа, определен да издаде данъчния ревизионен акт.
(7) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Ако при изключителни случаи срокът по ал. 6 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен само от министъра на финансите след мотивирано предложение на главния данъчен директор. Мотивираното разрешение по ал. 6 и мотивираното предложение по ал. 6 и 7 с даденото съгласие от главния данъчен директор или от министъра на финансите се връчват на ревизираните лица едновременно с акта за възлагане.
(8) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Данъчната ревизия завършва с издаване на данъчен ревизионен акт в срока по чл. 108, ал. 1. След изтичане на този срок не могат да се извършват действия, водещи до промяна на установените вече в него данъчни задължения, освен в случаите, когато този кодекс предвижда друго.
Уведомяване за данъчна ревизия
Чл. 69. Уведомяването за данъчна ревизия се извършва при започването на ревизията чрез връчване на данъчния субект на екземпляр от акта за възлагане.
Спиране на ревизията
Чл. 70. (1) Ревизията може да се спре:
1. в случай на непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието;
2. в случай на внезапно заболяване на лице или лица, чието участие в ревизията е наложително, като заболяването се удостоверява с надлежен медицински документ;
3. когато лицето не е намерено на данъчния адрес;
4. при други обстоятелства, предвидени със закон.
(2) При наличие на основанието по ал. 1, т. 2 преценката се прави от данъчния орган, възложил ревизията.
(3) Данъчният орган, възложил данъчна ревизия, може да разпореди спирането й при образувано административно или съдебно производство, което е от значение за изхода на ревизията, след представяне на удостоверение за горните обстоятелства, издадено от органа, пред който е образувано производството.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Непосредствено след отпадане на основанието за спиране органът, назначил ревизията, издава нов възлагателен акт за възобновяване на ревизията, с който се определят началото и новият срок на ревизията.
Необжалваемост
Чл. 71. Актовете и отказите на данъчните органи за възлагане, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия не подлежат на обжалване.
Място на провеждане на ревизията
Чл. 72. (1) Данъчният субект предоставя подходящо място и създава условия за извършване на ревизията и определя лица за контакт с данъчните органи и за оказване на съдействие по време на ревизията.
(2) При невъзможност за осъществяване на ревизията при данъчния субект или по преценка на ревизиращия орган тя се извършва в помещения на данъчната дирекция. В този случай се съставя протокол в два екземпляра и опис на документите, които се предоставят на данъчния орган. Данъчният орган отговаря за опазване на предадените му по опис документи.
(3) Когато в хода на данъчната ревизия е необходимо да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на ревизирания данъчен субект, осъществявана от него или негови поделения или в обекти в района на друга териториална дирекция, органът, възложил ревизията, командирова ревизиращите данъчни органи в съответното населено място за установяване на тези обстоятелства.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В случаите по чл. 67, ал. 3 органът, определен да издаде данъчния ревизионен акт, може да изисква и писмено данни от друг данъчен орган за друг данъчен субект.
(5) Данъчните субекти, на които се извършва насрещна проверка, са длъжни да оказват съдействие на данъчните органи съгласно разпоредбите на този кодекс.
Данъчна проверка по делегация
Чл. 73. (1) В случаите по чл. 72, ал. 3 органът, издал акта за възлагане на ревизията, може да отправи писмено искане за извършване на данъчна проверка по делегация до териториалния данъчен директор, в чийто район се извършва дейността.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Проверките по ал. 1 се извършват по реда на чл. 67, ал. 6.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)
(4) При извършване на данъчна ревизия или проверка органът, който ги е възложил, може да поиска писмено от специализиран орган за контрол при данъчната администрация или от други органи извършването на действия за установяване на факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения или за предотвратяване на отклонение от облагане. Резултатите от извършените действия и събраните доказателства се предават на органа, отправил искането, и се вземат предвид при определяне на данъчното задължение.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)
Данъчна ревизия при несъстоятелност
Чл. 74. (1) В случаите на уведомяване по чл. 20, ал. 4 данъчният орган може да започне данъчна ревизия на длъжника не по-късно от един месец след обнародването на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Ревизията трябва да завърши и данъчният ревизионен акт да бъде връчен на длъжника, респективно на синдика, в срок до един месец от започването на данъчната ревизия. В 7-дневен срок от връчване на данъчния ревизионен акт екземпляр от акта се предоставя на Агенцията за държавни вземания.
(3) При условията по ал. 2 данъчното вземане се смята за предявено в срок, дори и да бъде обжалвано.
Раздел III.
Доказателства и доказателствени средства
Доказателства
Чл. 75. Доказателства в данъчното производство могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.
Доказателствени средства
Чл. 76. (1) Доказателствата се установяват чрез данъчни ревизии и проверки, писмени обяснения, справки и декларации на данъчните субекти или техни представители, свидетелски показания, протоколи за действията на данъчните органи, експертизи и други средства, предвидени в този кодекс.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Мерки за обезпечаване на доказателства
Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) При извършване на данъчна ревизия и проверка данъчният орган може да предприеме мерки за обезпечаване на доказателства чрез извършване на опис на паричните и материалните активи и ценности или чрез изземване с опис на документи и други носители на информация. В случаите, когато няма други възможности за обезпечаване, той може да запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други обекти, свързани с дейността, до 24 часа, а с писмено разрешение на териториалния данъчен директор - до 72 часа.
(2) За запечатването по ал. 1 се съставя протокол, в който се посочват датата и часът на извършване на действията, конкретните действия по запечатването, фактическите и правните основания за прилагането на тази мярка, срокът на прилагането й, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Препис от протокола се предоставя на данъчния субект и на органа, възложил ревизията, а при проверка - на териториалния данъчен директор по местонахождението на обекта.
(3) Мерките могат да се обжалват в 3-дневен срок пред органа, възложил данъчната ревизия, а при проверка - пред териториалния данъчен директор, които се произнасят с решения най-късно в деня, следващ деня на постъпването на жалбата. С решението органът може да потвърди, измени или отмени мерките и сроковете, за което данъчният субект се уведомява същия ден.
(4) Решението може да се обжалва в 7-дневен срок пред окръжния съд по местонахождението на органа по ал. 3. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(5) Жалбата не спира изпълнението на действията по обезпечаване на доказателствата, освен ако съдът постанови спиране.
Писмени доказателства
Чл. 78. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия или проверка.
Сила на писмените доказателства
Чл. 79. (1) Силата на писмените доказателства се определя съобразно българския закон. Когато към документа е приложимо чуждо законодателство, то се доказва от заинтересуваната страна.
(2) Данъчният орган оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на данъчното производство.
Официален документ
Чл. 80. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.
Вписвания в счетоводните книги
Чл. 81. (1) Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при данъчната ревизия.
(2) Вписванията по ал. 1 могат да служат като доказателство и на лицето или на организацията, които са водили книгите.
Частен документ
Чл. 82. (1) Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
(2) Неподписани частни документи, включително фискални бонове и касови бележки, имат доказателствена сила по ал. 1, когато това е предвидено в нормативен акт.
Документи на чужд език
Чл. 83. (1) Когато е съставен на чужд език, документът се предоставя на данъчния орган с легализиран превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) В случаите, когато не се представи легализиран превод, данъчният орган осигурява легализиран превод, като разноските са за сметка на данъчния субект.
Задължение за представяне
Чл. 84. (1) Данъчният субект е длъжен да представи всички писмени документи, които се отнасят до неговите права и задължения, както и да посочи трети лица, органи или учреждения, при които се намират такива документи.
(2) Когато за определени обстоятелства и факти не се намерят необходимите доказателства, данъчният орган ги изисква писмено от ревизирания данъчен субект, който е длъжен да ги представи в срока по чл. 39. Ако след приключването на ревизията данъчният субект се позове на доказателства, които са му били поискани и които не е предоставил, той заплаща разходите по допълнителните действия на данъчната администрация по реда на чл. 130, ал. 4.
(3) При и по повод извършвана данъчна ревизия въз основа на искане на органа, възложил данъчната ревизия, държавните и общинските органи, юридическите и физическите лица са длъжни в 7-дневен срок да предоставят копия от намиращи се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за резултатите на данъчната ревизия.
Данни от магнитни носители
Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Заверени от данъчен орган разпечатки на данни, подадени въз основа на закон от данъчен субект на магнитни носители или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, имат доказателствена сила.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Извън случаите по ал. 1 данни от технически носители и компютърни данни могат да се използват за установяване на данъчни задължения и нарушения, ако се установи, че са създадени от ревизирания субект или от лице - търговец или неперсонифицирано дружество, което е или е било съконтрагент на ревизирания субект по търговска сделка. Счита се, че данните са създадени от ревизирания данъчен субект, ако се съдържат в компютрите и техническите носители, намиращи се на местата, където той упражнява дейността.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато данъчният субект реши да ползва магнитни носители за електронно архивиране на счетоводна документация, той е длъжен да уведоми за това данъчната дирекция по регистрация, преди да започне използването на магнитни носители.
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Документите се архивират върху два отделни технически носителя, като единият се съхранява от данъчния субект, а вторият се изпраща в тридневен срок от датата на архивирането на данъчната дирекция по регистрация.
Писмени обяснения, декларации, справки
Чл. 86. (1) По искане на ревизиращия орган ревизираните физически лица, както и длъжностните лица, представляващи данъчния субект, дават писмени обяснения, изготвят декларации и справки, подписани от тях, относно факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия.
(2) Преценката за доказателствената сила на обясненията, справките и декларациите се прави от ревизиращия орган с оглед на всички други обстоятелства, свързани с данъчната ревизия.
Писмени обяснения на трети лица
Чл. 87. (1) С писмени обяснения могат да се установят факти от значение за определяне на данъчните задължения на ревизирания данъчен субект, които са възприети от трето лице.
(2) Писмени обяснения се допускат само:
1. за установяване на достоверността или авторството на компютърни данни, данни от магнитен носител и неподписани документи;
2. за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на данъчния субект;
3. за установяване на факти и обстоятелства, за които данъчният субект не е съставил или издал документ, когато е бил длъжен да го стори, или е съставил документи с невярно съдържание.
(3) Трето лице, което съзнателно потвърди неистина или затаи истина в писмените обяснения по ал. 1, носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс. Органът по чл. 86, ал. 1 писмено предупреждава даващия писмени обяснения за наказателната отговорност.
(4) При установяване на документи с невярно съдържание, на подправени или неистински документи данъчното производство може да се спре по решение на данъчния орган. Данъчният орган уведомява прокурора за установените обстоятелства.
Недопустимост на писмени обяснения
Чл. 88. (1) Освен в предвидените в закон случаи не могат да дават писмени обяснения данъчни органи, които участват или са участвали в същото данъчно производство, освен съставителят на акта за данъчно нарушение по административнонаказателно производство.
(2) Не могат да дават писмени обяснения лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.
Отказ от обяснения
Чл. 89. (1) Никой няма право да отказва да даде писмени обяснения освен:
1. роднините на данъчния субект - физическо лице по права линия, съпругът, съпругата, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите отговори биха причинили вреда или наказателно преследване на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1.
(2) Писмени обяснения могат да откажат свещениците и лица, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за ревизирания данъчен субект.
Преценка на обясненията
Чл. 90. Обясненията на роднините, на настойника или на попечителя на данъчния субект, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират в граждански или наказателен спор с данъчния субект или с негови близки, както и на всички други, които са заинтересовани от резултатите на данъчната ревизия, се преценяват от данъчния орган с оглед на всички други данни, като се има предвид тяхната заинтересованост.
Защита на лицето, дало писмени обяснения
Чл. 91. Органите по чл. 97а от Наказателно-процесуалния кодекс по искане на данъчните органи и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, са длъжни да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Експертиза
Чл. 92. (1) Експертиза се възлага от данъчните органи, когато за изясняване на някои възникнали в данъчното производство обстоятелства и въпроси са нужни специални знания.
(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването данъчният орган може да назначи и повече от един експерт.
Възлагане на експертиза
Чл. 93. Експертизата се възлага с договор от съответния данъчен директор по предложение на данъчния орган, възложил ревизията.
Проверка на условията, на които трябва да отговаря експертът, и връчване на решението за назначаването му
Чл. 94. (1) Данъчният орган, който е възложил експертизата, проверява самоличността на експерта, отношенията му със страните, както и наличността на основание за отвод.
(2) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение, ще пази служебната тайна и че не са налице основанията за отвод по този кодекс.
Осигуряване на достъп
Чл. 95. (1) Всички органи и лица, у които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
(2) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.
Лица, на които се възлага експертизата
Чл. 96. (1) Експертизата се възлага на специалисти с висше образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор.
(2) В случаите, когато в списъка няма вписан експерт или той не може да участва в експертизата, данъчният орган може да я възложи и на други специалисти от съответната професия.
Лица, които не могат да извършат експертизата
Чл. 97. (1) Не може да се възлага извършване на експертиза на лице:
1. което е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на страните в производството;
2. което е участвало като данъчен орган или в друго процесуално качество в същото данъчно производство;
3. което е дало писмени обяснения в същото данъчно производство;
4. което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано пряко или косвено от изхода на ревизията;
5. което се намира в служебна или друга зависимост от страните;
6. което е проверявало в друго качество данъчния субект и чиито материали от проверката са послужили като основание за образуване на данъчното производство;
7. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.
(2) В случаите по ал. 1 експертът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Експертът се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. Той може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от обяснения на трето лице.
(4) Всяка от страните в данъчното производство може да иска отстраняване на експерта от органа, назначил експертизата, ако е налице някое от основанията по ал. 1 и 3.
Задължения на експерта
Чл. 98. (1) Експертът е длъжен да извърши експертизата в срока, определен от органа, който му я е възложил.
(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение.
(3) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.
Представяне и прилагане на експертизата
Чл. 99. Експертът представя на съответния орган писменото си заключение съгласно условията на договора. Заключението се прилага към данъчния ревизионен акт.
Доказателствена сила на заключението на експерта
Чл. 100. (1) Данъчният орган преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на ревизията.
(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, данъчният орган е длъжен да се мотивира в акта.
Раздел IV.
Протоколи за действия на данъчните органи и други документи
Съставяне на протоколи
Чл. 101. За действия, за които този кодекс не изисква съставяне или издаване на специален акт, органите на данъчната администрация съставят протокол.
Съдържание на протокола
Чл. 102. (1) В протокола се посочват: датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; лицата, които са участвали; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства; констатираните факти и обстоятелства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива, както и други данни съгласно този кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, и от засегнатото лице, от негов представител или служител, освен ако не са намерени при съставяне на протокола.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите, когато лицата по ал. 1 откажат да подпишат протокола или не са открити на данъчния им адрес, той се подписва от поне един свидетел, който не е данъчен служител, по реда, предвиден в този кодекс.
Поправки, изменения и допълнения в протокола
Чл. 103. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписите на лицата, които са го подписали.
Доказателствено средство
Чл. 104. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.
Снабдяване с документи
Чл. 105. (1) Във връзка с извършвана данъчна ревизия и по искане на ревизирания данъчен субект органът, възложил ревизията, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни да го снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на данъчните му задължения и в рамките на своята компетентност. Удостоверението от органа, възложил ревизията, се издава в 7-дневен срок от датата на поискване, а удостоверението, издавано от другите органи - в 14-дневен срок от датата на поискване.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато данъчният субект удостоверява необходимите обстоятелства въз основа на декларация.
Приложимост на реда по Наказателно-процесуалния кодекс
Чл. 106. (1) При данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани с определяне на данъчни задължения и установяване на данъчни нарушения или стоки с неустановен произход, както и при възпрепятстване на изпълнението на данъчни вземания данъчните органи могат да извършват действия по претърсване и изземване по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) В случаите по ал. 1 данъчните органи имат правомощията на органите на предварителното производство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Предаването на иззетите вещи, изоставени в полза на държавата, се извършва след доказване правото на собственост върху тях и заплащане на направените разходи за тяхното съхраняване.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Предаване не се извършва в случаите, когато в закон е предвидено вещите да се унищожават. За тях се издава разпореждане за унищожаване.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) След изтичането на сроковете по § 1, т. 16 от допълнителната разпоредба се съставя акт за придобиване на изоставените вещи от държавата по образец, одобрен от министъра на финансите. В случаите, когато собственикът на иззетите вещи е известен, препис от акта се връчва на лицето и може да бъде обжалван по реда на този кодекс. В случаите, когато при изземване на вещите собственикът не е известен, актът се връчва чрез поставянето му на определеното по чл. 50, ал. 2 място в съответната териториална данъчна дирекция и се счита за редовно връчен след изтичане на 14 дни от поставянето му.
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Актовете и действията по ал. 3 - 5, както и фактическото унищожаване на вещите се извършват от лица, определени със заповед на главния данъчен директор.
Раздел V.
Актове, издавани след извършване на данъчни ревизии
Данъчен ревизионен акт
Чл. 107. (1) Данъчен ревизионен акт се издава от данъчния орган, определен с акта за възлагане на данъчната ревизия.
(2) С данъчен ревизионен акт се определят, изменят и/или прихващат данъчните задължения, както и се възстановяват внесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон.
Съдържание на данъчния ревизионен акт
Чл. 108. (1) Данъчният ревизионен акт се издава в писмена форма в 7-дневен срок от приключването на данъчната ревизия и трябва да съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. наименованието и номерът на акта;
3. фактическите и правните основания за издаване на акта;
4. имената и длъжностите на ревизиращите данъчни органи;
5. данните за ревизирания данъчен субект;
6. направените констатации и основанията за тях;
7. опис на приложените доказателства и иззетите документи и вещи;
8. заключителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
9. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът;
10. дата на издаване на акта и подпис на лицето, издало акта, с означение на длъжността му.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Едновременно с връчването на данъчния ревизионен акт могат да се постановят мерки за предварително обезпечаване на данъчни вземания.
(3) Обезпечителните мерки по ал. 2 могат да бъдат наложени с постановление на съответния териториален данъчен директор по предложение на ревизиращия орган при започване или по време на данъчната ревизия, когато от търговската и счетоводната документация, както и от другите налични данни за ревизирания данъчен субект може да се направи извод, че данъчното задължение ще надхвърли стойността на активите. В този случай данъчният орган може да наложи и запор върху стоки в оборот по реда на този кодекс. Наложените обезпечителни мерки могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.
(4) Възбраната и запорът се извършват по балансовата стойност на активите, съответно по данъчната оценка, по застрахователната стойност или по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица. По отношение на обезпечителните мерки и на постановлението, с което се налагат, се прилагат съответно чл. 162 и чл. 164-171.
(5) Констатациите по ал. 1, т. 6 са мотивите на данъчния акт.
(6) Екземпляр от данъчния ревизионен акт се връчва по реда на този кодекс на ревизирания данъчен субект в срок до 7 дни от издаването му.
(7) Неразделна част от данъчните ревизионни актове са всички събрани в хода на данъчната ревизия доказателства. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от данъчния ревизионен акт, предназначен за данъчния орган, а копията от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за данъчния субект.
