ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ Изтегли документ: ЗКПО

Отразена деноминацията от 5.07.1999 г.  Обн. ДВ. бр.115 от 5 Декември 1997г., попр. ДВ. бр.19 от 17 Февруари 1998г., доп. ДВ. бр.21 от 20 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 1999г., доп. ДВ. бр.50 от 1 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.51 от 4 Юни 1999г., доп. ДВ. бр.64 от 16 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г., доп. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.111 от 21 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2000г., доп. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.34 от 6 Април 2001г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., доп. ДВ. бр.61 от 21 Юни 2002г., доп. ДВ. бр.62 от 25 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г. Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Раздел I. Обекти на облагане, видове данъци, данъчни субекти и данъчно задължени лица Чл. 1. (1) Този закон урежда облагането на: 1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, включително бюджетните предприятия, както и на местните и чуждестранните дружества, които не са юридически лица (неперсонифицираните дружества); 2. доходи на местни и чуждестранни физически лица, посочени в този закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За целите на този закон бюджетните предприятия се смятат за юридически лица.   Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Печалбите се облагат с корпоративен данък. (2) Доходите се облагат с данъци, установени по реда на този закон. (3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации, както и чуждестранните лица за застрахователната и презастрахователната си дейност чрез място на стопанска дейност вместо с корпоративен данък, се облагат с данък върху застрахователните, презастрахователните и всички други премии и приходи от други дейности, включително несвързани със застраховането. (4) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 4 се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък), когато осъществяват дейностите, посочени в Закона за облагане на доходите на физическите лица и при условията на същия закон. За останалите дейности тези лица се облагат по реда на този закон.   Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Организаторите на хазартните игри: лотарии, томболи, тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития, числови лотарийни игри, Бинго и Кено, вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността на получените за всяка игра залози, както следва: 1. за хазартните игри тото и лото, залагане върху резултатите от спортни състезания и върху случайни събития данъкът се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник" и се внася: а) за игри със седмичен цикъл - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите, но преди определянето на резултатите от следващата игра; при ежедневно провеждане на игрите - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни; б) за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите; 2. за хазартните игри лотария, Бинго и Кено данъкът се събира върху номинала на залога, посочен във фишове, талони и билети или други документи за участие; 3. за хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, данъкът се събира върху увеличението в цената, като данъкът се декларира и внася в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 начисляват и внасят данъка по сметка на териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация преди получаване на документите за участие или осъществяване на вноса им. Предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им, предоставят документите за участие само след представяне на документите за платения данък. Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 подават ежемесечно до 10-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Когато дейността на организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта, събраният данък върху неизползваните документи се връща от териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация на лицето, като към искането за връщане се прилагат решението за прекратяване на дейността и неизползваните документи за участие. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъкът по ал. 1, т. 3 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение, и да представи пред териториалната данъчна дирекция договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка. В срока по ал. 1, т. 3 организаторът на хазартната игра и телефонният или телекомуникационният оператор декларират направените залози в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация. (4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността им, определен за съответния вид хазартни игри. Данъкът се начислява и внася до седмо число на месеца, следващ този на получаването на приходите.   Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху възнаграждението на съответния доставчик на услугата, съгласно договора с оператора. За всички останали дейности облагането на доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги се извършва по общия ред. Данъкът се декларира и внася до 20-то число на месеца, следващ месеца на извършване на услугата. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Данъкът по ал. 1 се удържа и внася от лицензиран от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че лицето по ал. 1 е декларирало дейността си за предоставяне на услугите по ал. 1 пред териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация и да представи пред нея договора, въз основа на който предоставя услугите, с вписана клауза за размера на възнаграждението си. (3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) В срока по ал. 1 доставчиците на телефонни или телекомуникационни услуги и операторът по ал. 2 декларират размера на възнаграждението на доставчика на услугата, съгласно договора с оператора в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. (4) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато данъкът по ал. 2 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор и доставчика на телефонни или телекомуникационни услуги.   Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с корпоративен данък. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Чуждестранните юридически лица и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.   Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Юридическите лица, които не са търговци, включително бюджетните предприятия и организациите на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите им, получени от сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Бюджетните предприятия могат да предоставят правото на мероприятията, производствата и дейностите, които са обособени на самостоятелен баланс или изведени на отделни извънбюджетни приходно-разходни сметки, да се разчитат за дължимите данъци и вноски от тяхно име и за тяхна сметка.   Чл. 5. (1) Данъчни субекти по реда на този закон са местните и чуждестранните лица и местните и чуждестранните неперсонифицирани дружества. (2) Данъчните субекти са носители на данъчното задължение. (3) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път. (4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Организаторите на хазартни игри по чл. 2а са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите. (5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Алинея 4 не се прилага за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка и когато за провеждането на игрите е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на данъчната администрация.   Чл. 6. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са: 1. местните юридически лица; 2. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество; 3. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) бюджетните предприятия, когато извършват стопанска дейност; 4. (доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за задължително обществено осигуряване; 5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност; 6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност. (2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго.   