(8) Фактическите констатации в данъчния ревизионен акт в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.
(9) Данъчните ревизионни актове се издават по образец, утвърден от главния данъчен директор.
Данъчен ревизионен акт при особени случаи
Чл. 109. (1) Данъчният орган прилага установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:
1. до започване на данъчната ревизия не е подадена данъчна декларация, когато данъчното задължение се определя по данъчна декларация;
2. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) ревизиращият орган установи факти и обстоятелства за укрити приходи или доходи;
3. липсва счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или определяне на данъчната основа, както и когато документите са унищожени не по установения ред;
4. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;
5. документите са изгубени, противозаконно отнети или са повредени до степен негодни за ползване;
6. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) данъчният субект не е открит на декларирания пред данъчната администрация адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи;
7. при извършването на данъчна ревизия данъчният субект не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от ревизиращия данъчен орган срок;
8. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) установени са факти и обстоятелства за трансферно ценообразуване или данъчна измама.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Данъчният орган определя основата за облагане с преки или косвени данъци в случаите по ал. 1 след задължителен анализ на всяко от относимите към съответния данъчен субект обстоятелства:
1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
2. платените данъци, мита, такси, вноски и др.;
3. движението и остатъците по банковите сметки;
4. официални документи с достоверни данни;
5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността в случаите на нает имот;
6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;
7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването;
8. брутните приходи (оборота);
9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица, броя на заетия персонал;
10. сключени договори от данъчния субект във връзка с осъществяване на дейността му;
11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;
12. обобщени данни за реализираната печалба, съответно приход или доход от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;
13. ценовите и други условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данни за такива сделки между свързани по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон с данъчния субект лица;
14. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;
15. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) получени и извършени доставки и упражнено право на данъчен кредит;
16. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) други доказателства, които могат да послужат за определяне основата за облагане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 16 се посочват в данъчния ревизионен акт.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 данъчният орган определя основата за облагане за данъчния период, за който са установени съответните обстоятелства, а в случаите по ал. 1, т. 6 - за данъчния период, определен с акта за възлагане на данъчна ревизия.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Извън случаите по ал. 1, когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган след анализ по ал. 2 облага недекларираните печалби и доходи по реда на съответния закон.
(6) Когато данъчният орган установи, че са налице обстоятелствата по ал. 1 или 5, той уведомява данъчния субект, че ще определи данъчната основа по реда на този член и му определя срок за представяне на документи и за вземане на становище.
(7) Фактическите констатации в данъчния ревизионен акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.
(8) При установяване на обстоятелствата по ал. 1 или 5 данъчните субекти са длъжни да декларират имуществото си и всички източници на доходи, включително участието си в управителни и надзорни органи на юридически лица въз основа на декларация по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(9) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При установяване на обстоятелствата по ал. 1 или 5 данъчният орган предприема мерки за предварително обезпечение едновременно с уведомяването по ал. 6. Наложените обезпечителни мерки могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.
(10) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Разпореждане с възбранени и запорирани вещи и вземания може да се извършва с разрешение на данъчния орган, постановил обезпечението.
(Ал. 11-14 отм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)
Изпълнение на данъчните и ревизионни актове
Чл. 110. (1) Определеното с данъчния ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 данъчният ревизионен акт подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.
Срокове
Чл. 111. Не се образува производство по издаване на данъчен ревизионен акт, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й.
Възстановяване и прихващане на суми
Чл. 112. (1) Недължимо платени данъчни вземания, такси, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, се прихващат срещу изискуеми данъчни задължения и санкции, наложени от данъчен орган.
(2) Прихващането или връщането може да се извършва по инициатива на данъчния орган или по писмено искане от данъчния субект.
(3) След постъпване на искането по ал. 2 данъчният орган преценява основателността на искането и може:
1. да извърши данъчна ревизия и ако молбата е основателна, да издаде данъчен ревизионен акт за прихващане или връщане в 7-дневен срок от приключването на ревизията;
2. да извърши проверка по данните и да издаде данъчен акт за прихващане или връщане в 2-седмичен срок от постъпване на искането, освен ако в закон е предвидено друго.
(4) След извършване на прихващането, ако има основания за това, остатъкът от сумата се връща на данъчния субект.
(5) Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва.
(6) Актовете по ал. 3 се мотивират.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Отказите за връщане или прихващане могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните актове.
Раздел VI.
Особени случаи
Мълчалив отказ
Чл. 113. (1) Непроизнасянето в срок за издаване на актовете по чл. 26, ал. 2 се смята за мълчалив отказ да се издадат.
(2) Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 2-седмичен срок от изтичането на съответния срок за произнасяне.
(3) Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.
Жалби за бавност
Чл. 114. (1) Данъчният субект има право да подаде жалба, когато процедурата се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.
(2) Жалбата се подава до горестоящия данъчен орган.
(3) Горестоящият данъчен орган проверява обстоятелствата по жалбата незабавно и се произнася писмено в 3-дневен срок. Указанията му към данъчния орган, чиито действия или бездействия са предмет на жалбата, са задължителни.
(4) Препис от указанията се изпраща на жалбоподателя.
Раздел VII.
Изменение на данъчни задължения
Инициатива и основания
Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 при наличие на основанията по ал. 2.
(2) Данъчно задължение се изменя на следните основания:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за определяне на данъчни задължения, които до влизането в сила на данъчния акт не са могли да бъдат известни на данъчния орган;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетели или на писмени обяснения на трети лица, на заключението на вещите лица, на писмени декларации, върху които е основано определянето на данъчни задължения или престъпно действие на данъчния субект, на негов представител, на данъчен орган, участвал в определянето на данъчните задължения, или на член от състава на съда, разглеждал жалба срещу данъчен акт;
3. когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
4. когато данъчни задължения или възстановени суми са определени в нарушение на закона.
(3) Данъчният орган може по свой почин или по молба на данъчния субект да поправи очевидна фактическа грешка в данъчния ревизионен акт. В тези случаи данъчният орган издава акт за поправка на данъчен ревизионен акт. Актът или отказът за поправка на данъчен ревизионен акт може да се обжалва едновременно с данъчния ревизионен акт или самостоятелно по реда, предвиден в този кодекс.
Правомощия във връзка с изменението
Чл. 116. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който установи основание за изменение по чл. 115, ал. 2, е задължен да уведоми, като обоснове наличието на основание, съответния регионален данъчен директор, който след преценка на твърдяното наличие на основание за изменение може да възложи нова данъчна ревизия на друг данъчен орган от същата или друга териториална данъчна дирекция, при която могат да бъдат изменени вече определени данъчни задължения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Данъчният субект може да подаде писмено искане до регионалния данъчен директор, към което се прилагат съответните доказателства. Регионалният данъчен директор в 30-дневен срок от постъпване на искането и след преценка възлага или отказва с мотивирано решение възлагането на нова данъчна ревизия. Препис от решението се изпраща на искателя в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 7 дни след изтичането на срока по изречение второ. При непроизнасяне в срока по изречение второ данъчният субект може да подаде жалба срещу мълчаливия отказ на регионалния данъчен директор до съответния окръжен съд в 14-дневен срок след изтичане на срока по изречение трето. Жалбите се подават чрез регионалния данъчен директор и се прилага чл. 124, ал. 1. По жалбата съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-висок или по-нисък размер, за разликата се издава данъчен ревизионен акт.
Раздел VIII.
Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)
Общи принципи
Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Този раздел урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
(2) Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това.
Основания за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане
Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) За целите на чл. 116а, ал. 2 чуждестранното лице трябва да удостовери пред данъчните органи, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Удостоверяване на основанията
Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Обстоятелствата по чл. 116б се посочват от чуждестранното лице или от негов пълномощник в искане по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(2) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната й практика.
(3) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице.
(4) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.
Доказателства
Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Към искането по чл. 116в, ал. 1 се прилагат и документи, доказващи вида, размера и основанието за реализиране на дохода.
(2) Документите по ал. 1 могат да бъдат:
1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице, въз основа на който е възникнало правото за получаване на този доход;
2. в случаите на изплащане на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството, купон за изплатен дивидент, извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството, копие от купюр или временно удостоверение, поименно удостоверение за безналични акции, извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;
3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;
4. при доходи от лихви върху допълнителни парични вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание за извършване на допълнителни парични вноски, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;
5. при доходи от държавни, общински и други ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;
6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви и документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на валутното законодателство;
7. при доходи от прехвърляне на:
а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книги, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;
б) дялови участия - нотариално заверен договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;
в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане по силата на закон - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.
(3) Към искането по чл. 116в, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида и основанието за реализиране на съответния доход.
Подаване на искането
Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Искането по чл. 116в, ал. 1 и приложените към него документи се подават от чуждестранното лице или негов пълномощник в териториалната данъчна дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.
(2) Когато платецът не подлежи на данъчна регистрация, искането по чл. 116в, ал. 1 и приложените към него документи се подават в Териториална данъчна дирекция - София.
Данъчни случаи с малко значение
Чл. 116е. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Когато чуждестранното лице реализира доходи от източник в страната на обща стойност до 2000 лв. годишно, искане по чл. 116в, ал. 1 се подава еднократно, преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.
(2) От момента на подаване на искане по чл. 116в, ал. 1 се смятат за изпълнени изискванията на чл. 116а, ал. 2.
(3) Чуждестранното лице или платецът, когато е длъжен да удържа и внася данъка, уведомява териториалната данъчна дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 116б в 30-дневен срок от настъпването им.
(4) До изтичането на съответната данъчна година чуждестранното лице е длъжно да удостовери пред платеца, когато същият е длъжен да удържа и внася данъка, основанията по чл. 116б.
Договори с продължително действие
Чл. 116ж. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 116в, ал. 1 се подава еднократно преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.
(2) Доходите от дивиденти не се считат за доходи по ал. 1.
(3) Чуждестранното лице или платецът, когато е длъжен да удържа и внася данъка, уведомява териториалната данъчна дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 116б и 116г в 30-дневен срок от настъпването им.
Действия на данъчните органи
Чл. 116з. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Данъчните органи осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват данъчна проверка или ревизия. Когато се извършва данъчна проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава и изпраща на лицето в 30-дневен срок от подаване на искането по чл. 116в, ал. 1.
(2) Данъчните органи издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 116б - 116г. Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.
(3) От момента на получаване от чуждестранното лице или платеца на дохода на становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени изискванията на чл. 116а, ал. 2.
(4) От момента на получаване на становището по ал. 2 или при непроизнасяне в срока по ал. 1 се прилагат разпоредбите на съответния материален данъчен закон. Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване само заедно с данъчния ревизионен акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 112, ал. 3, с който е отказано прилагането на СИДДО.
(5) Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 116е законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на данъчна ревизия.
Ред за възстановяване и прихващане
Чл. 116и. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите по чл. 116з, ал. 4 чуждестранното лице може след внасяне на данъка да иска възстановяване на разликата между платения и дължимия данък по СИДДО по реда на чл. 112. Лицето е длъжно да посочи банкова сметка в страната в левове, по която да се преведе сумата на подлежащия на възстановяване данък.
Глава единадесета.
ОБЖАЛВАНЕ
Раздел I.
Административен контрол
Обжалване по административен ред
Чл. 117. (1) Данъчният ревизионен акт може да се обжалва изцяло или в негови отделни части в 14-дневен срок от връчването му пред съответния регионален данъчен директор.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Жалбата се подава чрез териториалната данъчна дирекция или данъчно подразделение, където данъчният субект е данъчно регистриран.
(3) Към жалбата се прилагат писмените доказателства и се посочват всички други доказателства, на които се основават доводите на жалбоподателя.
(4) Доказателствата, които вече са били представени на данъчния орган, се предоставят от данъчната администрация.
(5) Жалбата и приложенията към нея следва да отговарят съответно на изискванията по чл. 122 и 123.
(6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ако не са изпълнени условията по ал. 5, данъчният орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени в срок, тя се връща на жалбоподателя, а производството се прекратява с решение на регионалния данъчен директор, което може да се обжалва чрез регионалния данъчен директор до съответния окръжен съд. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване.
Спиране на изпълнението
Чл. 118. (1) Обжалването на данъчния ревизионен акт не спира неговото изпълнение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Изпълнението на данъчния ревизионен акт се спира по искане на данъчния субект, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Искане за спиране на изпълнението се прави само ако данъчният ревизионен акт е обжалван. Искането се подава до органа, компетентен да се произнесе в съответната фаза на обжалване, като към него задължително се прилагат доказателства за направеното обезпечение. Отказът да се спре изпълнението не може да се обжалва отделно от решението на съответния административен или съдебен орган и влиза в сила заедно със съответния акт.
(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.
Изпращане на преписката
Чл. 119. Директорът на данъчната дирекция, чрез която е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати заедно с комплектуваната данъчна преписка на съответния директор на регионалната данъчна дирекция. Когато е направено искане за спиране, то също се прилага със съответните доказателства.
Правомощия на регионалния данъчен директор
Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Ако жалбата е допустима, регионалният данъчен директор я разглежда по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от получаването й или от отстраняване на недостатъците й. С решението той се произнася и по искането за спиране на изпълнението, когато такова е направено.
(2) Директорът може да потвърди или да отмени изцяло или частично данъчния ревизионен акт в обжалваната част.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато се установи, че издаденият данъчен ревизионен акт е незаконосъобразен и вместо него трябва да се издаде друг, директорът на регионалната дирекция отменя обжалвания акт и връща преписката на съответния териториален директор, чийто орган е издал акта, или на друг териториален директор от региона за нова ревизия и за издаване на новия данъчен ревизионен акт със съответни задължителни указания и определя срок за издаването му.
(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Новият данъчен ревизионен акт, издаден при условията на ал. 3, не подлежи на връщане за нова ревизия.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Препис от решението се изпраща на жалбоподателя в срока по ал. 1.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) С решението данъчният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
(7) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Регионалният данъчен директор може по своя инициатива или по молба на данъчния субект да поправи допусната в решението явна фактическа грешка. Решението за поправката е неразделна част от първоначалното решение.
Раздел II.
Съдебен контрол
Съдебно обжалване
Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Данъчният ревизионен акт в частта, която не е отменена с решението на регионалния данъчен директор, може да се обжалва чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й в 14-дневен срок от получаване на решението.
(2) Данъчният ревизионен акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Не може да се обжалва по съдебен ред данъчен ревизионен акт в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решение на директора на регионалната данъчна дирекция.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Непроизнасянето на регионалния данъчен директор в срока по чл. 120, ал. 1 се смята за потвърждение изцяло на данъчния ревизионен акт в обжалваната част.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите по ал. 4 жалба против данъчния ревизионен акт може да се подаде в 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 4 чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й. В тези случаи се прилага чл. 124, ал. 1.
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) След подаването на жалбата по реда на ал. 5 регионалният данъчен директор не може да постанови решение.
(7) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Срокът за произнасяне по ал. 4 може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и регионалния данъчен директор за срок до 3 месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът за продължаването. При непроизнасяне и в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 4 - 6.
Съдържание на жалбата
Чл. 122. Жалбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. наименованието, съответно фирмата или името, данъчен адрес, единния граждански номер, БУЛСТАТ (данъчен номер);
2. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) посочване на данъчния акт и решението, против които се подава освен в случаите по чл. 121, ал. 5;
3. изчерпателно излагане на всички възражения и техните основания;
4. в какво се състои искането за изменение или отменяне;
5. подпис на подателя.
Приложения към жалбата
Чл. 123. (1) Към жалбата се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. препис от жалбата за данъчната администрация;
3. писмените доказателства, като се посочват и всички други доказателства, на които се основават възраженията на жалбоподателя, освен ако вече са представени на данъчния орган; в случаите, когато жалбоподателят иска изслушването на експертно заключение, задачата на експертизата трябва да се посочи в жалбата;
4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.
(2) В случаите, когато се направи искане за спиране на изпълнението, се прилагат доказателства за обезпечението му в размера по чл. 118, ал. 2 по отношение на обжалваната част.
Задължение за изпращане в съда и действия след подаване на жалбата
Чл. 124. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Регионалният данъчен директор, чрез чиято дирекция е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати на съответния окръжен съд заедно с неговото решение освен в случаите по чл. 121, ал. 5, данъчната преписка и приложенията към жалбата.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
(4) Когато в жалбата се сочат нови доказателства, данъчният орган може да ги оспорва също чрез посочване на доказателства, които се съобщават на жалбоподателя.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато в жалбата се сочат нови писмени доказателства и директорът на регионалната данъчна дирекция прецени, че те са основателни, той може да измени или отмени изцяло или частично решението си и да постанови ново решение в 14-дневен срок, което се връчва по реда на този кодекс.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
Оставяне на жалбата без разглеждане от съда
Чл. 125. Жалбата се оставя от съда без разглеждане:
1. когато е подадена против данъчен ревизионен акт, който изцяло или частично не е обжалван по административен ред;
2. когато е просрочена;
3. когато е оттеглена от жалбоподателя с писмено заявление.
Особени правила на съдебното производство по данъчни дела
Чл. 126. (1) В 7-дневен срок от образуването на делото съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото не по-късно от 30 дни от образуването. В призовката се указват и възнаграждението на вещото лице, ако е допусната експертиза, и срокът за внасяне.
(2) В призовката за първото по делото заседание се посочва и датата на евентуалното второ заседание по делото, което не може да бъде по-късно от 15 дни след първото.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато в заседанието по ал. 1 съдът констатира нередовност на жалбата, той уведомява подателя да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от датата на уведомлението.
(4) Когато адресът на подателя не е посочен и не може да бъде установен от данните по приложената към жалбата данъчна преписка, уведомяването по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни.
(5) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата заедно с приложенията се връщат, а ако адресът е неизвестен, се оставят в канцеларията на съда на разположение на подателя.
(6) Актът, с който жалбата се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба, която се разглежда от Върховния административен съд в закрито заседание. Определението не подлежи на обжалване.
(7) Когато актът, с който жалбата се оставя без разглеждане, бъде отменен, делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание по реда и в сроковете по този кодекс от съответния окръжен съд.
Спиране на изпълнението от съда
Чл. 127. (1) Обжалването на акта пред съда не спира неговото изпълнение, освен ако е спряно от данъчен орган.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд, пред когото се обжалва актът, при условията на чл. 118, ал. 2. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаването на жалбата и съдът се произнася по реда и в срока по чл. 126, ал. 1.
(3) Отказът на съда да спре изпълнението не подлежи на обжалване.
Доказателства в съдебното производство
Чл. 128. (1) В съдебното производство по данъчни дела могат да бъдат събирани всички допустими по този кодекс доказателства. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.
(2) Свидетелски показания се допускат при условията на чл. 87, ал. 2.
(3) Жалбоподателят може да посочва нови писмени доказателства за факти и обстоятелства от съществено значение за делото. Данъчният орган може да сочи доказателства, опровергаващи представените от жалбоподателя.
(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ако и двете страни в процеса са поискали, всяка от тях посочва експерт, а съдът определя третото вещо лице.
Разглеждане на жалбата
Чл. 129. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Съдът разглежда жалбите в съдебно заседание в състав от трима съдии. Участието на прокурор не е задължително. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес.
(2) При разглеждането на жалбите се призовават регионалният данъчен директор и жалбоподателят.
(3) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
Решаване на делата
Чл. 130. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или отчасти данъчния ревизионен акт в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
(2) Съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен данъчен орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при:
1. отказ за регистрация, служебна регистрация и заличаване на регистрацията;
2. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)
4. други актове, извън данъчните ревизионни актове, които пораждат или изменят данъчни задължения и не зависят от преценката на данъчния орган.
(3) При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава съответния орган да го издаде, без да дава указания за съдържанието му.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) На всяка от страните се присъждат направените разноски и възнаграждения по делото. На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция. Юрисконсултско възнаграждение може да се присъди в размера на адвокатското възнаграждение по делото. При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случаите, когато пред съда се представят писмени доказателства, които е следвало да бъдат представени в данъчното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В съдебното производство се прилага чл. 120, ал. 6.
Раздел III.
Касационно производство
Касационна жалба
Чл. 131. (1) Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.
(2) Производството пред Върховния административен съд започва по жалба на заинтересованите лица.
(3) Разпорежданията на Върховния административен съд във връзка с производството по делата са задължителни за всички учреждения и длъжностни лица.
Разглеждане на жалбата
Чл. 132. (1) Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
(2) Делото се разглежда в открито заседание от 3-членен състав на Върховния административен съд.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
Раздел IV.
Приложимост
Обжалване на други данъчни актове
Чл. 133. (1) По реда за обжалване на данъчни ревизионни актове се обжалват и другите данъчни актове, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
(2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Наказателните постановления, издадени от данъчни органи, се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) За производствата по раздел II и III на тази глава, доколкото не е предвидено друго в този кодекс, се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство, съответно на Закона за Върховния административен съд.
Отмяна на влезли в сила решения
Чл. 134. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при условията и по реда на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 115 от този кодекс.
Обжалване на митнически актове, с които се определят данъчни задължения
Чл. 135. (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)
Обжалване на актове за други публични вземания
Чл. 136. По реда и при условията на този кодекс се обжалват актовете за установяване и на други публични вземания, освен ако със закон е предвидено друго.
Дял четвърти.
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА
Глава дванадесета.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Раздел I.
Предмет
Предмет на производството
Чл. 137. По реда на този дял се събират:
1. данъчни вземания, установени със:
а) данъчен акт независимо дали е обжалван;
б) данъчна декларация, подадена от данъчния субект с изчислен от него данък;
в) съобщение за дължим данък;
г) (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо от това дали е обжалвано.
2. други публични вземания, установени с влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт на компетентен орган, освен ако със закон е установено друго.
Раздел II.
Погасяване на вземанията
Начини на погасяване
Чл. 138. Публичното вземане се погасява:
1. когато е платено;
2. чрез прихващане;
3. по давност;
4. при опрощаване;
5. при смърт на физическо лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците отговарят за публичното задължение според правилата на този кодекс;
6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност.
Последователност на погасяванията
Чл. 139. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница.
(2) Вземанията, отнасящи се за различни години, се погасяват по поредността на възникването им.
(3) При наличие на различни по вид данъчни вземания, отнасящи се за една и съща година, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може с писмена молба до съответния орган да посочи поредността на погасяването им.
(4) В случай на принудително събиране ал. 2 и 3 не се прилагат.
Раздел III.
Давностни срокове
Давност
Чл. 140. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите по чл. 152 и 153.
Спиране и прекъсване на давността
Чл. 141. (1) Давността спира:
1. когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на данъчния акт бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато длъжник - физическо лице, пребивава извън страната повече от три месеца без прекъсване - до датата на завръщането му.
5. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
6. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) с налагането на обезпечителни мерки;
7. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) с предприемането на действия по принудително събиране.
(2) Давността се прекъсва:
1. с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане;
2. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Преустановяване на събирането и отписване на вземанията
Чл. 142. Преустановява се събирането и вземанията се отписват с изтичането на сроковете за установяване на съответните публични вземания, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.
Доброволно плащане след изтичане на сроковете
Чл. 143. Не подлежат на връщане доброволно платени публични вземания, изпълнени след сроковете за установяване или погасяване.
Лихви
Чл. 144. (1) За неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или начислените и удържаните, но невнесени в срок публични вземания, се дължи законната лихва.
(2) Законната лихва се дължи и:
1. за неправилно възстановени данъци и данъчни резултати (данъчен кредит);
2. върху невнесена в предвидения в закона срок авансова вноска - до 31 декември на съответната година;
3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) върху задължения на чуждестранно лице за данъци, удържани при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство от местното лице, платец на дохода, до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на данъчна спогодба, по която Република България е страна.
(3) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
(4) В случаите по ал. 1 и 2 данъчният орган може да издаде данъчен ревизионен акт само за лихвата.
Глава тринадесета.
ИЗПЪЛНЕНИЕ
Доброволно изпълнение
Чл. 145. (1) Данъчните и другите публични задължения се изпълняват доброволно в законоустановения срок чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка.
(2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Наказателните постановления, санкциите по които следва да постъпят в републиканския бюджет, се изпращат от съответния административнонаказващ орган на данъчното подразделение по постоянния адрес на нарушителя в 3-дневен срок от влизането им в сила, като в тези случаи ал. 7 не се прилага.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.07.2002 г.) Номерата на сметките за плащане по безкасов начин се посочват от органите, определили задълженията, в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.07.2002 г.) Безкасовото плащане за данъчни задължения чрез банка се извършва с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него лице, съгласувано с БНБ или данъчна декларация в случаите по чл. 56, ал. 2.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Безкасовото плащане за данъчни задължения чрез "Български пощи" се извършва с пощенски запис за данъчно плащане по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него длъжностно лице, съгласувано с Комитета по пощи и далекосъобщения.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Плащане на данъчни задължения в брой може да се извършва и в териториалните данъчни дирекции или чрез упълномощени лица. Редът за събирането и отчитането на сумите се определя със заповед на главния данъчен директор.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок и не са предприети мерки за обезпечаване на вземането, преди да бъдат предприети действия за принудително събиране съответният орган изпраща покана до длъжника да плати задължението си.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Едновременно с поканата по предходната алинея органът по ал. 7 може:
1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай, че не изпълни доброволно определените данъчни задължения;
2. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:
а) (изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;
б) (отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)
в) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.
(9) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът по ал. 7 може и:
1. да постави на видно място в данъчната дирекция съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;
2. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени данъчни задължения, включително и техния размер, когато общо надвишава 5000 лв.
(10) (Предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) По преценка на съответния орган действията по ал. 8 могат да се предприемат едновременно или поотделно с оглед размера на задължението или поведението на длъжника до окончателното му погасяване.
(11) (Предишна ал. 10, изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случай, че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер, съответният орган обезщетява длъжника за всички вреди и публикува опровержение по реда на ал. 9.
Принудително събиране от данъчни и други органи
Чл. 146. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Събирането на данъчни задължения, установени от данъчните органи и задължителни осигурителни вноски чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките и паричните му вземания от трети лица се извършва от данъчните, съответно осигурителните органи, в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение. Тези действия и обжалването им се извършват по реда, начина и в сроковете, предвидени за публичния изпълнител.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При постъпващи плащания от страна на длъжника данъчните, съответно осигурителните, органи могат и след изтичането на срока по ал. 1 да продължат действията си до погасяване на задължението при условията и по реда на чл. 191.
(3) Ако вземането не бъде събрано изцяло в срока по ал. 1, преписката се изпраща на публичния изпълнител.
(4) Обезпечение за данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски може да се извършва от данъчните, съответно от осигурителните органи, до изпращането на преписката на публичния изпълнител за принудително събиране на вземането.
(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При условията и по реда на ал. 1 - 4 данъчните органи събират принудително и неплатените в срока за доброволно изпълнение публични държавни вземания, които следва да постъпят в републиканския бюджет. Влезлите в сила актове за установяването им се изпращат на данъчния орган по постоянен адрес или седалище на длъжника в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Действията, извършени по ал. 1, както и постановленията за налагане на обезпечителни мерки, издадени от данъчните органи, се обжалват по реда за обжалване на данъчни актове, а постановленията, издадени от осигурителните органи - по реда за обжалване, предвиден в Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Глава четиринадесета.
ОТСРОЧВАНЕ И РАЗСРОЧВАНЕ
Раздел I.
Отсрочване и разсрочване на данъчни и други публични задължения
Условия за отсрочване и разсрочване
Чл. 147. (1) По искане на длъжника може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен от данъчния орган погасителен план.
(2) Отсрочването или разсрочването се допуска, когато данъчният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на данъчното задължение, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на данъчното задължение длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите данъчни и другите публични задължения.
(3) За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. При неизпълнение на две вноски съгласно погасителния план, съответно на падежа на отсроченото плащане, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение.
(4) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на търговец, за когото е взето решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност;
2. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) след като бъде определен начинът на продажба по чл. 201;
3. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила данъчен акт;
4. по отношение на третите лица по чл. 22 за удържаните от данъчните субекти и невнесени в срок суми за плащане на публични вземания.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага в случаите по чл. 152 и 153.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Към искането по ал. 1 се прилагат:
1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
2. декларация за семейно и имуществено състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него лице - за физическите лица;
3. декларация и за всички други публични задължения, включително и лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях.
Разрешение
Чл. 148. (1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
1. териториалния данъчен директор - за задължения до 100 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до края на бюджетната година;
2. главния данъчен директор - за задължения от 100 000 лв. до 300 000 лв., или ако се иска разсрочване за срок до две години;
3. министъра на финансите - за задължения над 300 000 лв., или ако се иска разсрочване за повече от две години.
(2) Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е главният данъчен директор или министърът на финансите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния данъчен директор, който представя мотивирано становище.
Преценка
Чл. 149. (1) По направеното искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид:
1. представените доказателства;
2. размера на задължението;
3. възможността на длъжника да обслужва текущите си задължения и задълженията, чието доразсрочване се иска;
4. наличието на достатъчно гаранции за събиране на разсроченото задължение;
5. други специфични особености, имащи значение за вземане на решение.
(2) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число и последиците от неспазването им.
(3) Разрешение може да се даде при условие, че бъдат отсрочени или разсрочени за същия срок и частноправните вземания срещу длъжника от другите кредитори.
(4) Отказът за разсрочване или отсрочване не подлежи на обжалване.
Отсрочване и разсрочване без лихви
Чл. 150. (1) При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, органите по чл. 148, ал. 1 могат да разрешат, по искане на длъжника, разсрочване или отсрочване на плащането. В този случай не се дължат лихви по разсроченото или отсрочено задължение от деня на възникването на бедствието, съответно аварията, за определения от органите по чл. 148, ал. 1 срок.
(2) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1 - протоколи от държавна комисия, гражданска защита, противопожарна охрана, застрахователи и други, а когато това не е възможно, органът може да събере необходимите доказателства.
(3) Отсрочването или разсрочването се разрешават, като се прилагат чл. 148 и чл. 149, ал. 1, 2 и 3.
Разсрочване и отсрочване на други публични вземания
Чл. 151. Разсрочване или отсрочване на други публични вземания се извършва от органите, които са ги установили, при условията и по реда на този кодекс, освен ако със закон е предвидено друго.
Раздел II.
Особени случаи
Обединяване на публични вземания
Чл. 152. (1) Органите по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 в особено важни случаи могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника. Министърът на финансите, след преценка на случая, може да внесе въпроса за решаване от Министерския съвет.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Министерският съвет има право да намали, разсрочи и/или отсрочи общото публично задължение по ал. 1, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.
(3) С решението по ал. 1 Министерският съвет приема и мерки за осигуряване изпълнението на държавния бюджет.
Оздравителен план при разсрочване и отсрочване
Чл. 153. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Оздравителен план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични вземания без предварителното съгласие на министъра на финансите. Не се допуска преобразуване на публични вземания в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник.
(2) Министърът на финансите не дава съгласие по ал. 1, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за дълговете към другите кредитори.
(3) Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински вземания.
(4) Намаляването на лихвени задължения по публични вземания се допуска само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове.
(5) При неизпълнение на условията по ал. 1-4 съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите. При неизпълнение на оздравителния план или извънсъдебното споразумение съдът възобновява производството по несъстоятелност по искане на министъра на финансите, като в този случай не се прилага изискването публичните вземания да представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията съгласно чл. 709, ал. 1 от Търговския закон.
(6) За извършеното намаляване, отсрочване или разсрочване се уведомява органът, установил вземането.
Разсрочване и отсрочване при приватизация
Чл. 154. (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)
Забрана за цесия на публични вземания
Чл. 155. Забранява се цесията на публични вземания.
Глава петнадесета.
ПРИХВАЩАНИЯ
Прихващане до започване на производството за принудително изпълнение и обезпечение
Чл. 156. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) До образуването на производството за принудително изпълнение за събиране на публичното вземане компетентният за установяване на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на този кодекс, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Изискуеми данъчни задължения и санкции се прихващат от недължимо платени данъчни вземания, такси, както и от суми, подлежащи на възстановяване на друго основание от данъчния орган и след образуване на производство по принудително изпълнение. Длъжникът се уведомява за направеното прихващане.
(2) При условията на ал. 1 прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за допускане на прихващането в тези случаи може да бъде обжалван от длъжника в 7-дневен срок от съобщението пред съответния окръжен съд по местонахождението на органа, постановил отказа. Съдът решава спора по същество и решението му е окончателно и не подлежи на обжалване.
(3) Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му.
Глава шестнадесета.
КОНКУРЕНЦИЯ
Конкуренция между публично и частно изпълнително производство
Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс.
(2) (Обявена за противоконституционна относно израза "и приравнените към публичните" с РКС № 2 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се счита винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и приравнени към публичните вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на разпределението. За тази цел съдия-изпълнителят изпраща съобщение на Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
(3) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на съобщението по предходната алинея, Агенцията за държавни вземания издава удостоверение, което съдържа информация за размера на вземанията по ал. 2, както и за наложени върху имуществото на длъжника мерки за обезпечаването им, ако има такива.
(4) Прилагането на удостоверението по ал. 3 към изпълнителното дело е условие за продължаването на изпълнителното производство от съдия-изпълнителя.
(5) (Обявена за противоконституционна относно израза "и приравнените към публичните" с РКС № 2 - ДВ, бр. 29 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
Действия след приключване на изпълнителното производство
Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите по чл. 157, ал. 1, ако след осребряване на имуществото на длъжника и погасяване на задълженията и разноските по изпълнението останат парични средства, Агенцията за държавни вземания ги превежда по сметката на съдия-изпълнителя.
Принудително изпълнение при несъстоятелност
Чл. 159. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс.
(2) Когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства не покриват изцяло вземането, заедно с натрупаната лихва и разноските по публичното изпълнение, за остатъка държавата или общината се удовлетворяват по общия ред.
(3) Когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства превишават вземането, заедно с натрупаната лихва и разноските по изпълнението, публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността.
Присъединяване на обезпечени кредитори
Чл. 160. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство. Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на Агенцията за държавни вземания и му се предава, след като се докаже наличието на изпълнително основание, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда. Ако обезпечението бъде отменено, тази сума се разпределя между останалите взискатели или остава в масата на несъстоятелността.
(2) Ако събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, органът по изпълнението извършва разпределение, като най-напред определя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Глава седемнадесета.
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ
Раздел I.
Обезпечаване на публични вземания
Подлежащи на обезпечение публични вземания
Чл. 161. (1) Подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания.
(2) Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на установеното публично задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
(3) Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:
1. по искане на данъчния орган, установил задължението, по отношение на актове, издадени от данъчната администрация;
2. по искане на компетентния орган, издал акта за установяване размера на публичното вземане;
3. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на акта за установяване на публичното вземане.
(4) За искането за обезпечение не се уведомява длъжникът.
(5) В случаите на уведомяване по реда на чл. 20, ал. 4, когато от данъчната сметка на данъчния субект, от търговската му и счетоводна документация и други налични данни може да се направи извод, че субектът дължи или за него до края на текущата данъчна година ще възникнат задължения към държавата и общините, върху неговото имущество се налагат обезпечителни мерки.
(6) Обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма, в следната последователност:
1. по данъчната оценка;
2. по застрахователната стойност; или
3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.
(7) Обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Обезпеченията по ал. 5 се налагат с постановление на органа по принудително изпълнение.
Съдържание на постановлението
Чл. 162. (1) Постановлението се издава в писмена форма и съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта, номер и дата;
3. фактическите и правните основания за издаването му;
4. наименованието, данъчния номер и данъчния и/или постоянния адрес, БУЛСТАТ на данъчния субект;
5. размера на публичното задължение и лихвите;
6. вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага;
7. забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка;
8. срока за доброволно изпълнение, когато това е предвидено в закон;
9. пред кой орган и в какъв срок постановлението може да се обжалва;
10. дата на издаване на постановлението и подпис на органа, издал акта, с означение на длъжността му.
(2) Препис от постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от действията.
Обжалване
Чл. 163. (1) Постановлението по чл. 161, ал. 3 може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от получаването пред директора на Агенцията за държавни вземания, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок.
(2) Решението на директора може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождението на публичния изпълнител в 14-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на органа, наложил обезпечителната мярка.
(3) Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи надлежно обезпечение по реда на този кодекс или ако се установи, че не е налице установено вземане.
(4) Право да обжалват обезпечителната мярка имат и третите лица, които имат самостоятелни права върху имуществото - предмет на обезпечението.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Предварителните обезпечителни мерки по чл. 108 и 109 могат да се обжалват по реда и в сроковете за обжалване на данъчните актове.
(6) Постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде спряно поради обжалването му.
Раздел II.
Мерки
Обезпечителни мерки
Чл. 164. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. със запор на сметките на длъжника и стоките в оборот;
4. чрез други подходящи мерки.
(2) Органът, постановил обезпечението, може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.
(3) Запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение, освен със съгласието на длъжника, както и върху възнагражденията срещу труд до размерите, посочени в този кодекс.
Замяна на обезпечителни мерки
Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Органът, постановил предварителното обезпечение, съответно органът по принудителното изпълнение, или съдът, след като обсъди възраженията на поискалия обезпечението, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение.
(2) Без съгласието на органа, поискал обезпечението, длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с парична или неотменяема и безусловна банкова гаранция или със залог на държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметка на съответния орган и по нея се начислява лихва.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Със съгласието на взискателя и органа по принудителното изпълнение длъжникът може да замени наложеното обезпечение с особен залог или ипотека.