Раздел II. Печалба и доходи от източници в страната Чл. 7. (1) Печалбите и доходите на местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се смятат, че са от източник в страната, освен ако законът предвижда друго. (2) Печалбата и доходите са от източници в страната и когато произхождат от стопанска дейност чрез: 1. място на стопанска дейност или определена база на територията на страната; 2. прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител. (3) Печалбата и доходите от инвестирани капитали на територията на България са от източник в страната без оглед на произхода на капитала. (4) Печалбата и доходите от продажба, износ и друга реализация на стоки, услуги и права на и от територията на България са от източници в страната. Когато чуждестранни лица купуват в страната и внасят и изнасят стоки и услуги, без да имат място на стопанска дейност, не се смята, че печалбите и доходите са с източник в страната. (5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 4 следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице в страната, се смятат, че са от източник в страната: 1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) възнаграждения за лица, работещи на свободна практика - при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не е освободен от корпоративен данък или от данък върху дохода; 2. възнаграждения, различни от работна заплата, изплащани на служител или член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции; 3. дивиденти и ликвидационни дялове от участие в търговски и неперсонифицирани дружества; 4. лихви; 5. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг; 6. авторски и лицензионни възнаграждения; 7. възнаграждения за технически услуги; 8. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) възнаграждения по договори за управление. (6) Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижима собственост и положителни разлики от продажби на недвижима собственост, намираща се на територията на страната, са от източници в страната. (7) За целите на ал. 6 "недвижима собственост" включва и притежание на идеална част или ограничено вещно право върху недвижима собственост. (8) Доходи от сделки с дялово участие в местни дружества, както и от сделки с ценни книги по ал. 9 са от източник в страната. (9) Доходи от ценни книги, издадени от държавата, общините и местни юридически лица, са от източник в България.   Чл. 8. Когато дейността се осъществява частично на територията на България или в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискуемите по Закона за счетоводството и други нормативни актове документи на данъчно задълженото лице да се определи пряко частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дял от дейността, осъществявана в страната.   Раздел III. Данъчна основа Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)   Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора.   Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Основа за облагане на дейността на застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации, както и на чуждестранните лица за дейността им чрез място на стопанска дейност е: 1. разликата между размера на получените брутни застрахователни, презастрахователни и всички други премии, намалени с брутния размер на отстъпените презастрахователни премии и върнатите застрахователни премии през календарния месец, и 2. приходите от всички други дейности, включително несвързани със застраховането. (2) Отрицателната разлика на образуваната по реда на ал. 1 данъчна основа за календарен месец се приспада от данъчната основа за следващите месеци.   Чл. 12. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Основа за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени (персонифицирани) в полза на местни и чуждестранни лица, е брутният размер на тези доходи, с изключение на разпределената печалба под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица. (2) Основа за облагане на доходите, начислени (персонифицирани) в полза на чуждестранните физически и юридически лица, както и на чуждестранните неперсонифицирани дружества, освен доходите по ал. 1 е брутният размер на доходите от: 1. лихви, включително и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг; 2. авторски и лицензионни възнаграждения; 3. възнаграждения за технически услуги; 4. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за експлоатационен лизинг, франчайзинг и факторинг от източници в Република България; 5. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) възнаграждения по договори за управление; 6. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) възнаграждения, реализирани в качеството на членове на управителни и контролни органи на български юридически лица. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., доп. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от продажбата на дялови участия, ценни книги и финансови активи е положителната разлика между продажната им цена, съответно пазарната цена на насрещната престация и тяхната документално доказана цена на придобиване. (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) За данъчни цели вноските по финансов лизинг включват лихва, равна на законната лихва. Разпоредбата се прилага, когато в договора за финансов лизинг не е изрично определен размерът на лихвата. (5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от прехвърляне на недвижим имот е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За цена на придобиване се приема по-високата цена между цената, определена по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси, и действително платената цена, увеличена с инфлацията.   Раздел IV. Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане Чл. 13. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък  при условията, които биха възникнали за несвързани лица.   Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. (2) Дължимият данък в случаите по ал. 1 се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени. (3) (Попр. - ДВ, бр. 19 от 1998 г.) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка.   Чл. 15. (1) В случаите по чл. 13 и 14, когато брутният размер на доходите, начислени в полза на данъчните субекти е намален, при определяне на данъчната основа се вземат предвид сумите, произтичащи от търговските и финансовите взаимоотношения. (2) В случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки. (3) Разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице: 1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.) увеличаване или намаляване на цени при извършване на сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени; 2. заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени; 3. получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността; 4. заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица; 5. извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация; 6. определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица; 7. определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица.   Чл. 16. (1) За целите на този раздел пазарните цени се определят чрез: 1. метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; 2. метода на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; 3. метода на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба. (2)  Когато на пазара се налага нов продукт или се увеличава пазарният дял, за целите на чл. 13 и 14 се допуска договарянето на цена, по-висока или по-ниска от обичайната пазарна цена. (3) Редът и начинът за прилагане на методите по ал. 1 и 2 се определят с наредба от министъра на финансите.   Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат и за трансферите между мястото на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранното лице, разположени извън територията на страната, съобразно спецификата на мястото на стопанска дейност като част от предприятието.   Раздел V. Приоритетно прилагане на международни спогодби Чл. 17. (1) Когато в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, влязъл в сила, ратифициран от България, обнародван в "Държавен вестник", се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор. (2) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)   Раздел VI. Избягване на международното двойно данъчно облагане Чл. 18. Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, се прилагат разпоредбите на този закон.   Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) При определяне на корпоративния данък местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за всеки идентичен или подобен данък, наложен в чужбина от съответните компетентни органи. (2) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за данъка върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници. (3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Данъчният кредит по ал. 1 и 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския корпоративен данък и данък върху доходите, които биха били дължими, ако се определяха за местна печалба или доход.   Чл. 20. При прилагането на чл. 19 министърът на финансите има право: 1. да уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните печалби и доходи, произхождащи от съответен източник или формиран финансов резултат; 2. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен; 3. да определи, че чуждестранна печалба от една държава произхожда от друга държава; 4. да извърши други преизчисления, свързани с уточняване на източника и размера на печалбата и доходите.   Глава втора. ОБЛАГАЕМА ПЕЧАЛБА Раздел I. Общи правила за определяне на облагаемата печалба Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба), установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон.   Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизации. Размерът на амортизациите се установява по категория активи, като се прилага систематично линейният метод. (2) За данъчни цели амортизируемите активи се разпределят в следните категории: 1. категория I - масивни сгради, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии; 2. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) категория II - машини, производствено оборудване, апаратура; 3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти; 4. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) категория IV - компютри, софтуер и право на ползване на софтуер; 5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) категория V - автомобили; 6. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) категория VI - всички останали амортизируеми активи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За данъчни цели при облагането на печалбата амортизационните норми не могат да превишават следните размери:     Категория активи Годишни амортизационни   норми (%) I 4 II 30 III 10 IV 50 V 25 VI 15 (4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За данъчни цели се изготвя данъчен амортизационен план при спазване разпоредбите на алинеи от 1 до 3. (6) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За целите на данъчното облагане дълготрайни активи са тези, които отговарят на критериите, определени със Закона за счетоводството, и са със стойност по-ниска от следните две величини: определеният по реда на счетоводната политика на предприятието праг на същественост и първоначална оценка не по-малка от 500 лв. (7) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За дълготрайните активи по ал. 6, които са отчетени като текущ разход при придобиването им в съответствие със счетоводната политика на предприятието, се начислява данъчна амортизация.   Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) от отчета за приходите и разходите (печалба или загуба) се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с: 1. дневните пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативни актове; 2. начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите по чл. 58, ал. 2, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания; 3. разходите, несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружниците, акционерите, персонала, едноличните собственици, членовете на управителните и контролните органи и на трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи; 4. разходите, отчетени като текущи, свързани с отделни дълготрайни активи и/или инвестиционни имоти, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи, които съгласно счетоводното законодателство се отнасят в увеличение на стойността им или създават нов актив; 5. разходите, отчетени като текущи, свързани с наети или предоставени за ползване дълготрайни активи, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи, които съгласно счетоводното законодателство създават нов актив; 6. разходите от липси на налични пари в брой и от липси и брак на стоково-материални запаси без начисления данък върху добавената стойност, с изключение на произтичащи от: а) технологичен брак; б) промяна на физико-химичните свойства, съответстващи на установените с нормативен акт или с фирмени стандарти норми за пределни размери на естествените фири и липси на стоково-материални запаси при тяхното съхраняване и транспортиране; в) изтичане срока на годност съгласно нормативни актове и фирмени стандарти; г) унищожението или частичното унищожение от бедствия; д) липсите на стоки до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби, произтичащи от търговска дейност на дребно в обекти с над 100 квадратни метра нетна търговска площ, само в случаите, когато клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки; 7. разходите от липси на дълготрайни активи; по този ред не се извършва преобразуване в случаите на бедствие; 8. разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците, едноличните собственици или на трети лица; 9. разходите за лихви по предоставени кредити от съдружници и акционери, които не са направили съответните вноски по записани дялове или акции, като не се прилага регулиране на слабата капитализация по чл. 26; 10. разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство; 11. приходите, неотчетени съгласно определения с нормативните актове ред; 12. разходите, отчетени при трансформиране на временни разлики в постоянни (при отпадане на законовата възможност за посочване в намаление на финансовия резултат по реда на ал. 3); 13. разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел ІV; 14. частта от сумата на разходите за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаваща определените с нормативните актове средства; 15. отчетените като разход от операции за минали години производствени и потребителски дивиденти; 16. сумата на резерва от последваща оценка на дълготраен материален актив или дълготраен нематериален актив, формиран след 1 януари 1998 г., в следните случаи: а) при реализация (продажба, замяна и дарение) на актива; б) когато активът е напълно амортизиран, съгласно данъчния амортизационен план; в) когато се установят липси и брак на преоценен актив; в случаите на липси в увеличение на финансовия резултат се посочва само частта от преоценъчния резерв, съответстваща на увеличението в размера на разходите за амортизации до момента на установяване на липсите; г) при прекратяване на предприятието - за всички преоценени активи към датата на вписване в съда на прекратяването; д) всички останали случаи, при които се отписва съответният преоценяван актив. В случаите на отписване на актива за сметка на собствения капитал, в увеличение на финансовия резултат се посочва само частта от преоценъчния резерв, съответстваща на увеличението в размера на разходите за амортизация до момента на отписване на актива; 17. отрицателната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества и търгуеми права на акции по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа; 18. сумите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са отразени през текущия отчетен период, съгласно раздел III от тази глава; 19. счетоводно начислените разходи за амортизации за текущия период; 20. разходите, отчетени като текущи, съгласно счетоводната политика на предприятието, в случаите на придобиване на дълготрайни активи по смисъла на чл. 22, ал. 6; 21. разходите от обезценка и преоценка на активи (нереализирани загуби), които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия период, включително: а) намаление на стойността вследствие на преоценка или обезценка на дълготрайни материални активи, дълготрайни нематериални активи и инвестиционни имоти; б) намаление на стойността на стоково-материалните запаси до размера на нетната реализируема стойност; в) загуби от инвестиции в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и смесени предприятия, които са резултат от прилагане на метода на собствения капитал; г) обезценка на финансови активи, с изключение на финансовите предприятия; д) намаление на стойността на финансови активи от преоценка (без тези по буква "е" и тези по ал. 14), с изключение на финансовите предприятия; е) намаление стойността на вземанията, включително отписването им като несъбираеми, с изключение на случаите на отписването им при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на длъжника с влязло в сила съдебно решение или изтичането на давностния срок от момента, в който вземането е станало изискуемо, с изключение на финансовите предприятия; ж) намаление на стойността на биологичните активи от първоначална и последваща оценка по справедлива стойност; з) обезценка при последваща оценка или намаление на стойността на селскостопанската продукция при първоначално признаване по справедлива стойност. 22. разходите от преоценки на активи, които водят до намаление на финансовия резултат за текущия период, когато за тях е приложена разпоредбата на ал. 3, т. 14 за предходен период от същия тип операция за съответния актив, включително: а) загуби от инвестиции в дъщерни дружества, асоциирани предприятия и смесени предприятия, които са резултат от прилагане на метода на собствения капитал; б) намаление на стойността на финансови активи от преоценка (без тези по ал. 14), с изключение на финансовите предприятия; в) намаление на стойността на инвестиционните имоти; г) намаление на стойността на биологичните активи. 23. разходите за провизии за задължения, които водят до намаляване на финансовия резултат; 24. сумите, които вследствие на неспазването на принципите (за признаване на приходи и разходи), определени по реда на ал. 13, са довели до намаляване на финансовия резултат; 25. частта от лихвите над определения размер по реда на чл. 26; 26. отчетените очаквани разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на същата година, както и начислените суми за задължително обществено и здравно осигуряване, свързани с тях; 27. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 22 и ал. 3, т. 14 в случаите на отписване на съответните активи; 28. невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 22 и ал. 3, т. 14 в случаите по ал. 15. (3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се намалява със: 1. сумата за дарение в размер до 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, когато е направено за сметка на резервите и неразпределената печалба от предходни отчетни периоди и в полза на: а) образователни, здравни и лечебни заведения и бюджетни предприятия; б) юридически лица, които не са търговци, с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни, културни и спортни цели; в) законно регистрирани в страната вероизповедания; г) фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; д) Българския Червен кръст; е) подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; ж) възстановяване и опазване на исторически и културни паметници; з) културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по спогодбите, по които Република България е страна; и) юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност; к) учредени и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища; л) общини; 2. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава четвърта; 3. положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества и търгуеми права на акции по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа; 4. сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателите за фондовете на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко наето лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 месеца в рамките на същата данъчна година, което към момента на наемането му е регистрирано като безработно за повече от една година или е регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или безработно лице с намалена работоспособност, данъчното облекчение се ползва за годината, през която е назначено лицето; 5. производствените и потребителските дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на раздел V от тази глава; 6. приходите, начислени във връзка с активи, за които е приложена ал. 2, т. 7; по този ред не се извършва преобразуване в случаите на бедствие; 7. дивидентите, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества; 8. прихода от лихви, изплатени от данъчната администрация за над внесени данъци; 9. доходите, получени от инвестирането на средствата, формирани от пенсионноосигурително дружество, съгласно чл. 139, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване; 10. сумите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са отразени през текущия отчетен период по реда на раздел III от тази глава; 11. данъчно признатия размер на разходите за амортизации, определен по реда на чл. 22 за текущия период и отразен в данъчния амортизационен план; 12. изчислената по реда на чл. 22 балансова стойност на дълготрайните активи, напуснали патримониума на предприятието (освен в случаите на липса), за които през предходен отчетен период е приложена разпоредбата на ал. 2, т. 20; 13. приходите след обезценки и преоценки на активи (нереализирани печалби), които водят до увеличаване на финансовия резултат за текущия период и са получени в резултат на прилагането на ал. 2, т. 21, включително: а) приходи след обезценка или увеличаване на стойността на дълготрайни материални активи, дълготрайни нематериални активи и инвестиционни имоти; б) увеличение на стойността на стоково-материалните запаси до размера на нетната реализируема стойност; в) печалби от инвестиции в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и смесени предприятия, които са резултат от прилагането на метода на собствения капитал; г) приходи след обезценка на финансовия активи, с изключение на финансовите предприятия; д) увеличение на стойността на финансови активи от преоценка (без тези по буква "е" и тези по ал. 14), с изключение на финансовите предприятия; е) приходи вследствие увеличение стойността на вземанията, с изключение на финансовите предприятия; ж) увеличение на стойността на биологичните активи от последваща оценка по справедлива стойност; з) възстановяване на загуба от обезценка или увеличение на стойността от преоценка на селскостопанска продукция; 14. приходите от преоценки на активи, които водят до увеличаване на финансовия резултат за текущия период, включително: а) печалби от инвестиции в дъщерни дружества, асоциирани предприятия и смесени предприятия, които са резултат от прилагането на метода на собствения капитал; б) увеличение на стойността на финансовите активи от преоценка (без тези по ал. 14), с изключение на финансовите предприятия; в) увеличение на стойността на инвестиционните имоти; г) увеличение на стойността на биологичните активи; 15. сумите, непризнати по реда на ал. 2, т. 21, буква "е" в предходен отчетен период, в случаите, когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или ликвидация с влязло в сила съдебно решение или при изтичането на давностния срок от момента, в който вземането е станало изискуемо; 16. обложената част от провизиите на вземанията (по действащото до 31 декември 2001 г. счетоводно законодателство) в нефинансовите предприятия, когато провизията се реинтегрира в печалбата; 17. обложените по ал. 2 провизии за задължения в случаите на реинтегриране в печалбата или при изплащане на задълженията, за които са направени провизиите; 18. обложените суми през предходни отчетни периоди по реда на ал. 2, т. 24 в отчетния период, през който е налице обратно проявление при признаване на приходите и разходите; 19. отрицателните разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви при прилагането на чл. 26; 20. обложените разходи по ал. 2, т. 26 по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски и начислените суми за задължително обществено и здравно осигуряване, свързани с тях в отчетния период, през който отпуските реално са изплатени на персонала; 21. невъзстановените суми вследствие прилагането на т. 13, ал. 2, т. 21, в случаите на отписване на съответните активи, с изключение на случаите на липси на дълготрайни активи и стоково-материални запаси и брак на стоково-материалните запаси, когато обезценени материали се вложат в готова продукция, намалението по реда на предходното изречение се признава в годината на продажба на продукцията; 22. невъзстановените суми вследствие прилагането на т. 13, ал. 2, т. 21, определени по реда на ал. 15. (4) Намаленията по ал. 3, т. 1 се ползват при условие, че с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които ги отпускат, или тези, които се разпореждат с тях. (5) Когато дарението е в непарична форма, неговият размер се определя по балансовата стойност на предмета на дарението или спонсорството. (6) Данъчните облекчения за дарения се признават въз основа на договор или други доказателства, удостоверяващи, че предметът на дарението е получен. (7) Даренията по реда на ал. 3, т. 1 се смятат за извършени, както следва: 1. за парични средства - от датата, на която средствата са получени от надареното лице; 2. за движими вещи, за недвижими имоти, както и за учредени ограничени вещни права върху тях - от датата на сключване на сделката; 3. за дялово участие - от датата на влизането в сила на решението на съда за вписване в търговския регистър; 4. за ценни книжа - от датата на прехвърляне на собствеността.   (8) Разходите за престой в страната, които местните юридически лица извършват в полза на чуждестранни физически лица в качеството им на съдружници, управители, членове на съвета на директорите и на надзорните съвети при осъществяване на управленски функции на територията на страната, не се регулират за данъчни цели. (9) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.02.2003 г.) Отчетените от търговските дружества, неперсонифицираните дружества, юридическите лица с нестопанска цел (в случаите, когато извършват стопанска дейност) и кооперациите разходи за командировки на съдружниците, едноличните собственици, управителите и членовете на управителните и контролните органи, както и на лица, наети по извънтрудови правоотношения, не се регулират за данъчни цели, когато командировката е извършена във връзка с дейността, с изключение на дневните пари за командировки, с които финансовият резултат се преобразува по реда на ал. 2, т. 1. Разходите за командировки се доказват документално по реда на действащото законодателство. (10) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.02.2003 г.) Отчетените от едноличните търговци разходи за командировки на лицето, регистрирало едноличния търговец, и на лица, наети по извънтрудови правоотношения, не се регулират за данъчни цели, когато командировката е извършена във връзка с дейността, с изключение на дневните пари за командировки, с които финансовият резултат се преобразува по реда на