(4) В случаите по ал. 1, 2 и 3 запорът и възбраната се отменят.
Налагане на запор
Чл. 166. (1) Налагането на запор се извършва от публичния изпълнител или от органа, установил вземането, с постановление за обезпечение.
(2) При запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице, или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).
(3) Описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземване и съхранението й се извършват по реда на този кодекс.
(4) В случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи - "Пътна полиция". Не се допуска промяна на регистрацията преди вдигането на запора.
(5) Запор върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.
(6) Запор върху ликвидно и изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото задължено лице има сметки.
(7) Запорът по ал. 6 се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение.
(8) Запор върху притежавани от длъжника дялове и акции се налага чрез съобщение до дружеството, съответно в Централния депозитар, което се вписва в книгата на акционерите и в книгата за дяловете. По искане на органа, постановил обезпечението, запорът върху дялове в дружества с ограничена отговорност се вписва в търговския регистър.
(9) Запорът върху държавни, включително безналични ценни книжа, се вписва в съответния регистър.
(10) Налагането на запор върху вземания по ценни книги на заповед и на други книжа, които могат да се джиросват или собствеността на които може да се прехвърля чрез предаване, както и върху вземания по изпълнителни листове, се извършва чрез изземване и предаване за съхранение на банка. За изземването и предаването на ценните книги на заповед в банка се съставя протокол.
Възбрана
Чл. 167. (1) Налагането на възбрана се извършва чрез вписване на постановлението от съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника.
(2) За възбраната се изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози. Особен залог, вписан след съобщението, не може да се противопостави на публичното вземане.
Действия на запора и възбраната
Чл. 168. (1) Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвежда действията, предвидени в чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397 от Гражданския процесуален кодекс. Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. В случая се прилагат чл. 332, ал. 2 и чл. 336 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) От датата на получаване на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.
(3) Съдът по регистрацията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от длъжника след запора.
(4) Прехвърляне на дялове и акции, включително поименни, след запорното съобщение няма действие по отношение на публичния взискател.
Запор върху стоки в оборот
Чл. 169. (1) Запор върху стоки в оборот се извършва въз основа на опис. Стоките в оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и на материалноотговорните лица, които се разпореждат с тях.
(2) Едновременно с налагането на запор върху стоките в оборот се налага запор и върху сметките на длъжника.
(3) Продажбата на стоките в оборот и закупуването на необходимите суровини и материали, както и заплащането на разходите за производството и оборота, могат да се извършват само с предварителното писмено съгласие на органа, наложил обезпечението, при определени от него условия.
Отменяне на обезпечението
Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Отменяне на обезпечението се извършва с постановление от органа, постановил предварителното обезпечение, съответно органа по принудителното изпълнение, или по молба на длъжника след погасяване на публичното задължение.
(2) Отказът за отменяне по ал. 1 може да бъде обжалван пред окръжния съд по местонахождението на:
1. съответния горестоящ орган на наложилия обезпечителната мярка;
2. органа по принудително събиране на публичните вземания.
(3) Съдът отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато, или че са налице условията по чл. 165, ал. 2. Определението на съда не подлежи на обжалване, но ако съдът откаже да отмени обезпечението, длъжникът може отново да поиска отмяната на обезпечението при наличие на основания за това.
Обезщетение за причинени вреди
Чл. 171. (1) Ако актът, установяващ публичното задължение, по който е допуснато обезпечението, бъде отменен или ако не бъде връчен в предвидения в този кодекс срок, длъжникът може да поиска да му бъдат заплатени причинените вследствие на обезпечението вреди.
(2) Обезщетение не се дължи, когато длъжникът не е съобщил факти, обстоятелства или не е предоставил документи от значение за определяне на задължението, довели до отменянето на акта.
Глава осемнадесета.
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Раздел I.
Общи разпоредби
Изпълнителни основания
Чл. 172. (1) Принудително изпълнение за публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт.
(2) Принудително изпълнение за данъчните вземания се предприема въз основа на:
1. данъчен акт, срокът за доброволно изпълнение на който е изтекъл;
2. данъчна декларация, по която е изтекъл законоустановеният срок за плащането на задължението;
3. данъчно съобщение за определяне на данък, срокът за плащане по което е изтекъл;
4. влязло в сила наказателно постановление на данъчен орган;
5. случаите на чл. 63, ал. 3.
Участници в производството за принудително изпълнение
Чл. 173. (1) Страни в производството за принудително изпълнение са:
1. органът по принудително изпълнение;
2. публичният взискател;
3. длъжниците или техните наследници, както и третите лица, за които е предвидена отговорност за плащането на данъчно задължение на длъжника;
4. трети лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението;
5. обезпечените кредитори.
(2) Обезпечението и принудителното събиране на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител към Агенцията за държавни вземания, доколкото друго не е установено в този кодекс.
(3) В производството по принудително изпълнение страните могат да ползват вещи лица, пазачи, преводачи и други лица.
Солидарна отговорност
Чл. 174. (1) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатеното въпреки запора, до размера на задължението със законната лихва след плащането.
(2) Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането.
(3) За действията по ал. 1 и 2 се издава акт от органа, наложил запора, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки.
Задължение за предоставяне на информация
Чл. 175. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Всички лица, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на данъчния орган или публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по този кодекс в 7-дневен срок от получаването му да предоставят информацията или данните, с които разполагат.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират оценимите в пари задължения към данъчния длъжник и неговото имущество, намиращо се при тях или в тяхно разпореждане.
(3) По реда на ал. 1 банките, небанковите финансови институции, застрахователните дружества и кооперациите са длъжни да предоставят информация за сключени договори за доверително управление или предоставени банкови касетки, както и за други сключени от тях сделки с длъжника, свързани с негови движими и недвижими имущества или дялови участия.
Раздел II.
Предмет на изпълнението
Имущество, подлежащо на принудително изпълнение
Чл. 176. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:
1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;
2. единственото жилище на длъжника, освен ако е търговец; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му - поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;
3. сумите по сметки в банки до размер 150 лв. за всеки член от семейството;
4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от собственика или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;
5. трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или стипендия - в размер до 150 лв. месечно.
(2) Не се допуска принудително изпълнение и върху:
1. обезщетения по социалното осигуряване, включително за безработица;
2. социални помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;
3. суми, получени от инвалиди, глухи, слепи, неми, глухонеми, сираци и други категории лица в неравностойно социално положение, по дарение от физически и юридически лица - за данъчни задължения на надарения;
4. вземания за издръжка, определени от съда.
Възможност за избор от длъжника
Чл. 177. (1) Длъжникът може, след като обяви всичките си активи, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от органа по принудителното изпълнение способи.
(2) Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло държавата.
(3) Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва пред директора на Агенцията за държавни вземания в 7-дневен срок от връчването му на длъжника. Жалбата не спира изпълнението.
(4) Директорът на Агенцията за държавни вземания се произнася по жалбата в 7-дневен срок от постъпването й. Решението на директора е окончателно и не подлежи на обжалване.
Особени случаи
Чл. 178. Вземанията могат да се събират и чрез участие в производство по несъстоятелност на длъжника или присъединяване към открито производство.
Раздел III.
Способи
Способи за принудително изпълнение
Чл. 179. (1) Принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез:
1. изпълнение върху парични средства в банките;
2. изпълнение върху вземания на длъжника;
3. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книги.
(2) За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, леки автомобили, офиси, каси, сейфове и др.
(3) Органът по принудителното изпълнение може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно.
Недействителност на действия и сделки
Чл. 180. (1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на акта за възлагане на данъчна ревизия и установяването на друго данъчно вземане:
1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;
2. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право на длъжника;
3. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;
4. (нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) апортни вноски на имуществени права на длъжника.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния взискател или на органа по принудителното изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Присъединяване на кредитори
Чл. 181. (1) В производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.
(2) Присъединяването се допуска до изготвянето на разпределението на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат годен за изпълнение акт за публично вземане.
Непротивопоставимост на обезпечения
Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При вписване на ипотека или особен залог ипотекарният длъжник, съответно залогодателят представя пред съдията по вписванията, съответно пред длъжностното лице от съответния орган, извършващ вписването, удостоверение за дължими данъци. Дължимите данъци се вписват в съответния регистър, а при продажба на ипотекираното или заложеното имущество се изплащат преди главното задължение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчната администрация издава удостоверението по ал. 1 в 3-дневен срок от писменото заявление на ипотекарния длъжник или залогодателя.
(3) Заложният кредитор или кредиторът, упражнил право на задържане, може да противопостави вземането си на данъчната администрация само въз основа на писмени доказателства с достоверна дата.
Конкуренция между публични вземания
Чл. 183. (1) Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:
1. за данъчните задължения и задължителното осигуряване - съразмерно;
2. за публични задължения, които постъпват направо в държавния или общинския бюджет - съразмерно;
3. за други публични вземания.
(2) При спор между публични взискатели спорът се решава от министъра на финансите или от оправомощено от него лице, чието решение не подлежи на обжалване.
Раздел IV.
Действия
Започване на производството
Чл. 184. (1) Когато пристъпва към изпълнение, публичният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
(2) Съобщението трябва да съдържа означение на подлежащия на принудително изпълнение акт и номера на изпълнителното дело, посочване на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.
(3) Когато са налице няколко отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, се образува едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от тях.
(4) В случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи се извършва чрез налагане на запор, съответно чрез вписване на възбрана с постановление на публичния изпълнител.
(5) Запорът и възбраната по ал. 4 се налагат със съобщението и имат действието, предвидено в този кодекс.
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите, когато мерките по чл. 145, ал. 8, т. 2 и ал. 10 не са поискани от съответния взискател, органът по принудителното изпълнение може, ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение:
1. да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:
а) да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната;
б) да не издават или да отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;
2. да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.
Спиране, отлагане, възобновяване и прихващане
Чл. 185. (1) Принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането, с разпореждане на органа по принудителното изпълнение:
1. при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител;
2. при отбиване от длъжника на редовната военна служба, както и при повикване на учебен сбор - до завършването им;
3. при смърт на длъжника - до изтичането на срока за подаване на декларация по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси;
4. в други случаи, предвидени в този кодекс.
(2) Спирането по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи посочените обстоятелства.
(3) В случаите по ал. 1, т. 3 след изтичането на срока по чл. 32, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси и ако не е подадена декларация, по искане на органа по принудителното изпълнение районният съдия определя срок за приемане или за отказ от наследството при условията и по реда на чл. 51 от Закона за наследството. В този случай срокът за спиране се удължава със срока, даден от съда. По искане на наследниците данъчният орган е длъжен да издаде удостоверение за дължимите от наследодателя данъци и начислените лихви върху тях. Когато данъчният орган не е установил данъчните задължения на длъжника, той издава удостоверение след извършване на данъчна ревизия.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 производството по принудителното изпълнение се възобновява от деня на приемането на наследството.
(5) Извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането органът по принудителното изпълнение не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането.
(6) Възобновяването на изпълнителното производство се извършва с разпореждане на органа по принудителното изпълнение след отпадане на обстоятелствата, поради които е разпоредено спирането. Срокът продължава да тече от издаването на разпореждането за възобновяване.
(7) Органът по принудителното изпълнение може да отложи насроченото изпълнително действие, като в този случай в протокола се отбелязват обстоятелствата, поради които действието се отлага, и се посочва друга дата за извършването му. Ако датата не може да бъде определена в протокола, органът уведомява за това участниците в производството.
(8) Когато в хода на принудителното производство възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на органа по принудителното изпълнение производството се спира по отношение на сумата, за която би могло да се извърши прихващането, и до приключване на действията по прихващането. Органът по принудителното изпълнение, пред когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, извършва прихващането и ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.
(9) Прихващането по ал. 8 може да бъде направено до датата на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането данъчното вземане се погаси изцяло, включително и разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява, като органът по принудителното събиране уведомява компетентния орган.
(10) Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му.
(11) Отказът за прихващане може да се обжалва по реда, предвиден за защита срещу принудително изпълнение по този кодекс. В тези случаи жалбата спира действията по принудителното производство до окончателното й решаване.
Производство за принудително изпълнение при несъстоятелност на длъжника
Чл. 186. (1) В случаите, когато са наложени обезпечения по реда на чл. 161, ал. 5-8, публичният изпълнител започва производство за принудително събиране на публични вземания срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, след установяването на тези вземания по предвидения в този кодекс ред.
(2) Когато производството по несъстоятелност е открито, без длъжникът да е обявен в несъстоятелност, публичният изпълнител не може да изнася на публична продан имущество, което е обект на наложените по реда на чл. 161, ал. 5-8 обезпечения, преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага в случаите, когато длъжникът е обявен в несъстоятелност.
(4) При наличието на предложен план за оздравяване или на предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, които отговарят на изискванията на чл. 153, и когато предявените от Агенцията за държавни вземания публични вземания са включени в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания може да спре принудителното изпълнение.
(5) При констатирано неизпълнение на утвърдения план за оздравяване, съответно на извънсъдебното споразумение, по отношение удовлетворяването на публичните вземания, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания възобновява спряното производство за принудително събиране.
(6) (Обявена за противоконституционна относно израза "и тези частни държавни..., чието принудително събиране се извършва по реда на публичните" с РКС № 2 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) В случаите на ал. 5, разпоредбите на чл. 706, ал. 1 и 3 от Търговския закон не се прилагат по отношение на публичните и тези частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.
(7) При възобновено по реда на ал. 5 производство за принудително събиране на публични вземания, публичният изпълнител реализира проданта на имуществото на длъжника, което е обект на наложените по чл. 161, ал. 5-8 обезпечения.
Прекратяване на производството
Чл. 187. (1) Производството по събиране на публичните вземания се прекратява с разпореждане на органа по принудителното изпълнение:
1. когато задължението и направените до датата на провеждане на търга разноски бъдат погасени изцяло; когато плащането е по безкасов начин, плащането се счита извършено с постъпването на сумата по сметката, посочена от органа по принудителното изпълнение;
2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен;
3. когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;
4. когато органът по принудителното изпълнение е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани и разходите за воденето на такива действия са икономически неоправдани;
5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на вишестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума равна или надхвърляща сумата на задължението, съгласно изменението; в този случай органът по принудителното изпълнение разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;
6. в други предвидени в този кодекс случаи.
(2) В случаите по ал. 1 органът по принудителното изпълнение вдига служебно наложените запори и възбрани.
(3) Разпореждането се издава в 7-дневен срок от:
1. получаване на плащането и отразяването му по съответната сметка - в случаите по ал. 1, т. 1;
2. уведомяването на органа по принудителното изпълнение с приложен заверен екземпляр от решението за обявяване на недействителността, обезсилването, отменянето или изменението на акта;
3. получаването на служебна справка за липсата на наследници или на уведомление, придружено от удостоверение за наследници и документ за направен отказ от всички наследници;
4. възникването на условията и предпоставките, предвидени в ал. 1, т. 4.
Протоколи за действията
Чл. 188. (1) За всяко предприето и извършено действие от органа по принудителното изпълнение се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставяне, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски.
(2) В изпълнение на правомощията си по събиране органът по принудителното изпълнение издава постановления и разпореждания.
(3) Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ал. 1 действия, както и издадените постановления и разпореждания, други документи, удостоверяващи изпълнението и извлечения от сметката.
Съдействие по изпълнението
Чл. 189. (1) При осъществяване на правомощията по принудителните действия публичният изпълнител може да поиска от специализирания орган за контрол на данъчната администрация да се отворят и претърсят вещи, жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или места, където се намират вещи на длъжника. Действията се извършват по реда на този кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) При необходимост органът по принудителното изпълнение може да иска и съдействие от полицейските органи в рамките на правомощията им, определени със закон, от кмета или от областния управител за осигуряване на достъп до жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или до места, където се намират вещи на длъжника, и при извършване на опис, предаване на вещи и въвод във владение.
Изпълнение върху вземания на длъжника от банки
Чл. 190. (1) Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на органа, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на нареждането.
(2) Банката е длъжна в 7-дневен срок от получаване на нареждането да уведоми органа, наложил запора, за причините за неизпълнението му.
(3) Когато изпълнението е насочено върху валутна сметка, банката, в която се води сметката, изкупува валутата по нейния курс за деня, в който е получено нареждането, и прехвърля левовата равностойност по сметката на органа, наредил принудителното изпълнение.
Разрешение за неотложни плащания
Чл. 191. (1) Органът, наложил запора, с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, при положение че длъжникът предостави друго обезпечение.
(2) Преценката от органа по ал. 1 се извършва въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства.
(3) Разрешението по ал. 1 се дава при условие, че:
1. сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника;
2. забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни.
(4) Когато органът по ал. 1 даде разрешение, той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши.
(5) Банката е длъжна да извърши плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението.
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Разрешението по ал. 1 може да се изменя или отменя само от органа, дал разрешението.
Принудително събиране от трети лица, които не са банки
Чл. 192. (1) Принудителното събиране на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трети лица, ако вземането е ликвидно и изискуемо. Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред органа по принудително изпълнение или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.
(2) Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към органа по принудително изпълнение в същия размер.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на органа по принудително изпълнение или да му предаде вещите на длъжника в 3-дневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска.
(4) Когато длъжникът има дялово участие в дружество, органът по принудително изпълнение предлага на съдружниците да изкупят дяловете на длъжника по пазарни цени въз основа на направена от него или от вещо лице оценка или да упражнят правата на длъжника по чл. 125, ал. 2 от Търговския закон. Оценката може да се обжалва по реда на чл. 196.
(5) Когато длъжникът притежава акции в акционерни дружества, органът по принудително изпълнение:
1. предлага на другите акционери да изкупят акциите на длъжника по пазарна цена;
2. предоставя на инвестиционен посредник въз основа на договор продажбата на акциите на борсата, съответно на вторичния пазар, в който случай инвестиционният посредник има правата на джирант.
(6) В случаите по ал. 5 със сумата от продажбата на акциите се удовлетворява публичното вземане.
(7) Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на органа по принудително изпълнение за изземването й за удовлетворяване на публичното вземане.
Изпълнение върху ценни книги и вземания по изпълнителни листове
Чл. 193. (1) Изпълнението върху ценни книги се извършва, като публичният изпълнител с постановление се суброгира в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценната книга.
(2) Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като се прилагат съответно разпоредбите на този кодекс за изпълнение спрямо трети лица. Публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника.
Опис
Чл. 194. (1) Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис.
(2) Описът трябва да съдържа:
1. основанието и размера на вземането;
2. мястото, където се извършва;
3. подробно описание на вещта;
4. оценката на вещта;
5. възраженията на задълженото лице и заявените от трети лица права върху описаната вещ;
6. подпис на публичния изпълнител, на задълженото лице и на третите лица, когато те имат заявени права върху описаната вещ.
(3) Описът на недвижимия имот се извършва само ако органът по ал. 1 се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от съответната данъчна дирекция и от съдията по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната.
(4) В описа се посочват местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани и ипотеки, дължимите данъци и други обстоятелства, свързани с имота.
(5) Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписват се временна оценка въз основа на данни на длъжника за покупната й цена, ценова информация, с която разполага органът по ал. 1, и други данни за вещта.
Пазене на вещта
Чл. 195. (1) Описаната движима вещ се оставя за пазене на длъжника.
(2) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако се прецени, че тя не трябва да се оставя у него, вещта се предава на пазач или се оставя на съхранение в определено от публичния изпълнител място.
(3) Пазачът се назначава от органа по ал. 2. Пазачът се избира с оглед на лицето, естеството на вещта и мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта, която се предава за пазене срещу подпис.
(4) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, да дава сметка за приходите от нея и за разходите по пазенето й. При неизпълнение на задълженията публичният изпълнител може да назначи друг пазач.
(5) Недвижимият имот се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. От получаването на съобщението за вписване на възбраната длъжникът е длъжен да го управлява с грижата на добър стопанин. Органът по ал. 2 може да определи срещу възнаграждение друг управител на имота, ако длъжникът пречи на огледа или не управлява добре имота.
Оценка
Чл. 196. (1) Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител по списъка на Агенцията за държавни вземания.
(2) Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, като я съобщава на длъжника и на взискателя.
(3) За вещи, чиято стойност като нови е по-малка от 5000 лв., се използват ценниците, издавани от Агенцията за държавни вземания. Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а оценката на моторните превозни средства не може да бъде по-малка от застрахователната оценка.
(4) Ако е недоволен от оценката, длъжникът или взискателят в 7-дневен срок може да поиска от директора на Агенцията за държавни вземания преразглеждане на оценката. Директорът или оправомощено от него длъжностно лице назначава оценители, чиято оценка е окончателна. Не може да се иска преразглеждане на оценката на вещи, чиято стойност е определена по реда на ал. 3.
Контролна експертиза
Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато длъжникът или взискателят е недоволен от оценката на недвижимите имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 30 000 лв., както и на произведения на изкуството, предмети от благородни метали, антикварни предмети, производствени мощности и стопански обекти, той може да поиска в 7-дневен срок контролна експертиза.
(2) Контролната експертиза се извършва от три вещи лица с познания и опит в съответната област, едно от които се посочва от длъжника, едно - от директора на Агенцията за държавни вземания, а третото се избира от първите двама.
(3) Вещите лица и оценителите трябва да отговарят на изискванията по този кодекс.
(4) Заключението на вещите лица се приема с мнозинство и не може да бъде оспорвано от длъжника, от публичния изпълнител или от взискателя.
(5) Възнаграждението на вещите лица се определя от директора на Агенцията за държавни вземания и е за сметка на този, който е поискал контролната експертиза. Ако контролната експертиза е поискана от длъжника и оценката е по-висока от първоначалната, разноските се поемат от Агенцията за държавни вземания.
Глава деветнадесета.
ПУБЛИЧНА ПРОДАН
Раздел I.
Общи правила
Начин на продажбата
Чл. 198. (1) Продажбата на движими вещи се извършва чрез публична продажба или чрез търг.
(2) Продажбата чрез търг може да се извършва с явно или тайно наддаване.
(3) Когато продажбата се извършва чрез търг, тя се смята за действителна дори и при участие само на един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена.
Действие на публичната продан
Чл. 199. (1) Продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в пари права върху тях стават собственост на купувача дори и да не са били собственост на длъжника.
(2) Купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването на постановлението за възлагане в "Държавен вестник" не е предявен иск за собственост.
(3) Ако искът е предявен в срока по ал. 2 и с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадената недвижима вещ, купувачът може да иска платената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Освен това той има право да иска връщането на всички платени от него такси по прехвърлянето.
Разноски
Чл. 200. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника.
(2) Всички постъпили суми от продажбата се внасят по определената сметка. След покриване на разноските, лихвите и главницата на публичното задължение разликата се връща на длъжника.
(3) Разноски, свързани с прехвърляне на вещта или с въвод във владение, са за сметка на купувача.
Начин на продажба
Чл. 201. (1) Начинът на продажба се определя от публичния изпълнител.
(2) Органът по ал. 1 може да определи продажбата да се извърши:
1. отделно за всяка движима или недвижима вещ на длъжника;
2. за групи от вещи, които обичайно се продават заедно;
3. за всички активи на длъжника-търговец, включително движими и недвижими вещи и оценими в пари права.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато се продават недвижими вещи самостоятелно или включени в група вещи, вещни права върху недвижими имоти, както и движими вещи с начална тръжна цена над 30 000 лв., продажбата се извършва чрез търг.
(4) Длъжникът може да предложи начина, по който да бъде продадена вещта или имуществото. Органът по ал. 1 може да приеме предложения начин, ако прецени, че държавата ще бъде удовлетворена.
Цена и състояние на вещта
Чл. 202. (1) Първоначалната продажна цена на вещта или на имота не може да бъде по-малка от оценката по чл. 196 и 197.
(2) Вещта се продава без данък върху добавената стойност. За регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност длъжници продажбата се счита за освободена доставка.
(3) Вещта или имотът се продават такива, каквито са в момента на продажбата им и купувачите не могат да претендират за недостатъци на закупената вещ.
Продажба на специфични вещи
Чл. 203. (1) Бързоразвалящи се стоки се продават с разрешение от органите на Министерството на здравеопазването. Те се продават чрез борсата, стоковите тържища или специализираните магазини.
(2) Продажбата на произведения на изкуството, вещи с антикварна или нумизматична ценност, злато, сребро и други благородни метали и скъпоценни камъни или изделия от тях се извършва след експертна оценка чрез специализираните магазини, галерии и други подобни, одобрени от министъра на финансите.
(3) Продажбата на стоки, търгувани на борсите, се извършва чрез борсите.
(4) Продажбата на чуждестранна валута се извършва чрез търговските банки.
Несъразмерност на разходите с приходите
Чл. 204. (1) Не се започва принудително изпълнение върху права и вещи, за които разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи.
(2) Несъразмерността на разходите с очакваните приходи се установява с акт на публичния изпълнител. Постановлението може да се обжалва в 7-дневен срок пред директора на Агенцията за държавни вземания, чието решение е окончателно.
(3) Когато само за някои от вещите и правата разходите по принудителното изпълнение се очаква да надхвърлят постъпленията от продажбата, изпълнението се насочва върху останалите активи на длъжника.
Съобщение за продажба
Чл. 205. (1) Съобщението за продажба съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. номера и датата на изпълнителното дело;
3. начина на продажба;
4. времето и мястото за оглед;
5. времето и мястото на продажба;
6. списък на продаваните вещи и първоначална продажна цена;
7. други условия, свързани с определения начин на продажба, включително оповестяване на мястото, където се намира тръжната документация за продажбата на разположение на всеки, който се интересува от вещта, или условията, при които може да я закупи;
8. дата, подпис и печат на органа.
(2) Съобщението се изпраща на длъжника с указание, че до извършване на продажбата може да плати задължението си заедно с разноските.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Съобщението се поставя на определени за целта места в служебните помещения на органите, определящи публичните задължения.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Съобщението се разгласява и чрез поставянето му на местата, където ще се извършва огледът или продажбата, и чрез публикуването му в поне един централен ежедневник. Агенцията осигурява разпространението на съобщенията за продажби и чрез ИНТЕРНЕТ.
(5) Когато длъжникът е физическо лице, съобщението, с изключение на това, което се изпраща на длъжника, не може да съдържа данни за длъжника.
Раздел II.
Публична продажба
Публична продажба на постоянно определени места
Чл. 206. (1) Публична продажба се извършва за вещи, чиято продажна цена не надвишава 30 000 лв. и които се намират на мястото на продажбата, при което вещта се предава на купувача след заплащането на цената.
(2) Публична продажба се извършва на постоянни места, определени от Агенцията за държавни вземания.
(3) Постоянна продажба може да се извършва от:
1. публичния изпълнител;
2. други лица, включително борси, на които това е възложено по договор.
(4) Продажбите се извършват в собствени или наети от Агенцията за държавни вземания помещения.
(5) Продажбата чрез борси се извършва по установените за тях правила, като отношенията между тях и публичния изпълнител се уреждат по договор при общи условия.
(6) Всяка вещ или група от вещи, които се продават заедно, получават номер. На етикета с номера се посочва и продажната цена.
(7) Огледът на вещите е свободен в рамките на определеното работно време.
(8) Плащането на цената по този член се извършва само в брой.
(9) За всяка продадена вещ или група от вещи, които се продават само заедно, се издава постановление за възлагане въз основа на документа за платената цена, в което се посочва:
1. номерът и датата на постановлението;
2. номерът на вещта или на групата от вещи;
3. името и единният граждански номер или наименованието и данъчният номер и подпис на купувача;
4. цената на вещта;
5. при закупуване на вещи, продавани в група, към постановлението се прилага списък на вещите, включени в групата;
6. мястото на извършената продажба;
7. името и подписът на длъжностното лице, извършило продажбата.
(10) Собствеността преминава върху купувача с издаване на постановлението, като вещта му се предава веднага. Постановлението следва да съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ (фактура) и има силата на такъв. При продажба на родово определени вещи постановлението се издава на съответната борса или тържище, а на купувача се издава фактура.
(11) Екземпляр от постановлението се изпраща на длъжника.
Намаляване на цената и преоценка
Чл. 207. (1) Ако в едномесечен срок от излагането й за продажба вещта не бъде продадена, продажната цена се определя в размер 90 на сто от началната продажна цена.
(2) Ако в едномесечен срок от намаляването на цената по ал. 1 не се намери купувач, продажната цена се определя в размер 80 на сто от началната цена.
(3) В случай, че вещта не бъде продадена в 6-месечен срок от излагането й за продан, тя се продава на цена по договаряне. Това се посочва изрично в издаденото постановление.
(4) Ако след изтичане на една година от излагането й за продан вещта не бъде продадена, длъжникът има право в едномесечен срок да я вземе обратно.
(5) Непотърсени в едномесечния срок по ал. 4 вещи се предават безвъзмездно на социални заведения или се унищожават.
(6) В случаите по ал. 4 и 5 публичният изпълнител издава разпореждане за връщане или за предаване, като в постановлението за връщане посочва други изпълнителни способи за събиране на вземането.
Продажба чрез търг
Чл. 208. (1) Продажбата чрез търг се извършва с явно или тайно наддаване на място и време, определени от публичния изпълнител.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
(4) Едновременно със съобщението за обявяване на публичната продажба органът по принудителното изпълнение оповестява и правилата за продажбата, размера на таксата за оглед и на депозита за участие, начина, по който следва да се внесат, и крайния срок за внасяне.
(5) Депозитът за участие в търга е 10 на сто от обявената начална продажна цена. Документът за внасяне на депозита се предоставя на публичния изпълнител най-късно до обявения начален час за провеждане на търга.
Подготовка на търг с явно наддаване
Чл. 209. (1) Всяка вещ или група от вещи получават тръжен номер. Номерата се обозначават върху вещта най-късно до определения начален час за оглед.
(2) В търга може да се участва и чрез пълномощник, който представя нотариално заверено пълномощно за участие в търга.
(3) Не могат да участват в търга като наддавачи органите, провеждащи търга, и вещите лица, оценили вещта.
(4) Въз основа на представените документи за самоличност всеки участник получава знак (табелка) с номер на участник в търга.
Провеждане на търга
Чл. 210. (1) В обявения ден и час органът, провеждащ търга, открива търга, проверява самоличността и документите на участниците и констатира изпълнението на условията за провеждане на търга.
(2) На мястото, където се провежда търгът, могат да присъстват само допуснатите участници в търга, публичният изпълнител и служебни-те лица, подпомагащи публичния изпълнител.
(3) При започване на търга органът, провеждащ търга, е длъжен да оповести отново правилата за разпродажба и допуснатите до търга участници, като може да определи и стъпка на наддаване като процент от началната цена.
(4) Наддаването започва от началната тръжна цена. Недействително е предложението за цена, по-ниска от началната.
(5) Всеки участник с високо вдигане на номера огласява предлаганата от него цена.
(6) За провеждане на търга се води протокол. В протокола се отбелязват всички условия на търга, броят на участниците, началният и крайният час, стъпката на наддаване, ако такава е определена. Протокол се съставя и в случаите, когато обявеният търг не се проведе.
(7) За направените предложения се води наддавателен лист, в който се посочват тръжният номер на продаваната вещ, номерата на участниците, наддавали за нея, и предлаганите от тях цени. Наддавателният лист е неразделна част от протокола за провеждане на търга.
(8) След всяко направено предложение органът, провеждащ търга, произнася последователно три пъти последната предложена цена и след третия път, ако нова цена не бъде предложена, огласява продажбата на вещта с "продадено", цената и номера на участника, който я е предложил.
(9) В протокола се записват тръжният номер на вещта, цената и номерът на участника, предложил най-високата цена, името на лицето и единният граждански номер или наименованието на търговеца и данъчният му номер, съответно данните на упълномощения представител. За купувач се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. Купувачът се обявява от органа, провеждащ търга, върху наддавателния лист, който се подписва от него.
(10) В протокола се записват и данните за лицата, които са предложили цена, поставяща ги на второ и трето място след участника, предложил най-високата цена, както и данните, необходими за уведомяване.
(11) Купувачът трябва в 5-дневен срок от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения депозит.
(12) Когато вещта е купена от лице, което не е имало право да наддава, възлагането е недействително. В този случай внесената от купувача сума остава в полза на държавата и се обявява нов търг, ако търгът не е обжалван.
(13) Обстоятелството по ал. 12, изречение първо, се констатира от органи на Агенцията за държавни вземания, определени от директора на Агенцията за държавни вземания, а наказателните постановления се издават от директора на Агенцията за държавни вземания.
Определяне на последващ купувач
Чл. 211. (1) Ако в срока по чл. 210, ал. 11 цената не бъде внесена по посочената сметка от обявения за купувач:
1. с внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а с остатъка се намалява публичното вземане в следната последователност: разноски, лихви, главница;
2. публичният изпълнител съставя протокол, с който обявява за купувач наддавача, предложил следващата по размер цена, като му изпраща съобщение за това; ако и този наддавач не внесе цената в 3-дневен срок от получаване на съобщението, публичният изпълнител предлага вещта на следващия по реда на предложените цени наддавач при условие, че предложената от него цена е не по-малка от началната тръжна цена.
(2) Когато никой от наддавачите по ал. 1, т. 2 не внесе предложената от него цена, се провежда нов търг.
Нов търг
Чл. 212. (1) Нов търг се провежда, когато:
1. не се яви кандидат и явилите се предложат цена, по-ниска от началната;
2. никой от участниците не внесе предложената от него цена;
3. са нарушени други условия за провеждане на търга.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните вземания са на различни взискатели, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника.
(4) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 3, се прилага чл. 207, ал. 4.
Продажба с тайно наддаване
Чл. 213. (1) Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши на търг с тайно наддаване, като в съобщението се посочват мястото на подаване на предложенията, началният и крайният срок за подаването им, размерът на депозита и времето и мястото на отваряне на предложенията.
(2) Предложенията се подават в запечатан плик. Върху плика предложителят отбелязва номера и датата на съобщението, публичния изпълнител, обявил продажбата, данни за предложителя (наименование, адрес, данъчен номер, БУЛСТАТ), надпис: "За търг с тайно наддаване", подпис, печат, когато предложителят е длъжен да има такъв.
(3) Предложението трябва да съдържа:
1. данни за предложителя - име, единен граждански номер (наименование, данъчен номер, БУЛСТАТ), адрес;
2. вещта, за която се прави предложението;
3. предлаганата цена;
4. начина на плащане - веднага в брой или безкасово;
5. документ, удостоверяващ внесения депозит в размер 10 на сто от първоначалната тръжна цена;
6. подпис на предложителя.
(4) Постъпващите предложения за всяка обявена продажба поотделно се завеждат по реда на постъпването им с пореден номер и дата, като изрично се отбелязва и датата на пощенското клеймо, ако са получени по пощата.
(5) С изтичането на крайния срок на приемане на предложенията публичният изпълнител поставя в края на списъка удостоверителен надпис, в който посочва броя на постъпилите предложения, датата и часа на приключване и се подписва.
(6) За валидно направено предложение се счита и това, което е постъпило до изтичане на работното време на публичния изпълнител в деня преди обявения за отваряне на предложенията, при условие, че пощенското клеймо в станцията на подаването носи дата не по-късно от посочената крайна дата за подаване на предложенията. Неотговарящите на тези условия предложения се считат за невалидни и за постъпилите по този ред валидни и невалидни предложения публичният изпълнител прави допълнително отбелязване в списъка след удостоверителния подпис.
(7) До обявения краен срок за подаване на предложенията предложителят може писмено да оттегли предложението, което се прилага към протокола. Предложението се връща в запечатания плик. Върху плика се поставя печат на публичния изпълнител с надпис: "Оттеглено с писмо номер и дата на писмото", като публичният изпълнител се подписва и поставя датата. Ново предложение може да се подаде след оттегляне на първоначалното, при условие, че е спазен крайният срок.
Отваряне на предложенията и продажба
Чл. 214. (1) Предложенията се отварят в определеното място и време, където могат да присъстват предложителите, техните законни или упълномощени представители и длъжник.
(2) Публичният изпълнител отваря последователно по реда на постъпването им направените предложения, като съобщава поредния номер, датата на постъпването или датата на пощенското клеймо, ако предложението е получено по пощата.
(3) Органът по ал. 2 огласява направените предложения и тяхната редовност. Предложителите, които не се допускат до търга и основанията за това се отразяват в протокола и подадените от тях документи се прилагат към протокола.
(4) Направените предложения се отразяват по реда на отваряне в наддавателен лист. Срещу поредните номера, оттеглили предложението си, в наддавателния лист се отбелязват номерът на писмото и датата на оттеглянето.
(5) След изчерпване на пълния списък на предложенията, публичният изпълнител обявява най-високата предложена цена.
(6) При еднаква цена, предложена от двама или повече от присъстващите участници в наддаването, за купувач се обявява този, който предлага плащане веднага в брой. Ако повече от един предложител предлага плащане веднага в брой, търгът продължава само между тях с явно наддаване. В този случай органът по ал. 2 обявява стъпката за наддаване. Стъпката и направените предложения се отразяват в наддавателния лист.
(7) Извън случаите по ал. 6 предложителите се подреждат последователно, като се отчита по-високата предложена цена.
(8) Обявяването на спечелилия търга и следващите две най-добри предложения се обявяват от органа по ал. 2 и се вписват в протокола. Срещу всяко от предложенията се записват данните на предложителите и резултатът се обявява на подходящо място в канцеларията на публичния изпълнител и в Агенцията за държавни вземания.