ал. 2, т. 1. Разходите за командировки се доказват документално по реда на действащото законодателство. (11) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.02.2003 г.) Отчетените разходи за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно, когато няма организиран обществен транспорт или когато не съответства на сменността на предприятието и това води до невъзможност дейността да се осъществява без извършването на тези разходи, не се регулират за данъчни цели. Тези разходи са разходи за дейността. (12) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.02.2003 г.) Положителните или отрицателните курсови разлики, възникнали в периода от записването на дялов или акционерен капитал в търговските дружества и внасянето му в чуждестранна валута, не се включват при определяне на облагаемата печалба. (13) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.02.2003 г.) За целите на този закон признаването на приходи и разходи се осъществява при спазване на следните принципи: 1. документална обоснованост; 2. текущо начисляване; 3. съпоставимост между приходите и разходите; 4. предимство на съдържанието пред формата. (14) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.02.2003 г.) Финансовият резултат не се преобразува с начислените приходи и разходи, представляващи валутни разлики от преоценки на паричните позиции в чужда валута по централния курс на Българската народна банка. (15) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.02.2003 г.) При всички форми на прекратяване на лицата, прилагащи разпоредбите на тази глава, при определянето на дължимите данъци по реда на чл. 41, ал. 6 се извършва окончателно разчитане и на възникналите временни разлики по ал. 2 и 3.   Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не може да се намалява със създадените резерви, освен ако те са установени със закон като разход при формиране на финансовия счетоводен резултат. Други разходи се вземат предвид за целите на данъчното облагане само когато това е предвидено със закон. (2) Сумата на предоставените данъчни облекчения не може да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по съответния отчет за приходите и разходите. (3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)   Чл. 25. (1) По реда на този раздел се определя и облагаемата печалба на място на стопанска дейност. (2) Когато чуждестранно лице извършва дейността си чрез прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител на територията на страната и този представител има и обичайно упражнява права за сключване на търговски договори от името на чуждестранното лице, се счита, че то има място на стопанска дейност в България за дейностите, които предприема, освен ако не са от подготвителен или спомагателен характер. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Не се счита за място на стопанска дейност покупката на стоки за лични цели за или от името на чуждестранно лице.   Раздел II. Регулиране на слабата капитализация Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) При определяне на облагаемата печалба максималният размер на разходите за лихви, намалени с приходите от лихви, по заеми от търговци, съдружници и други лица, както и по финансов лизинг и банкови заеми, не може да превишава 75 на сто от счетоводната печалба, без влиянието на лихвите. Разходите за лихви по финансов лизинг и банкови заеми се регулират само в случаите, при които лизингополучателят, респективно кредитополучателят, и лизингодателят, респективно кредитодателят, са свързани лица. При загуба се регулира целият размер на компенсирания разход за лихви. (2) Алинея 1 не се прилага за банките и холдинговите дружества при условията на чл. 280 от Търговския закон. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Разходите за лихви, с които е увеличен финансовият резултат при данъчното му преобразуване, подлежат на приспадане от облагаемата печалба през следващите три данъчни години до размера на намалението по ал. 1. По отношение на разходите за лихви, възникнали през следващите три данъчни години, се прилагат разпоредбите на чл. 26, като се спазва поредността им. За всеки от случаите на слаба капитализация тригодишният срок започва да тече от момента на възникването им. (4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато за съответния данъчен период размерът на привлечения капитал е равен или по-малък от двукратния размер на собствения капитал. (5) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато в договора за финансов лизинг не е изрично определен размерът на лихвата, той се определя съгласно чл. 12, ал. 4.   Раздел III. Данъчно третиране на сумите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, от корекции на фундаментални грешки от минали периоди и промени в счетоводната политика (Загл. изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Увеличението на финансовия резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 23, ал. 2, т. 18 се извършва със следните разходи, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди и/или вследствие на промяна на счетоводната политика, които са довели до неговото намаляване: 1. (доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) начислени в по-малък размер или неначислени данъци за минали отчетни периоди корпоративен данък: данък за общините (вноски за общините), данък върху печалбата, вноски за фонд "Мелиорации" и данък върху нарастването на средствата за работна заплата; 2. разходи от минали отчетни периоди само когато за съответния отчетен период финансовият резултат преди данъчното преобразуване е отрицателен или положителният финансов резултат е по-малък от тези разходи.   Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) По реда на чл. 23, ал. 2, т. 18 финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава с размера на дължимите, но неначислени през минали отчетни периоди данък върху добавената стойност (данък върху оборота) и акцизи, с изключение на случаите по чл. 23, ал. 2, т. 24. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Не са предмет на увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване разходи, които не са посочени в чл. 27.   Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10: 1. с размера на начислените в повече данъци и вноски от печалбата за минали отчетни периоди; 2. с приходите отчетени по реда на счетоводното законодателство, върху които се начисляват данъчни задължения (или са намалили загубата) и вноски от печалбата за съответния минал данъчен период.   Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 със сумите (съответстващи на стойността на разходите за съответния минал отчетен период и/или начислените в по-малко разходи или начислените в повече приходи за съответния минал отчетен период), произтичащи от корекции на фундаментални грешки и/или от промени в счетоводната политика, отчетени съгласно препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти, когато са изпълнени условията на чл. 27 и чл. 28. (2) Финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) се увеличава по реда на чл. 23, ал. 2, т. 18 със сумите (съответстващи на стойността на приходите за съответния минал отчетен период), произтичащи от корекции на фундаментални грешки, отчетени съгласно препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти, в случаите когато не са начислени данъчните задължения по реда на този закон за съответния минал данъчен период. (3) Финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) се увеличава по реда на чл. 23, ал. 2, т. 18 със сумите (начислените в повече разходи или начислените в по-малко приходи за съответния минал отчетен период), произтичащи от промени в счетоводната политика, отчетени съгласно препоръчителния подход на приложимите счетоводни стандарти.   Раздел IV. Данъчно третиране на наемните (лизинговите) договори Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За целите на данъчното облагане критериите за класификация на лизинговите договори се определят в съответствие със счетоводното законодателство.   Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) В случаите, когато под формата на договор за експлоатационен лизинг се прикрива договор за финансов лизинг, сключеният договор се счита за договор за финансов лизинг. (2) В случаите, когато под формата на договор за финансов лизинг се прикрива договор за експлоатационен лизинг, сключеният договор се счита за договор за експлоатационен лизинг.   