Плащане и постановление за възлагане
Чл. 215. (1) В 3-дневен срок от плащането или постъпването на сумата по указаната сметка, публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача.
(2) Въз основа на документа за плащане, а при безкасово плащане - след получаване на потвърждение за постъпване на сумата по посочената сметка, публичният изпълнител издава постановление за възлагане.
(3) Постановлението за възлагане съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. номера, датата и мястото на издаване;
3. описание на вещта или вещите и продажната цена;
4. датата на търга;
5. данни за купувача, за длъжника и цената, на която е придобита вещта;
6. номера и датата на изпълнителното дело;
7. подписа и длъжността на издателя.
(4) Собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението. Нотариална форма не е необходима.
(5) Купувачът е длъжен незабавно да вдигне вещта. Когато за продажба на движими вещи се изисква специална форма, тя се смята спазена с постановлението за възлагане.
(6) Публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение в 7-дневен срок от издаване на постановлението. Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост по реда на чл. 230.
(7) Купувачът може да поиска вписване на постановлението за възлагане на недвижимия имот от съдията по вписване.
Последващ купувач
Чл. 216. (1) В случай, че плащането не се извърши в брой и веднага или се извършва по безкасов начин и сумата не постъпи по определената сметка в 5-дневен срок от датата на търга, се счита, че купувачът се е отказал да купи вещта. В случаите, когато купувачът не е присъствал на провеждането на търга, срокът за безкасовото плащане тече от уведомяването за резултата от търга.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 публичният изпълнител писмено уведомява втория по реда участник, предложил следващата най-висока цена. Ако същият участник не плати в 5-дневен срок от уведомяването, счита се, че и той се е отказал да купи вещта.
(3) След отказа на втория купувач по реда на ал. 2 се уведомява и третият купувач.
(4) Ако никой не плати цената, публичният изпълнител може да насрочи нов търг за продажба на вещта, като има право да направи нова оценка на вещта.
(5) Когато и след двата нови търга не се явят кандидати или вещта не бъде продадена, се прилага чл. 212, ал. 3 и 4.
Превеждане на суми на длъжника
Чл. 217. В 7-дневен срок след покриване на разноските по принудителното събиране, лихвите и главницата длъжникът се уведомява за сумата, останала след разпределението, и тя се превежда по сметка, посочена от него, а ако не е посочил такава, сумата остава в Агенцията за държавни вземания и служи за прихващане с други публични вземания.
Обжалване
Чл. 218. (1) Извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяване на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия.
(2) Жалбата се подава чрез публичния изпълнител и се разглежда по реда на чл. 228 и 229.
(3) При подадена жалба публичният изпълнител не издава постановление за възлагане.
(4) Жалбоподателят е длъжен да внесе изцяло предложената от него цена по сметката на публичния изпълнител, което е условие за редовността на жалбата. В случаите на уважаване на жалбата, съдът обявява жалбоподателя за купувач.
(5) Решението на съда е окончателно, не подлежи на обжалване и има действие на постановление за възлагане.
(6) Препис от съдебното решение се изпраща на публичния изпълнител в 7-дневен срок от постановяването му.
(7) Ако жалбата е оставена без уважение, публичният изпълнител издава постановление за възлагане на обявения от него купувач в 7-дневен срок от получаване на препис от съдебното решение и освобождава депозираната от жалбоподателя цена на имота.
(8) Ако жалбата бъде уважена и жалбоподателят бъде обявен за купувач, публичният изпълнител освобождава депозираната цена на обявения от него купувач, освен в случаите, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга. В тези случаи депозираната от обявения от публичния изпълнител за купувач цена остава в полза на Агенцията за държавни вземания.
Продажба на вещи, оставени за пазене на длъжника или при трети лица
Чл. 219. (1) Когато вещта е оставена за пазене на длъжника или при трети лица или продажбата й чрез публична разпродажба е затруднена, публичният изпълнител е длъжен в съобщението да посочи точното местонахождение на вещта и да даде подходящо време за оглед, предварително уточнено с пазача на вещта.
(2) Ако длъжникът или третото лице пречи на огледа, вещта се изземва и се продава по реда на този кодекс.
(3) Ако длъжникът откаже да предаде вещта, тя се изземва принудително от публичния изпълнител, което се прилага и по отношение на всяко трето лице, което държи вещта. В тези случаи при необходимост се осигурява и съдействието на Националната полиция.
Раздел III.
Особени случаи на продажба
Продажба на съсобствени вещи
Чл. 220. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху вещ, която е съсобствена, за задължение на някои от съсобствениците, вещта се описва и се оценява като цяло по реда на чл. 196 и се предлага на съсобственика-недлъжник в 30-дневен срок за изкупуване.
(2) Ако съсобственикът-недлъжник в срока по ал. 1 се съгласи писмено да изплати частта на длъжника, публичният изпълнител определя 30-дневен срок за плащане и след плащането с постановление му възлага вещта.
(3) Ако съсобственикът-недлъжник откаже да изплати частта на длъжника или не плати в срока по ал. 2, публичният изпълнител обявява търг:
1. само за идеалната част на длъжника - при недвижими вещи;
2. за цялата вещ - при движими вещи, като след продажбата на съсобствениците-недлъжници се изплаща съразмерна част от получената цена, а разноските са изцяло за сметка на длъжника.
(4) Вещта може да бъде продадена и изцяло, ако в срока по ал. 1 останалите съсобственици изразят писмено съгласие.
(5) Оценката на вещта се съобщава и на съсобственика-недлъжник, който може да иска преразглеждане по реда на чл. 196, ал. 4.
(6) Съсобственикът-недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на ал. 1 по реда на чл. 228 и 229.
Изпълнение върху вещи и парични влогове в съпружеска имуществена общност
Чл. 221. (1) Принудително изпълнение за публични задължения срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са съпружеска имуществена общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху негово лично имущество. Органът, наложил обезпечителната мярка, или публичният изпълнител едновременно с налагане на запора или възбраната е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник, че изпълнението се насочва върху вещ от съпружеската имуществена общност.
(2) Продажбата се извършва на търг с явно наддаване, освен ако съпрузите писмено предложат продажбата да се извърши по друг, предвиден от този кодекс ред.
(3) С предложението си по ал. 2 съпрузите могат да определят и вещта, върху която биха желали да се насочи изпълнението.
(4) Ако до определянето на купувач съпругът-недлъжник внесе дължимата сума заедно с направените до момента разноски от публичния изпълнител, изпълнението се прекратява.
(5) За изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност се прилагат съответно разпоредбите за продажба на съсобствени вещи.
(6) Съпругът-недлъжник се обявява за купувач, ако в 3-дневен срок от датата на провеждането на търга заяви писмено на публичния изпълнител, че желае да купи частта на най-високата предложена цена, като едновременно с това внесе и цената.
(7) До изтичането на срока по ал. 6 публичният изпълнител не издава постановление за възлагане. Ако въпреки това определеният за купувач е платил цената, тя подлежи на връщане в 3-дневен срок.
(8) Ако вещта бъде продадена, независимо от начина на продажба, от получената сума преди да се приспаднат разноските половината се изплаща на съпруга-недлъжник.
(9) Съпругът-недлъжник не може да противопоставя на публичния изпълнител възражение, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпругът-длъжник, освен ако с влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на публичното задължение не е установено друго.
(10) От датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на вещ - съпружеска имуществена общност на съпруга-недлъжник, съответната вещ се изключва от съпружеската имуществена общност.
Изпълнение върху влогове - съпружеска имуществена общност
Чл. 222. (1) Принудителното изпълнение за публични задължения срещу един от съпрузите може да се насочи върху половината от паричния влог - съпружеска имуществена общност.
(2) По искане на съпруга-недлъжник другата половина от влога може да бъде трансформирана в негов личен влог при представяне в обслужващата банка на постановлението за принудително събиране.
Обжалване на действията
Чл. 223. Всеки съпруг може да обжалва действията на публичния изпълнител, когато:
1. с влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на задължението е установено, че вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, е лична собственост на съпруга-недлъжник, съответно предложената за принудително изпълнение част от вещта е по-голяма от частта на съпруга-длъжник, установена със съдебното решение;
2. публичният изпълнител не се съобрази с предложението на съпрузите за насочване на принудителното изпълнение към друга вещ;
3. са налице основанията, при които могат да обжалват съсобствениците-недлъжници или третите лица със самостоятелни права върху вещта.
Изпълнение върху вложени ценности в трезори
Чл. 224. (1) Публичният изпълнител може да насочи изпълнението върху съдържанието на вложени ценности в публични и частни трезори, включително и върху съдържанието на банкови касетки.
(2) Когато при отварянето се намери национална или чужда валута, постъпва се по реда на този кодекс.
(3) Когато се намерят нумизматични ценности или бижута или произведения с художествена стойност, те се описват в протокола и се оставят на съхранение в банката до продажбата им.
Изпълнение върху парични средства и други ценности
Чл. 225. Изпълнението върху намерената в жилището или в служебните помещения на длъжника национална или чужда валута, както и откритата такава в трезор се извършва чрез изземването й, описването й и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва операцията по продажбата на валутата.
Удостоверяване на задълженията
Чл. 226. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Прехвърляне или учредяване на вещни права с изключение на учредяването на ипотека по реда на чл. 182 върху недвижими имоти и наследствени права, включващи недвижими имоти, както и включването им като апортни вноски в капитала на търговски дружества не се допуска, ако прехвърлителят има непогасени публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява от данъчния орган в данъчната оценка, а прехвърлителят или учредителят подписва декларация, че не дължи публични държавни и общински вземания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени публични държавни и общински задължения и на удостоверение за платен данък.
(3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите, съгласувано с министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато прехвърлителят и учредителят имат публични държавни и общински вземания, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
Отговорност
Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Нотариус или съдия по вписванията, който състави или впише акт без представена декларация или при неспазване разпоредбата на чл. 226, ал. 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или учредителя.
Глава двадесета.
ЗАЩИТА СРЕЩУ ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Обжалване
Чл. 228. (1) Действията на органа по принудително изпълнение, освен когато е предвидено друго в този кодекс, могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на Агенцията за държавни вземания в 7-дневен срок от извършването им чрез органа по принудително изпълнение, извършил действията.
(2) Длъжникът прилага към жалбата си препис за органа по принудително изпълнение, а третото задължено лице - препис и за длъжника.
(3) Органът по принудително изпълнение изпраща жалбата с цялата преписка на директора по ал. 1 в 3-дневен срок от подаването й.
(4) Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение.
(5) Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.
Разглеждане на жалбата
Чл. 229. (1) Директорът на Агенцията за държавни вземания разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства.
(2) Органът по ал. 1 в 14-дневен срок от подаване на жалбата се произнася с решение, с което може да:
1. прекратява производството, ако до произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително и направените разноски;
2. спира изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя;
3. отменя обжалваното действие;
4. отменя или отказва отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение; когато жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаване на преписа от решението;
5. оставя жалбата без уважение.
(3) В случаите по ал. 2, т. 3 органът по ал. 1 връща изпълнителното дело на органа, извършил обжалваното действие, и изпълнителното производство започва от действието, което е послужило като основание за отменяне.
(4) В случаите по ал. 2, т. 2, 4 и 5 длъжникът или взискателят могат да обжалват решението пред окръжния съд в 7-дневен срок от съобщението. Органът по ал. 1 изпраща преписката на окръжния съд в 3-дневен срок от постъпване на жалбата.
Иск на третото лице
Чл. 230. (1) Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си.
(2) Искът се предявява срещу длъжника и взискателя.
(3) Съдът уведомява органа, извършил принудителните действия, ако бъде образувано исково производство. В този случай органът, извършил принудителните действия, може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството.
Дял пети.
ДАНЪЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ
Глава двадесет и първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Статут и функции на данъчната администрация
Чл. 231. (1) Данъчната администрация е юридическо лице със самостоятелен бюджет със седалище София.
(2) Данъчната администрация:
1. води регистъра на данъчните субекти;
2. установява данъчните задължения по основание и размер;
3. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) установява административните нарушения и налага административни наказания, като при изземване на вещи в полза на държавата ги съхранява до влизането в сила на наказателните постановления за отнемането им;
4. разглежда жалби срещу издадени от нея актове;
5. осъществява дейността по събиране на информация и по откриване на лица, доходи и имущества, които се укриват от данъчните органи, и налага административни наказания;
6. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) събира доброволните данъчни плащания и извършва действията, предвидени в този кодекс, по обезпечаването и събирането на публични държавни вземания;
7. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които данъчните органи изискват или издават въз основа на закона.
(3) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчната администрация не събира държавни такси за издаване и заверка на документи, удостоверения, дубликати и други услуги.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) На данъчната администрация не могат да се възлагат други дейности освен предвидените в този кодекс.
Общо ръководство
Чл. 232. (1) Министърът на финансите осъществява общото ръководство и контрол върху дейността на данъчната администрация.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Министърът на финансите:
1. публикува в бюлетина на Министерството на финансите, страницата на данъчната администрация в Интернет и по друг подходящ начин създадената практика по прилагането на данъчното законодателство, както и мотивите за нейната промяна;
2. анализира, разяснява и обобщава данъчната практика, изготвя общи становища и указания за единното прилагане на данъчното законодателство, които са задължителни за органите в структурата на Министерството на финансите, и ги публикува по реда на т. 1.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Министърът на финансите или упълномощено от него лице със заповед определя длъжностните лица от данъчната администрация, които могат да съставят актове за административни нарушения и които издават актове за административни наказания, освен ако същите не са определени със закон. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Териториалният обхват, броят и наименованието на регионалните и териториални данъчни дирекции и техните звена, както и организацията, редът на дейността, функциите и числеността на персонала на всяко административно звено се определят с устройствен правилник.
Съдействие и взаимодействие с други органи и обмен на информация (Загл. изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)
Чл. 233. (1) Държавните и общинските органи са длъжни да оказват съдействие на данъчната администрация при упражняване на нейните пълномощия.
(2) Данъчната администрация, органите на Министерството на вътрешните работи, както и другите контролни органи на Министерството на финансите извършват съвместни действия във връзка с осъществяването на своите функции.
(3) Редът и начинът за осъществяване на взаимодействието по ал. 2 се определят със съвместна инструкция на ръководителите на съответните ведомства.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) При осъществяването на функциите и правомощията на данъчната администрация, по искане на главния данъчен директор или на териториалните данъчни директори митническите органи предоставят информация за вносните, износните или транзитните операции на данъчните субекти, включително и данни от съпровождащите ги документи, информация за плащанията и възстановяванията на данъци, администрирани от митническите органи, както и информация за нарушения на митническото и валутното законодателство, установени от митническите органи.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Главният данъчен директор и директорът на Агенция "Митници" със съвместна инструкция определят реда и начина за обмен на информация между данъчната и митническата администрация.
Глава двадесет и втора.
СТРУКТУРА, ОРГАНИ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Структура
Чл. 234. (1) Данъчната администрация се състои от Главна, регионални и териториални данъчни дирекции.
(2) В териториалните дирекции могат да се създават данъчни подразделения и бюра (пунктове), съобразно критерии, определени с устройствения правилник.
(3) В дирекциите и техните подразделения могат да се създават функционални отдели и сектори, включително и за специализиран данъчен контрол.
(4) Независимо от определените с устройствения правилник критерии, местонахождението на звената по ал. 1 и 2 се определя в зависимост от необходимите материални условия и база за обслужване на данъкоплатците.
(5) Редът за назначаването на длъжностните лица в данъчната администрация се определя с устройствения правилник.
Органи на данъчната администрация
Чл. 235. (1) Органи на данъчната администрация са:
1. главният данъчен директор;
2. регионалните данъчни директори;
3. териториалните данъчни директори;
4. началниците на отдели, сектори и подразделения;
5. главните данъчни експерти;
6. данъчните експерти;
7. главните данъчни инспектори;
8. данъчните инспектори.
(2) Лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други длъжностни лица да упражняват техни правомощия.
(3) По-горестоящият данъчен орган по ал. 1, т. 1, 2 и 3 може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или данъчна преписка от данъчен орган, овластен за неговото разглеждане и решаване, и да възложи правомощията по издаване на съответните актове на друг равен по степен данъчен орган. В тези случаи указанията относно действията, които следва да се предприемат, и прилагането на данъчните закони са задължителни за органа, на който е възложено издаването на съответния акт.
(4) Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от неговата компетентност, незабавно изпраща преписката на съответния орган, като уведомява за това другите участници в производството.
(5) Горестоящият данъчен орган определя друг данъчен орган, който да издаде съответния акт в случаите на ал. 4, когато са налице основанията за отвод или самоотвод, както и в случаите, предвидени в този кодекс. Данъчният орган е длъжен да изпълнява разпореждането на горестоящия данъчен орган, издадено в писмена форма, освен ако очевидно налага престъпление.
(6) Спорове за компетентност между данъчните органи се решават от главния данъчен директор.
Назначаване
Чл. 236. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Главният данъчен директор се назначава от министъра на финансите.
(2) Длъжностните лица по чл. 235, ал. 1, т. 2 се назначават от министъра на финансите или упълномощено от него лице.
(3) Длъжностните лица по чл. 235, ал. 1, т. 3-8, както и всички останали длъжностни лица в данъчната администрация, се назначават от главния данъчен директор или упълномощени от него лица.
Главен данъчен директор
Чл. 237. (1) Главният данъчен директор:
1. осъществява ръководството и контрола на цялостната дейност на данъчната администрация;
2. изготвя и дава задължителни за данъчната администрация методически указания, технологии и процедури за осъществяване на дейността й;
3. анализира данъчните приходи;
4. участва в подготовката на проекти за международни данъчни спогодби и осъществява дейността по данъчна евроинтеграция;
5. изготвя становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;
6. организира анализ на данъчната практика, прави предложения за промени в данъчната политика и дава становища по проекти на данъчни нормативни актове и по прилагането на данъчното законодателство, както и по изготвянето на оценките и становищата по реда на чл. 8;
7. осъществява политиката по управлението и квалификацията на данъчните служители;
8. планира, разпределя и контролира използването на средствата за финансиране дейността на данъчната администрация;
9. организира и поддържа система за информация за целите на данъчната администрация;
10. разяснява данъчното законодателство и съдейства за повишаване на данъчната култура на данъчните субекти;
11. определя критериите за подбор на подлежащи на проверка и ревизия данъчни субекти;
12. планира и възлага данъчни проверки и ревизии, включително и за предотвратяване и разкриване на данъчни измами и нарушения;
13. възлага на специализираните органи за данъчен контрол събирането на информация и откриването на лица, доходи и имущества, които се укриват от данъчните органи;
14. осъществява контрол върху дейността на длъжностните лица от данъчната администрация и санкционира длъжностните лица, допуснали нарушения;
15. създава към дирекциите консултативни и учебни центрове;
16. определя длъжностните лица от данъчната администрация, които издават данъчни и други актове;
17. упражнява други правомощия, предвидени в този кодекс.
(2) Главният директор може да възлага на определени от него длъжностни лица от данъчната администрация изпълнението на правомощията си по ал. 1.
(3) Главният директор може да възлага на други лица въз основа на договор връчването на данъчни съобщения, приемането на данъчни декларации, обработката им и получаването на плащанията по тях, както и други функции от компетенциите на данъчната администрация.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Главният данъчен директор може да възлага на кметовете на общините или на оправомощени от тях служители на общинската администрация правомощия на данъчните органи по този кодекс, отнасящи се за данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси.
Предварителни становища и указания
Чл. 238. (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)
Регионален данъчен директор
Чл. 239. (1) Регионалният директор:
1. решава жалбите против данъчните ревизионни актове и против действията на данъчните органи, предвидени в този кодекс;
2. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
3. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
6. осъществява контрол върху дейността на длъжностните лица от данъчната администрация на територията на региона;
7. възлага данъчни проверки и ревизии на територията на региона в случаите, предвидени в този кодекс;
8. налага административни наказания и издава предвидените с данъчните закони и в този кодекс актове;
9. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
(2) Регионалният данъчен директор може да възлага на определени от него длъжностни лица от регионалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1.
Териториален данъчен директор
Чл. 240. (1) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Териториалният директор организира и ръководи в съответната териториална данъчна дирекция:
1. данъчната администрация;
2. подпомагането на данъчните субекти при изпълнение на данъчните им задължения;
3. приемането и обработването на данъчни и други декларации, предвидени в данъчните закони;
4. възлагането на извършване на данъчни проверки и ревизии, определянето на конкретните размери на данъчните задължения и данъчните резултати;
5. определянето, корекцията и/или прихващането на данъчни задължения, възстановяването на надвнесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в данъчните закони;
6. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) събирането и отчитането на данъчните вземания и глобите;
7. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) предоставянето на отчетна информация на Главната данъчна дирекция.
(2) Териториалният директор налага административни наказания и издава предвидените в данъчните закони и в този кодекс актове.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Териториалният директор може да възлага на определени длъжностни лица от териториалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1 и ал. 2.
Глава двадесет и трета.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИТЕ НА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Права на органите на данъчната администрация
Чл. 241. (1) При изпълнение на служебните си задължения данъчният орган има право:
1. да извършва данъчни проверки и ревизии и да определя данъчни задължения;
2. да установява административни нарушения;
3. да налага административни наказания, когато това е предвидено в данъчните закони;
4. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
5. да изисква и изземва оригинални документи, заверени копия от документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица и от други лица във връзка с приходи, доходи и имущества - предмет на данъчно облагане;
6. да проверява отчетността на контролираните обекти;
7. да проверява счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, отразяващи извършваните сделки или услуги, както и документи, свързани с експедиране, транспортиране и получаване на стоки, като проверяващият поставя удостоверителен подпис върху проверените документи и книги;
8. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) да установява притежаваните парични средства и материални ценности, вземания и ценни книги, както и да проверява основанието за притежаване на компютърните програми, тяхното придобиване и използване;
9. да осъществява мерки за обезпечаване на доказателствата по реда на този кодекс;
10. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) да налага мерки за обезпечаване на данъчните вземания и да извършва действия по събирането им в случаите и по реда, предвидени в този кодекс;
11. да изисква от трети лица сведения, документи, извлечения по сметки и други, необходими за извършване на насрещните проверки или ревизии; той обаче няма право да изисква нарушаване правилата за опазване тайната на влоговете;
12. да изисква писмени обяснения от ревизираните, проверяваните и от трети лица при спазване разпоредбите на този кодекс;
13. да назначава вещи лица.
(2) На контрол по ал. 1, т. 1 подлежат данъчните субекти и обекти, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност, като производствени помещения, магазини, складове, транспортни средства, офиси, кантори, канцеларии и други подобни.
(3) Освен правата по ал. 1, т. 2, т. 4-9, т. 11 и 12 органите за специализиран контрол при изпълнение на служебните си задължения имат право и:
1. да изземват документи, книги и други доказателства, когато има достатъчно основание да се смята, че се укриват данни или факти, имащи значение за данъчното облагане, като при поискване лицата осигуряват достъп до тях; при изземване на книги, воденето на които е задължително, в протокола за изземването се посочва последният запис или салдото по направените записвания, като новата книга се завежда със следващия пореден запис или начално салдо, съответстващо на посоченото в протокола;
2. да претърсват помещения, използвани от проверяваните лица за осъществяване на тяхната дейност, както и помещения, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски или други документи, свързани с дейността на контролираните обекти;
3. да претърсват превозни средства, когато са спрени, паркирани или в престой, както и да спират съвместно с контролните органи за движение по пътищата превозни средства за ревизии; в зоните за граничен или митнически контрол спирането и ревизията се извършват съвместно с органите, компетентни за осъществяването му;
4. да изискват съдействие от компетентните органи за извършване на обиск на лица, които се намират в обектите по т. 2 и 3, когато има достатъчно основание да се смята, че те са укрили предмети или книжа, имащи значение за ревизията.
(4) В случаите, когато се касае за проверка на помещения, служещи за жилище, правомощията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват от специализираните органи на данъчната администрация съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при спазване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Задължения на органите на данъчната администрация
Чл. 242. (1) При изпълнение на служебните си задължения данъчните служители са длъжни:
1. да се легитимират чрез служебна карта;
2. да спазват организацията на работа в данъчната администрация;
3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения; не се смята за издаване на тайна предоставянето на информация при условията и по реда на чл. 12, ал. 2.
(2) Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, както и лицата, отговорни за съхраняването им, се определят със заповед на главния данъчен директор.
(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 данъчните органи и служителите подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.
(4) Главният данъчен директор определя случаите, в които длъжностните лица от данъчната администрация са длъжни да носят униформено облекло.
Преместване на данъчни служители
Чл. 243. (1) Когато за изпълнение на правомощията на данъчната администрация е необходимо преместване на данъчен служител в данъчна структура, чието местонахождение е в друго населено място извън случаите за командироване при условията и по реда на Кодекса на труда, то се извършва със заповед на главния данъчен директор и се урежда с устройствения правилник на данъчната администрация.
(2) Когато преместването е за по-дълъг срок, със заповедта се определят условията за преместване.
(3) В случаите по ал. 2 данъчната администрация покрива всички разходи, свързани с преместването или ежедневното пътуване до другото населено място, както и осигурява или наема жилища за отдаване под наем. Условията и редът за пътуване, преместване, предоставянето или ползването на наетите жилища се определят в заповедта за преместване.
Служители в данъчната администрация
Чл. 244. (1) Служител в данъчната администрация може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност, няма висящи изпълнителни дела и отговаря на изискванията за работа в данъчната администрация.
(2) Изискванията за работа в данъчната администрация, организацията на работа, условията и редът за професионалната оценка и служебното повишение на данъчните служители се уреждат с устройствен правилник.
(3) С устройствения правилник по ал. 2 се определят категориите служители в данъчната администрация, които подлежат на професионален квалификационен тест и експертна психологична оценка. Психологичната оценка се ползва единствено за служебни нужди само от лица, определени със заповед на главния данъчен директор.
Ограничения за друга дейност на служителите в данъчната администрация
Чл. 245. Служителите в данъчната администрация не могат:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества търговски представители или търговски пълномощници;
2. да участват в органи за управление и контрол на търговски дружества, кооперации и други организации освен с писменото съгласие на главния директор на данъчната администрация или на упълномощено от него лице;
3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) да сключват допълнителни трудови договори с друг работодател или да работят извън системата на данъчната администрация освен с писменото съгласие на главния директор на данъчната администрация или на упълномощено от него лице.
Задължително застраховане
Чл. 246. Данъчната администрация задължително застрахова служителите си срещу злополука и застраховка "Живот" за сметка на своя бюджет.
Обучение, квалификация и професионална подготовка
Чл. 247. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите в данъчната администрация се извършват в Националния учебен център на данъчната администрация и неговите регионални центрове за специализация и квалификация. Организацията и дейността на центровете за специализация и квалификация се определят от главния данъчен директор.
(2) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на данъчните органи обхващат:
1. първоначалната професионална подготовка за новоназначените данъчни органи със срок до 6 месеца;
2. периодична преподготовка за поддържане и повишаване на квалификацията;
3. обучение за придобиване на нови професионални знания и умения, необходими за заемане на по-висока длъжност.
(3) Данъчните органи могат да се обучават в сродни учебни заведения на други държави.
(4) Редът, обхватът и начинът за извършване на обучението, квалификацията и професионалната подготовка се определят от главния данъчен директор.
(5) Главният данъчен директор утвърждава списък на длъжности в данъчната администрация, за които курсът за първоначална подготовка не е задължителен.
Материално и социално осигуряване
Чл. 248. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) На данъчните органи и на служителите в данъчната администрация ежегодно се изплащат суми за облекло.
(2) При преместване на работа в други населени места на данъчните органи и на всеки член от семейството им се изплаща еднократно парично обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на Министерството на финансите.
(3) Данъчните органи пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като средствата се осигуряват от държавния бюджет.
(4) Размерът на сумите по ал. 1, 2 и 3 се определя ежегодно от министъра на финансите.
Допълнително финансиране
Чл. 249. (1) Средствата в размер 25 на сто, набрани от отчисления от допълнителните приходи за бюджета, представляващи данъци, такси и други държавни вземания, установени и събрани върху укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества, постъпват като собствени приходи в бюджета на данъчната администрация.
(2) Средствата по ал. 1 се начисляват и разходват по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите, само за:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2002 г.) капитални вложения за подобряване на материалната база на данъчната администрация и Националната агенция за приходите и за облекло по чл. 248 в размер 60 на сто от средствата по ал. 1;
2. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 112 от 2002 г.) допълнително материално стимулиране на работещите в данъчната администрация и служителите на Националната агенция за приходите в размер не по-малко от 35 на сто от средствата по ал. 1;
3. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) добавки към основната заплата на служителите на Министерството на финансите в размер до 5 на сто от средствата по ал. 1 по критерии, определени от министъра на финансите с наредбата по ал. 2.
Глава двадесет и четвърта.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Лицата по чл. 12, чл. 12а, както и лицата, които по други закони имат достъп до служебната тайна, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 3000 до 20 000 лв. и се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години.
Чл. 251. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Длъжностно лице по гражданското състояние, което не уведоми в срок данъчната администрация за смъртта на физическо лице, се наказва с глоба до 50 лв. При повторно извършване на нарушението длъжностното лице се наказва с глоба до 100 лв.
Чл. 252. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен субект, който по реда на този кодекс е задължен да се регистрира данъчно и не стори това в законоустановените срокове, се наказва с глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 20 до 1000 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 40 до 2000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на данъчен субект, който в законоустановените срокове не подаде декларация за промени в данъчната си регистрация.
Чл. 253. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който не издаде в срок удостоверение за наличие или липса на задължение по искане на данъчния субект или по разпореждане на орган на съдебната власт, се наказва с глоба до 250 лв. При повторно извършване на нарушението данъчният орган се наказва с глоба до 500 лв.
(2) Длъжностно лице от държавен, общински или съдебен орган, което не издаде в срок искано по реда на този кодекс удостоверение, се наказва с глоба по предходната алинея.
Чл. 254. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Орган или служител на Агенцията за държавни вземания, който наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, се наказва с глоба от 50 до 5000 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 100 до 10 000 лв.
Чл. 255. (1) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Длъжностно лице от данъчната администрация, на което е възложено приемането на данъчни декларации, което откаже да приеме надлежно подписана данъчна декларация, включително чрез пълномощник, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 500 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на длъжностно лице от данъчната администрация, което не отрази подаването на данъчна декларация във входящия дневник на съответната данъчна дирекция, както и когато не бъде издаден документ, удостоверяващ подаването.
Чл. 256. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който не уведоми своевременно данъчен субект за отстраняване на пропуски и несъответствия с данъчна декларация или несвоевременно определи размера на данъчното задължение в случаите, когато по закон е задължен да стори това, както и когато не изпрати съобщение за дължим данък в законоустановените срокове, се наказва с глоба до 250 лв. При повторно извършване на нарушението данъчният орган се наказва с глоба до 500 лв.
Чл. 257. (1) (Предишен текст на чл. 257, изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен субект, който не изпълни задължителни указания на данъчен орган за оказване на съдействие при извършване на данъчна ревизия или пречи за извършването й, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 1000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Санкциите по ал. 1 се налагат и на данъчен субект, който не окаже съдействие на данъчен орган при условията на чл. 24.
Чл. 258. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който извърши данъчна ревизия, без да му е възложено това, или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е надлежно продължен, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.
Чл. 259. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Вещи лица, които не извършат в определения от данъчния орган срок възложената експертиза и с това са станали причина за удължаване на срока за приключване на данъчната ревизия, се наказват с глоба до 250 лв., но не повече от определеното им възнаграждение за извършване на експертизата. При повторно извършване на нарушението вещите лица се наказват с глоба до 500 лв., но не повече от двойния размер на определеното им възнаграждение за извършване на експертизата.
Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен субект, който не спази изискванията по чл. 109, ал. 8 от този кодекс, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 5000 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 261. (1) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който пропусне да образува производство по издаване на данъчен акт или не се произнесе по жалба на данъчен субект в законоустановените срокове, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на данъчен орган, неоснователно отказал да допусне прихващане или връщане на недължимо платени данъци и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, както и когато е допуснал забавяне на данъчното производство и това е констатирано от горестоящия данъчен орган по реда на този кодекс.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Наказанията по ал. 1 се налагат на данъчен орган или орган на Агенцията за държавни вземания, който не спази установените в този кодекс срокове.
Чл. 262. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който е допуснал спиране на предварителното изпълнение на данъчен акт, без да е представено надлежно обезпечение, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.
Чл. 263. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който пропусне да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си, след като са изтекли законоустановените срокове за заплащането му, се наказва с глоба до 50 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 100 лв.
Чл. 264. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Орган на Агенцията за държавни вземания, наложил запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 500 лв.
Чл. 265. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Извън случаите по предходните разпоредби данъчен субект, който не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон, се наказва с глоба - за физически лица, или с имуществена санкция - за юридически лица и еднолични търговци, от 50 до 250 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 100 до 500 лв., ако данъчният субект не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 265а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Лице, което при образувано изпълнително производство по реда на този кодекс не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на данъчен орган или на публичен изпълнител, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 50 до 250 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и еднолични търговци в размер от 100 до 500 лв.
Чл. 266. (1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Актовете за съответните констатирани нарушения се съставят от данъчните органи, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, и се връчват на нарушителите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) По смисъла на този кодекс:
1. "Служебна тайна" включва конкретни индивидуализирани данни за данъчните субекти, включващи:
а) (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) данните, вписани в данъчния регистър по чл. 28, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11;
б) естеството, източника и размера на доходите и/или приходите и разходите;
в) (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) сумата на начислените, определените или платените данъци, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпване на данък, сумата на данъчния кредит и данъка при източника, с изключение на съобщаването на размера на данъчното задължение по Закона за местните данъци и такси;
г) данните от търговски договори и размера на плащанията от и към трети лица;
д) стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества;
е) всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от данъчния орган в процеса на данъчното производство и при извършване на действията, предвидени в този закон.
2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) "Данъчно вземане" са вземанията за републиканския бюджет от данъци, такси, глоби и имуществени санкции, събирани или налагани от данъчните органи, и вземанията на местните бюджети за местни данъци и такса "Смет".
3. "Постоянен адрес" е адресът, посочен от лицето за получаване на официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт, съгласно Закона за българските документи за самоличност.
4. "Данъчно досие" е съвкупността от всички документи и данни по данъчната регистрация на данъчния субект, подадените декларации, кореспонденцията между него и органите на данъчната администрация и документите във връзка с извършени действия по установяване на данъчни задължения и нарушения.
5. "Данъчно задължение" е задължението за заплащане на установено по вид и размер данъчно вземане, възникнало въз основа на закон или въз основа на акт на данъчен орган.
6. "Данъчна измама" е въвеждане в заблуждение на данъчния орган при определянето на данъчната основа и размера на данъчното задължение чрез укриване на данни и обстоятелства, имащи значение за облагането, както и съзнателното предоставяне на неверни и неточни данни с цел намаляване на данъчната тежест и/или отклонение от облагане. За данъчна измама се счита и двойното фактуриране, използването на трансферно ценообразуване и други методи, целящи намаляване на данъчното задължение в противоречие с правилата за определяне на данъчната основа и задълженията на данъчните субекти.
7. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) "Големи размери" са суми над 5000 лв.
8. "Особено големи размери" са суми над 50 000 лв.
9. "Неуредени данъчни задължения" са задълженията на данъчен субект, установени с влязъл в сила данъчен акт, както и данъчни задължения, които данъчният субект е определил лично или чрез пълномощник в данъчна декларация и не е заплатил така определеното данъчно задължение в предвидения от закона срок.
10. "Непреодолима сила" има значението по чл. 306, ал. 2 от Търговския закон.
11. "Започване на данъчна ревизия" са началните действия на данъчен орган по установяване на факти и обстоятелства, свързани с определянето на данъчни задължения на данъчен субект след връчването на възлагателния акт.
12. "Трансферно ценообразуване" е налице, когато имаме:
а) (изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) увеличаване или намаляване на цени при извършване на сделки между свързани лица по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 25 на сто;
б) заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени;
в) получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
г) заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица;
д) извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал без съответно равностойно предоставяне на трудова престация;
е) определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица;
ж) определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица.
13. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)
14. "Нотариално заверени документи" са документи по чл. 237, буква "е" от Гражданския процесуален кодекс.
15. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
16. (нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) "Изоставени в полза на държавата вещи" са вещи, които са иззети от данъчните органи и техният собственик при изземването не е известен и не ги потърси в 6-месечен срок от изземването или техният собственик при изземването е известен, но не ги потърси в 9-месечен срок от изземването.
17. (нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) "Щателно и документирано издирване" означава данъчните органи да са извършили поне две посещения на декларирания от данъчния субект данъчен адрес в различни дни за период не по-малък от 14 дни, за което да са съставили протоколи, съгласно изискванията на този кодекс. Когато са налице факти и обстоятелства, че декларираният от лицето данъчен адрес не съществува, предходното изречение не се прилага.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Този кодекс отменя:
1. Закона за данъчната администрация (обн., ДВ, бр. 59 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 19 от 1996 г., бр. 21, 153 и 155 от 1998 г.).
2. Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 20 от 1996 г., бр. 51, 115 и 117 от 1997 г., бр. 59 и 153 от 1998 г. и бр. 57 от 1999 г.).
§ 3. (Обявен за противоконституционен в частта, с която се създават съответно чл. 85, ал. 1, т. 2 и 3 относно израза "или определени със закон частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда за публичните" и чл. 87, ал. 3 и 4 с РКС № 2 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г. и бр. 59 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. С този закон се уреждат статутът на Агенцията за държавни вземания, както и функциите и правомощията на нейните органи."
2. Членове 2-83, както и § 1 и 2 от допълнителните разпоредби се отменят.
3. Създава се глава десета със заглавие "Агенция за държавни вземания".
4. Създават се чл. 84-90:
"Глава десета АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ
Чл. 84. (1) Създава се Агенция за държавни вземания към Министерството на финансите, наричана по-нататък "агенция".
(2) Агенцията е юридическо лице със седалище София, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и собствени приходи. Тя има териториални поделения в областните центрове в страната.
(3) Агенцията се представлява и ръководи от изпълнителен директор.
(4) Изпълнителният директор може да възлага някои от правомощията си на определени от него длъжностни лица от агенцията.
(5) Структурата, числеността на персонала на агенцията, броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят от министъра на финансите.
(6) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на агенцията.
Чл. 85. (1) Агенцията:
1. организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания;
2. установява и събира определени със закон частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните вземания;
3. представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда за публичните вземания;
4. организира, ръководи и стопанисва местата за публични разпродажби, издава информационен бюлетин и поддържа в Интернет актуална информация за продаваните вещи и права;
5. приема, съхранява и продава имущества, придобити от държавата в производството по несъстоятелност;
6. приема, съхранява и продава всички отнети в полза на държавата имущества, независимо от основанието и органа, който ги е отнел.
(2) Публичните изпълнители са служители в агенцията и осъществяват по реда на Данъчния процесуален кодекс действията по обезпечаване и принудително събиране на публичните вземания.
(3) При осъществяване на функциите по ал. 1, т. 5 и 6 не се прилагат разпоредбите на Закона за държавната собственост. Продажбите се извършват по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 86. (1) Когато обект на принудително изпълнение е цяло предприятие с балансова стойност на дълготрайните активи повече от 1 млн. лв. или всички активи като цяло на такова предприятие, продажбата се извършва от Агенцията за приватизация чрез търг с плащане в пари и без разсрочване по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Сумата, получена като цена от продажбата, след приспадане на разноските се превежда на Агенцията за държавни вземания, която удовлетворява кредиторите.
(2) По реда на ал. 1 могат да се продават и обособени части от предприятия само с разрешение на министъра на финансите.
Чл. 87. (1) Вземанията на държавата по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., придобити по реда на § 46 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банките (ДВ, бр. 54 от 1999 г.), както и вземанията на закритите Държавен фонд за реконструкция и развитие и Държавен фонд "Енергийни ресурси" се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, което се издава от изпълнителния директор на агенцията.
(2) В случай че длъжникът оспорва вземането, той може в 14-дневен срок от връчването на акта за установяване на частното държавно вземане да предяви иск пред компетентния съд. Делата по тази алинея се разглеждат по реда на глава дванадесета "а" от Гражданския процесуален кодекс. При завеждане на делото съдебната такса не се събира, а тя се присъжда в полза на бюджета и се заплаща от страните по делото, съобразно неговия изход. Като ответник по делото се конституира агенцията. За дела по тази алинея не се прилага чл. 637 от Търговския закон.
(3) Принудителното събиране и обезпечаване на вземанията по ал. 1 се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс от длъжностни лица на агенцията, определени със заповед на изпълнителния директор. При осъществяването на тези действия те издават актове и имат правомощията на публичните изпълнители.
(4) Актовете и действията на длъжностните лица по ал. 3 могат да бъдат обжалвани по реда за обжалване на актовете и действията на публичните изпълнители.
(5) Със съгласието на министъра на финансите вземанията по ал. 1 могат да бъдат предоговорени по реда и при условията на чл. 153, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 88. (1) При осъществяването на функциите си агенцията взаимодейства с данъчната администрация, органите на Министерството на вътрешните работи, органите на прокуратурата и следствието, областните управители и другите държавни и общински органи.
(2) Редът и начинът за осъществяването на взаимодействието се определят със съвместни инструкции на ръководителите на съответните ведомства.
Чл. 89. По писмено искане на изпълнителния директор или на упълномощено от него лице органите на Агенцията за държавни вземания получават безплатна информация от съдебните и публичните регистри за длъжниците по вземанията на държавата.
Чл. 90. (1) Издръжката на агенцията се осигурява от:
1. такси за оценяване и съхраняване на продаваните вещи и права;
2. комисиони върху цената на продадените вещи и права;
3. пет на сто от събраните държавни и общински частни вземания и от продажната цена на отнети в полза на държавата права и вещи;
4. държавния бюджет.
(2) Таксите и комисионите по ал. 1 се определят с тарифа, утвърдена от министъра на финансите.
(3) Средствата по ал. 1, т. 3 се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване квалификацията и за стимулиране на служителите от Агенцията за държавни вземания по ред, определен с наредба на министъра на финансите."
§ 4. Министерският съвет приема устройствените актове на Агенцията за държавни вземания и на данъчната администрация до 31 декември 1999 г.
§ 5. При достигане на пълно съответствие между регистъра на БУЛСТАТ и данъчния регистър данъчните субекти се индивидуализират чрез Единен идентификационен код (ЕИК). До постигането на пълно съответствие се използва задължително и данъчният номер.
§ 6. Разсрочени и отсрочени държавни вземания по Закона за събиране на държавните вземания, срокът за плащане на които изтича след влизането в сила на този закон, запазват действието си до окончателното плащане съобразно даденото разрешение, като от влизането в сила на този кодекс се прилага измененият размер на законната лихва.
§ 7. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 от 1999 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 126а се създава ал. 3:
"(3) По реда на тази глава се разглеждат и делата по чл. 87, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания."
2. В чл. 237 се създава буква "и":
"и) влезлите в сила актове за установяване на публични вземания и на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс."
§ 8. В чл. 136, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1951 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 от 1999 г.) т. 2 се изменя така:
"2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство;".
§ 9. В чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (обн., Изв., бр. 91 от 1957 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 52 от 1965 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 21 от 1991 г., бр. 51 от 1997 г. и бр. 153 от 1998 г.) думите "с лихва 1/360 част от основния лихвен процент за съответния период плюс 0,05 на сто за всеки просрочен ден" се заменят със "със законната лихва".
§ 10. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 8 думите "Закона за събиране на държавните вземания" се заменят с думите "Данъчния процесуален кодекс".
2. В чл. 14, ал. 1 и 2, чл. 16, ал. 1, чл. 17, чл. 26, ал. 1, чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и 3, чл. 42, ал. 1, чл. 43, чл. 49, ал. 1, чл. 51, ал. 1, чл. 54, чл. 65, ал. 1, чл. 71, т. 1, чл. 128, ал. 1 и § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите "данъчна служба", "данъчната служба" и "данъчните служби" се заменят съответно с думите "териториална данъчна дирекция", "териториалната данъчна дирекция" и "териториалните данъчни дирекции".
3. В чл. 23 думите "Закона за данъчното производство" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".
4. В чл. 26, ал. 2 и § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите "Столично управление на данъчната администрация" и "Столичното управление на данъчната администрация" се заменят с "Регионална данъчна дирекция - София".
5. Член 37 се изменя така:
"Чл. 37. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчния процесуален кодекс."
6. В чл. 40, ал. 1 думите "данъчния облагателен акт, с който е определен" се заменят със "съобщението".
7. В чл. 128:
а) в ал. 1 думите "началника на Главното управление на данъчната администрация" се заменят с "главния данъчен директор";
б) в ал. 2 думите "Закона за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".
§ 11. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г.; бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 18, ал. 2 думите "чл. 17 от Закона за данъчното производство" се заменят с "чл. 109 от Данъчния процесуален кодекс".
2. В чл. 28, ал. 1, т. 2 думите "данъчно облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт".
3. В чл. 41, ал. 4 и 5, чл. 51, ал. 2, чл. 52, чл. 53, ал. 4, чл. 54, ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
4. В чл. 50, ал. 2 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция", а думата "(бюро)" се заличава.
5. В чл. 55 в ал. 2 думите "данъчен облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт", а в ал. 3 думите "Закона за данъчното производство" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".
6. В заглавието на глава осемнадесета и в чл. 57, ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
7. В заглавието на глава деветнадесета думите "данъчна тайна" се заменят със "служебна тайна".
8. В чл. 58, ал. 1 и 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
9. В чл. 59, ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция", а думите "данъчни служби, на териториалните данъчни служби и на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "териториални данъчни дирекции и на Главната данъчна дирекция".
10. В чл. 60, ал. 1:
а) в т. 1 думите "началниците на данъчните служби" се заменят с "териториалните данъчни директори", а думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция";
б) в т. 2 думите "началниците на териториалните данъчни управления" се заменят с "регионалните данъчни директори", а думите "съответното данъчно управление" се заменят със "съответната регионална данъчна дирекция";
в) в т. 3 думите "началника на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "главния данъчен директор";
11. В чл. 65 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите "началника на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "главния данъчен директор";
б) в ал. 3 думите "Закона за административните нарушения и наказания"се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".
12. В чл. 66 думите "Закона за данъчното производство и на Закона за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".
§ 12. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64 и 81 от 1999 г. ) се правят следните изменения:
1. В чл. 2а, ал. 2 и 3 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
2. В чл. 51, ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
3. В чл. 55, ал. 4 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
4. В чл. 56, ал. 6 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
5. В чл. 68:
а) в ал. 1 думите "данъчните служби" се заменят с "териториалните данъчни дирекции", а думите "началника на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "главния данъчен директор";
б) в ал. 2 думите "Закона за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".
6. В § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите "данъчните служби" се заменят с "териториалните данъчни дирекции".
§ 13. В Закона за хазарта (ДВ, бр. 51 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, ал. 1, т. 3 думите "данъчно облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт", а в ал. 4 след думите "лицата по" се добавя "чл. 6".
2. В чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3 след думата "дава" се поставя запетая и се добавя "отказва да даде".
3. В чл. 19, ал. 1 думите "т. 1-10" се заличават.
4. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 думите "Заплатената държавна такса" се заменят със "Заплатените държавни такси", а думата "подлежи" се заменя с "подлежат";
б) създава се ал. 3:
"(3) По искане на лицата таксите за издаване на разрешения могат да бъдат заплатени на равни части за срок до една година."
5. В чл. 28, ал. 2, изречение второ думите "може да" се заличават, а думата "поделения" се заменя с "дирекции".
6. В чл. 36, ал. 2 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 18, ал. 1".
7. В чл. 37, ал. 4, изречение първо, накрая, след думата "вносители" се добавя "на билети или хартия за тях".
8. В чл. 41, ал. 3 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 18, ал. 1".
9. В чл. 60 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 18, ал. 1".
10. В чл. 69 след думата "акции" се добавят думите "които дружества са".
11. В чл. 84, ал. 3 след думите "този закон" се добавя "или не бъде заплатена една вноска по чл. 27, ал. 3".
12. В чл. 97 след думата "разрешение" се добавя "или не е заплатен дължимият за това данък".
13. В § 9 от преходните и заключителните разпоредби накрая се добавя "включително и правилниците по § 11".
14. В § 10 от преходните и заключителните разпоредби след думите "този закон" се добавя "и да поискат издаване на разрешение".
15. Навсякъде в Закона за хазарта думата "дирекция" се заменя с "Главна дирекция", думата "дирекцията" се заменя с "Главната дирекция", думата "директор" се заменя с "главен директор", думите "териториални звена" се заменят с "териториални дирекции" и думите "данъчни органи" се заменят с "органи на данъчната администрация".
§ 14. В Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с думите "териториална данъчна дирекция";
б) в ал. 3 и 4 думите "данъчната служба" се заменят съответно с "териториалната данъчна дирекция".
2. В чл. 7 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция", а думите "данъчната служба" се заменят с думите "териториалната данъчна дирекция";
б) в ал. 5, т. 1 и 2 думите "данъчна служба" са заменят с "териториална данъчна дирекция";
в) в ал. 7 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция";
г) в ал. 8 думите "началника на данъчната служба" се заменят с "териториалния данъчен директор";
д) в ал. 9 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".
3. В чл. 10 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция";
б) в ал. 4 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
4. В чл. 11 се правят следните изменения:
а) в ал. 3 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция", а думите "Данъчните служби" се заменят с "Териториалните данъчни дирекции";
б) в ал. 4 и 6 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
5. В чл. 12 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция";
б) в ал. 2 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция", а думите "данъчен облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт";
в) в ал. 4 думите "данъчния облагателен акт" се заменят с "данъчния ревизионен акт".
6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 второто изречение се заличава;
б) в ал. 3 второто изречение се заличава;
в) в ал. 4 второто изречение са заличава;
г) в ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя "като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по хазарта в 3-дневен срок".
7. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думата "размер" се добавя "от 1000 до";
б) в ал. 4 след думата "бандероли" се добавя "или с бандероли с изтекъл срок на валидност".
8. В чл. 18 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "Законът за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс";
б) в ал. 2 думите "началника на Главното управление на данъчната администрация" се заменят с "главния данъчен директор".
9. В § 5, ал. 2 и § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
§ 15. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62 и 64 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29, ал. 1 след думата "левове" се добавят думите "и стотинки".
2. В чл. 72, ал. 3 думите "следващия календарен месец" се заменят с "календарния месец, през който е извършена регистрацията по закона".
3. В чл. 74, ал. 1 и 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".
4. В чл. 75 се правят следните изменения:
а) в ал. 1, т. 1, 2 и 3 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция";
б) в ал. 3 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".
5. В чл. 77 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 и 2 думите "задължения към държавата" се заменят с "данъчни задължения";
б) в ал. 3 думите "данъчната служба по мястото на регистрацията" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция", а думите "с подаването на" се заменят с думите "в подадената".
6. В чл. 93, ал. 9 думите "данъчната служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".
7. В чл. 100, ал. 3 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".
8. В чл. 101, ал. 1 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".
9. В чл. 109 думите "акта за констатации" се заменят с "данъчния ревизионен акт".
10. В чл. 111 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция";
б) алинея 3 се изменя така:
"(3) Към заявлението за регистрация се прилагат документи, посочени в правилника.";
в) в ал. 4 думите "на 14-ия ден" се заменят с "до 14-ия ден".
11. Член 112 се изменя така:
"Чл. 112. За дата на регистрация по този закон се счита датата на връчването на удостоверението за регистрация."
12. В чл. 113 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думата "отделно" се заменя с "допълнително";
б) в ал. 4 думите "началникът на данъчната служба" се заменят с "директорът на съответната териториална данъчна дирекция".
13. В чл. 118, ал. 2 думите "данъчната служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".
14. В чл. 119 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция";
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Към заявлението за дерегистрация се прилагат документи, посочени в правилника."
15. В чл. 120 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "придружено от всички изискуеми документи" се заличават;
б) в ал. 2 думите "акта за констатации" се заменят с "данъчния ревизионен акт".
16. В чл. 130 след думата "данъчна" се добавя "или митническа".
17. В чл. 131 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "Законът за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс";
б) в ал. 2 думите "началникът на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "главният данъчен директор".
18. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби накрая се добавя "освен в случаите на износ съгласно Закона за акцизите и правилника за прилагането му".
19. В § 11, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби се създава т. 4:
"4. да определи със заповед информацията от данъчните регистри по чл. 127 или данъчното досие по чл. 128, която е публична."
§ 16. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81 и 90 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 628:
а) създава се нова ал. 3:
"(3) Към молбата си длъжникът или кредиторът задължително прилагат документи по чл. 20, ал. 6 от Данъчния процесуален кодекс.";
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
2. В чл. 629 се създава ал. 4:
"(4) Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл. 628."
3. В чл. 638, ал. 1 накрая се добавя "с изключение на имуществата по чл. 159, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс".
4. В чл. 646 се създава ал. 3:
"(3) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните."
§ 17. В чл. 52, ал. 5, т. 2 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм., бр. 15, 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54 от 1999 г.) думите "ръководителя на териториалното данъчно управление" се заменят с "директора на териториалната данъчна дирекция".
§ 18. В § 46 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките (ДВ, бр. 54 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 8:
"(8) Правата на държавата по ал. 7 се упражняват от Агенцията за държавни вземания и ако тя отправи искане за възлагане, вещите и имуществените права на несъстоятелната банка й се възлагат."
2. Досегашните ал. 8-11 стават съответно ал. 9-12.
3. В ал. 12, изречение първо думите "ал. 7-9" се заменят с "ал. 7-10", а изречение второ се изменя така:
"Прехвърлянето и предоговарянето на тези вземания се осъществяват от Агенцията за държавни вземания."
§ 19. В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (обн., ДВ, бр. 110 от 1993 г.; изм., бр. 112 от 1995 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 12 и 90 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11, ал. 3 думите "оправомощен от Министерския съвет орган" се заменят с "Агенцията за държавни вземания".
2. Създава се чл. 12б:
"Чл. 12б. Във всички случаи с изключение на чл. 12а установяването и принудителното събиране на задълженията се осъществяват от Агенцията за държавни вземания."
3. В чл. 13 ал. 2 се изменя така:
"(2) Агенцията за държавни вземания отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност, а в случаите на открито производство го уведомява писмено за започналото принудително събиране по реда на Данъчния процесуален кодекс."
§ 20. (1) Образуваните пред съда и неприключили съдебни производства по данъчни дела се разглеждат по досегашния ред.
(2) Неприключилите дела по отменения чл. 83, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания се разглеждат по реда на глава дванадесета "а" от Гражданския процесуален кодекс.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) До приемането на устройствения правилник на данъчната администрация броят териториалният обхват и структурата на данъчните дирекции и данъчните подразделения се определят със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".
§ 21. За неуредените с този кодекс случаи се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
§ 22. Изпълнението на този кодекс се възлага на Министерския съвет.
§ 23. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2000 г. с изключение на разпоредбите на § 3, 4, 7, 13, 16, 17, 18 и 19, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Кодексът е приет от XXXVIII Народно събрание на 17 ноември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН., ДВ, БР. 45 ОТ 2002 Г.)
§ 93. (1) Наложените глоби по чл. 186 от Закона за движението по пътищата се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(2) Незаплатени глоби по издадени до влизането в сила на този закон фишове по реда на чл. 186 от Закона за движението по пътищата се заплащат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон в данъчното подразделение по местоживеене, без да се изпраща покана за доброволно изпълнение. След изтичането на 6-месечния срок издаденият фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление и наложената глоба се събира по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН., ДВ, БР. 42 ОТ 2003 Г.)
§ 50. Сроковете по § 1, т. 16 от допълнителната разпоредба започват да текат от датата на влизане в сила на този закон и по отношение на вещи, иззети преди тази дата.
§ 56. За неприключилите производства по обжалване на данъчни ревизионни актове пред регионалния данъчен директор срокът по чл. 120, ал. 1 започва да тече и разпоредбите на чл. 121, ал. 4 - 7 се прилагат от влизането в сила на този закон.
|