Раздел V. Специфични правила за определяне на облагаемата печалба на кооперациите Чл. 32. (1) От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 25 март следващата година. (2) Производствените дивиденти се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително и след преработката й. (3) Потребителските дивиденти се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им. (4) Текущо изплащаните през отчетния период производствени и потребителски дивиденти на член-кооператорите не участват при формирането на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, а се отчитат като разчети (вземания) съгласно счетоводното законодателство. (5) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с размера на изплатените и покрити при разпределяне на печалбата производствени и потребителски дивиденти по реда на чл. 23, ал. 3, т. 5. Преобразуването се извършва с изготвянето на годишната данъчна декларация за облагане на юридическите лица. (6) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.,изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато за годината кооперацията е отчела загуба или недостатъчна печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти се отчита като разход и финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава по реда на чл. 23, ал. 2, т. 15.   Чл. 33. (1) Получените от член-кооператорите производствени дивиденти се облагат като доходи на физически лица по реда на Закона за облагане доходите на физическите лица. (2) Получените от член-кооператорите потребителски дивиденти не се облагат с подоходни данъци.   Глава трета. ДАНЪЦИ, УДЪРЖАНИ ПРИ ИЗТОЧНИКА Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци, и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен. (2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато дивидентите са начислени в полза на държавно или общинско юридическо лице (учреждение), което участва в капитала на дружеството на собствено основание (не като представител на държавата), данъкът по ал. 1 се удържа на общо основание. (3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато разпределената печалба е под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица. (4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато юридическите лица, неперсонифицираните дружества и бюджетните предприятия, независимо дали извършват стопанска дейност, както и едноличните търговци, начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, данъкът удържан при източника, е окончателен. Лицата удържат данъка при източника, когато начисляват посочените доходи. Когато платецът на доходите е физическо лице, което не е търговец, данъкът се внася от получателя на дохода. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Не се облагат с данък при източника доходите от сделки с акции на публични дружества и търгуеми права на акции на публични дружества, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа.   Чл. 35. (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице даренията и спонсорството, отчетени като разходи, се облагат с данък, който е окончателен.   Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Социалните разходи, направени от работодателите и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, включително за лицата, на които е възложено управлението, се облагат при източника с данък, който е окончателен. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат с данък при източника, който е окончателен. (3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Разходите за гориво и смазочни материали на леките автомобили, които се облагат по ал. 2, се документират по общия ред независимо от това, дали е издаден пътен лист. (4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен. Тези разходи се признават за целите на данъчното облагане при условие, че предприятията и търговските представителства нямат ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на извършване на разхода. (5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Не се облагат разходите за застраховки, отнасящи се за определени рискови работни места и професии, регламентирани като задължителни със закон и специфични подзаконови нормативни актове.   Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) (1) (В сила от 01.01.2004 г.) Не се облагат с окончателен данък разходите в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително и тези по договори за управление, когато са налице едновременно следните условия: 1. месечното брутно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите не е по-малко от средномесечното брутно възнаграждение на лицето за предходните три месеца; 2. работодателят няма изискуеми и ликвидни данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на предоставяне на ваучерите; 3. ваучерите са предоставени на работодателя от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс; 4. сумите по предоставените ваучери, изплатени от работодателя на оператора, могат да се използват само за разплащане по банков път с лицата, сключили договор за обслужване с оператора или възстановяване на работодателя, до размера на номиналната стойност на ваучерите, в случаите когато същите не са използвани; 5. лицата, с които операторът е сключил договор за обслужване на работниците и служителите, са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност; 6. дължимият данък върху добавената стойност по доставките между работодател, оператор и лицата по т. 5 се превежда задължително по ДДС-сметка, независимо от разпоредбата на чл. 55а от Закона за данък върху добавената стойност. (2) (В сила от 01.01.2004 г.) Право да осъществява дейност като оператор има само местно юридическо лице - търговско дружество, получило разрешение от министъра на финансите, което: 1. има изцяло внесен уставен капитал не по-малко от 2 млн. лв., към момента на подаване на документите за разрешение от министъра на финансите; 2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност; 3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация; 4. няма изискуеми и ликвидни данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски; 5. няма влезли в сила наказателни постановления за нарушаване на данъчното и осигурително законодателство с наложена глоба или имуществена санкция над 1000 лв.; 6. се представлява от лица, които: а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани; б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. (3) (В сила от 01.01.2004 г.) Разрешението се издава въз основа на конкурс от министъра на финансите и се отнема, когато лицето престане да отговаря на изискванията на ал. 2. (4) (В сила от 01.01.2004 г.) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите. (5) (В сила от 01.01.2004 г.) Отказът за издаване на разрешението и отнемането му може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд. (6) (В сила от 01.01.2003 г.) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и реда за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контрола върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.   Чл. 37. Данъкът по чл. 35 и 36 представлява разход за дейността на предприятието и с него не се преобразува финансовият резултат по реда на глава втора.   Глава четвърта. ПРЕНАСЯНЕ НА ЗАГУБИТЕ В СЛЕДВАЩИ ДАНЪЧНИ ПЕРИОДИ Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Загубата се приспада последователно през следващите пет данъчни години, а за банките - през следващите десет години. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат през следващата данъчна година, включително при определяне на авансовите тримесечни вноски и при спазване изискванията на чл. 24, ал. 2 и ако той е недостатъчен, разликата от загубите се приспада през следващите години в рамките на посочените в ал. 1 срокове от възникването им. (3) За нови загуби се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите загуби петгодишният, съответно десетгодишният срок започва да тече от момента на възникването им.   Чл. 39. (1) Правото за пренасяне на загубите по чл. 38, ал. 1 не може да се прехвърля при прекратяване с ликвидация или поради обявяване в несъстоятелност на предприятието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Правото на пренасяне на загуби се преустановява при преобразуване по смисъла на чл. 261 от Търговския закон (без преобразуване от един вид в друг вид) на понасящото загуби данъчно задължено лице, както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон.   Чл. 40. Загуби, определени по реда на чл. 38 с източник извън България, се приспадат последователно само от печалбите от същия източник извън страната през следващите пет данъчни години.   Глава пета. ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ И ПРЕОБРАЗУВАНЕ Раздел I. Данъчно третиране при прекратяване с ликвидация и при несъстоятелност Чл. 41. (1) В случаите на прекратяване с ликвидация на местни юридически лица дължимите по този закон данъци се установяват за периода от началото на годината до датата на вписването в съда на прекратяването. (2) Установяването на данъците по ал. 1 се извършва независимо от задължението за съставяне на годишен счетоводен отчет и подаването на годишна данъчна декларация. През периода на ликвидацията до заличаването им прекратените юридически лица изпълняват задълженията си по този закон като действащи предприятия. (3) Дължимите по този закон данъци от прекратените юридически лица се установяват и внасят независимо от това, дали са уредени взаимоотношенията им с трети лица или със съдружниците и акционерите, като се имат предвид правата за предпочтително удовлетворение на държавата за вземанията й за данъци и лихви върху тях. (4) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.). (5) След датата на вземане на решение за прекратяване с ликвидация се преустановява ползването на всякакви данъчни облекчения. (6) Дължимите данъци към момента на вписването на прекратяването се декларират по образец на годишна данъчна декларация и се внасят като извънредни авансови вноски след приспадането на текущите авансови вноски. (7) Извънредните авансови вноски се правят в 30-дневен срок от момента на вписване на прекратяването. (8) Правилата по предходните алинеи се прилагат и при прекратяване поради несъстоятелност. (9) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.).   Раздел II. Данъчно третиране при преобразуване Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Юридическите лица, които се прекратяват поради разделяне, сливане или вливане, се облагат с корпоративен данък за периода от началото на годината до момента на вписването в търговския регистър на съда. (2) Данъчното облагане по ал. 1 е окончателно. Новообразуваното дружество или дружества внасят разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски в 30-дневен срок от вписване на решението за преобразуване в търговския регистър. (3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За останалия период до края на годината корпоративният данък се установява и внася от новообразуваното дружество или дружества по общия ред.   Чл. 43. При сливане, вливане, разделяне или отделяне на търговски дружества или кооперативни организации нововъзникналите субекти са отговорни за данъчните задължения на преобразуваните дружества или кооперативни организации до размера на полученото имущество.   Глава шеста. ДАНЪЧНИ РАЗМЕРИ Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Корпоративният данък е в размер 23,5 на сто. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., отм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)   Чл. 45. (Отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)   Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Данъкът на лицата по чл. 2, ал. 3 е в размер 7 на сто, а за дейността животозастраховане е 2 на сто. Данъкът е окончателен.   Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 1 е 8 на сто върху направените залози, а данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 2 и 3 и по чл. 2б е 12 на сто върху номинала на залога, посочен във фишове, талони и билети или в други документи за участие, съответно върху възнаграждението на доставчика на телефонна или телекомуникационна услуга съгласно договора с оператора.   Чл. 47. Данъкът по чл. 34 е в размер 15 на сто.   Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2002 г.) Данъкът по чл. 35 е в размер 20 на сто. (2) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Данъкът върху даренията по чл. 35 е в размер 15 на сто, когато дарението е в полза на законно регистрираните в страната вероизповедания и юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Данъкът по чл. 36, ал. 1, 2 и 4 е в размер 20 на сто.   Чл. 49. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.).   Глава седма. ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА Раздел I. Вносители на данъка Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъкът върху дивидентите, доходите от продажбата на дялови участия, ценни книги и финансови активи, лихвите, доходите от използване на движимо или недвижимо имущество, включително по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги и доходите от прираст на капитал с източник в България се удържа и внася от данъчно задължените по този закон лица, които начисляват и изплащат тези доходи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Когато данъкът по ал. 1 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените лица и данъчните субекти по този закон.   Раздел II. Данъчна декларация Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, се установяват по реда на този закон и се посочват в левове в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. В данъчната декларация се посочва задължението за извършване на финансов одит съгласно Закона за счетоводството. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната дирекция по данъчна регистрация до 31 март на следващата календарна година. Данъчна декларация подават и лицата, които не извършват стопанска дейност или подлежат на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, когато дължат данъци при източника. Заедно с годишната данъчна декларация се представя годишният финансов отчет, включително приложенията към него. Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно Закона за счетоводството, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Ако независимият финансов одит не е завършил до 31 март, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от един месец от датата на съставянето му. (3) Когато на местно лице е удържан данък в чужбина, заедно с годишната данъчна декларация местното лице представя удостоверение от компетентните власти на чуждата държава за размера на удържания в чужбина данък заедно с легализирания му превод. (4) При прекратяване и преобразуване данъчно задължените лица подават данъчна декларация за дължимия данък в 30-дневен срок от момента на прекратяването или преобразуването им. (5) За данъчна декларация се смята и молбата на чуждестранните лица за издаване на удостоверение по утвърден от министъра на финансите образец, с която те удостоверяват вида на дохода и удържания при източника данък. (6) При прекратяване на дейността на данъчно задълженото лице без правоприемство ликвидаторите подават данъчна декларация в 30-дневен срок след регистриране на прекратяването. (7) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) В декларацията по ал. 1 се декларира наличието на обстоятелствата по чл. 15, ал. 3, т. 1.   Раздел III. Срокове за внасяне на данъка Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Данъчно задължените лица внасят данъците по този закон в приход на републиканския бюджет. (2) (Отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)   Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Корпоративният данък за съответната година се внасят в срок до 31 март следващата календарна година, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от данъчно задължените лица от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на отчетния период, следващ периода, за който корпоративният данък се явява надвнесен. В случаите, когато след подаването на годишната данъчна декларация по реда на чл. 51 се установи, че данъчно задълженото лице без основание приспада корпоративния данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви по реда на чл. 58, ал. 1. (3) (Отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)   Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъкът, дължим от лицата по чл. 2, ал. 3, се внася ежемесечно до 15-о число на следващия месец и е окончателен.   Чл. 55. (1) (Предишен текст на чл. 55, изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Платците на еднократните данъци при източника по чл. 34, ал. 4 са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването. В случаите по чл. 34, ал. 4, когато получателят на дохода е длъжен сам да внесе дължимия данък, срокът за внасянето му е 30-дневен от датата на получаването на дохода. Дължимият данък се внася в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. (2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Платците на еднократни данъци при източника по чл. 35 и 36 са длъжни да начисляват дължимите данъци и да ги внасят в бюджета до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляването. (3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Платците на еднократни данъци при източника по чл. 34 са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове. (4) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) Лицата, удържали данъка по ал. 1 и удържали и внесли данъка по ал. 3, декларират това обстоятелство пред териториалната данъчна дирекция по данъчната регистрация на платеца. Въз основа на декларацията териториалната данъчна дирекция издава удостоверение за платени данъци на чуждестранното лице. Образецът на удостоверението и декларацията се одобряват от министъра на финансите.   Глава осма. АВАНСОВИ ВНОСКИ Чл. 56. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Данъчно задължените лица правят месечни авансови вноски за корпоративния данък на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба, декларирана за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. (2) Месечните авансови вноски по ал. 1 се определят за периода от 1 април до 31 декември на базата на облагаемата печалба за предходната година, а за периода от 1 януари до 31 март - на основата на облагаемата печалба за годината преди предходната година. (3) Регистрираните поради преобразуване лица правят авансови вноски по реда на ал. 1, както следва: 1. при преобразуване на търговски дружества и кооперативни организации от един вид в друг, както и при вливане и сливане - на базата на облагаемата печалба за предходната година на преобразуващите се търговски дружества и кооперативни организации; 2. при разделяне и отделяне - на базата на съответната част от облагаемата печалба за предходната година, установена пропорционално на собствения капитал. (4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Месечните авансови вноски за корпоративния данък по реда на ал. 1 се правят при данъчна ставка 23,5 на сто. (5) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Данъчно задължените лица, приключили с облагаема печалба - отрицателна величина през предходната година, правят авансови тримесечни вноски на базата на облагаемата си печалба за съответния период на текущата година с натрупване в размер 23,5 на сто. (6) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Юридическите лица и неперсонифицираните дружества уведомяват с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, териториалната данъчна дирекция по данъчната регистрация за намаляване на авансовите вноски за периода от 1 април до 31 декември, ако считат, че те надвишават или ще надвишат дължимия годишен данък. По този ред могат да намаляват авансовите си вноски и лицата, които формират данъчната си основа по реда на чл. 21, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица. (7) Месечните авансови вноски се изплащат до 15-о число на текущия месец, а тримесечните - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска. (8) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Новообразуваните през годината данъчно задължени лица, както и лицата по чл. 30, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица правят тримесечни авансови вноски по реда на ал. 5, считано от датата на регистрацията им. (9) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Месечните авансови вноски на лицата по чл. 36, ал. 4 от Закона за облагане доходите на физическите лица са в размер 15 на сто.   Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Местните юридически лица - преработватели на селскостопанска продукция и тютюн, не правят авансови вноски за корпоративен данък за периода от април до септември включително.   Глава девета. ЛИХВИ ЗА ПРОСРОЧИЕ Чл. 58. (1) (Доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За неудържаните и невнесените в срок дължими данъци, включително и за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. За невнесени дължими данъци се считат и платените в по-малко авансови вноски в резултат на неточното прилагане на чл. 53, ал. 2, изречение второ и на чл. 54, 55 и 56. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато действително дължимият годишен данък надвиши с повече от 10 на сто намалените по реда на чл. 56, ал. 6 авансови вноски, върху разликата между по-ниската от следните величини: действително дължимият годишен данък или сумата на авансовите вноски по реда на чл. 56, ал. 1 и 2 и намалените по реда на чл. 56, ал. 6 авансови вноски (в случаите, когато е положителна величина), се дължи лихва, равна на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта към 31 декември на съответната календарна година. Разликата се разпределя пропорционално на броя на месеците, за които е ползвано намаление.   Глава десета.  ПРЕОТСТЪПВАНЕ И НАМАЛЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ.- ДВ, БР. 110 ОТ 2001 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2002 Г.) Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Корпоративният данък се преотстъпва на юридическите лица - специализирани предприятия, кооперации и обособени производствени единици, членуващи в националните организации на инвалиди и организации за инвалиди, в които трудоустроените лица и инвалидите са не по-малко от: 1. за слепи и слабо зрящи - 30 на сто от общия брой на персонала, зает в основната дейност; 2. за всички останали заболявания - 50 на сто от общия брой на персонала, зает в основната дейност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) В случаите по ал. 1 данъчно задължените лица начисляват, но не внасят корпоративен данък. (3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Корпоративният данък на юридическите лица се преотстъпва и когато броят на трудоустроените лица и инвалидите е под нормите по ал. 1. Преотстъпването се извършва пропорционално на увредените лица към общия брой на персонала. (4) Преотстъпените средства по предходните алинеи се разходват за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Планирането, разходването и отчитането им се извършват с наредби на националните организации на и за инвалиди, съгласувано с министъра на финансите.   Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Дължимият корпоративен данък се намалява с 10 на сто от сумата на вноските за учредяване на дружество или за увеличаване на дружествения капитал, използвани за придобиване или увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност, които съгласно счетоводното законодателство се отнасят в увеличение на стойността на дълготрайните материални и нематериални активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 (с изключение на леките автомобили). Правото се ползва и за годината на извършване на разхода за целите на изречение първо, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява и с ефективно внесените задължителни осигурителни вноски пропорционално за новоразкритите средногодишни работни места спрямо средногодишния списъчен персонал, нает по трудов договор в предприятието за предходната година и при условие, че данъчно задълженото лице няма изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на ползване на намалението. (3) (Предишен текст на ал. 2, изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Намаленията по ал. 1 или 2 се ползват само когато изпълнението на предвидените в тях условия е осъществено изцяло в административните граници на общини, в които за последните две години преди текущата има безработица 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период съгласно списък, утвърден от министъра на финансите. Списъкът се актуализира след изтичането на всяка календарна година по предложение на министъра на труда и социалната политика. (4) (Предишен текст на ал. 3 - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Размерът на намалението по ал. 1 се отчита като резерви. Когато размерът на намалението е по-голям от дължимия корпоративен данък за съответната година, с разликата се намалява изцяло или на части дължимият данък през следващите 5 данъчни години. (5) (Предишен текст на ал. 4, изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)  За инвестициите и разходите по ал. 1, извършени през повече от една данъчна година, разпоредбите на ал. 4 се прилагат, като се спазва поредността на възникването им.   Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61, изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., доп. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Петдесет на сто от корпоративния данък се преотстъпва на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове, научноизследователски бюджетни предприятия и висши училища, държавни, общински и частни училища от системата на народната просвета за стопанската им дейност, която е пряко свързана с или е помощна за осъществяване на основната им дейност. (2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., доп. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Сто на сто от корпоративния данък се преотстъпва на Българския Червен кръст. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Преотстъпеният данък по ал. 1 за социални и здравноосигурителни фондове и частни училища и по ал. 2 се отчита като резерви. Данъкът се преотстъпва, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в основната дейност и за осъществяване на целите, за които са създадени лицата. За научноизследователските бюджетни предприятия, висшите училища, държавни и общински училища от системата на народната просвета по ал. 1 преотстъпването на данъка се отразява като отписано задължение към държавата.   Чл. 61а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) 60 на сто от корпоративния данък се преотстъпват на земеделските производители - юридически лица, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно, ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в посочените по-горе дейности.   Чл. 61б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2001 г., в сила от 01.01.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) На Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" се преотстъпва 60 на сто от корпоративния данък за основния му предмет на дейност. (2) Преотстъпеният данък се отчита като резерв. Преотстъпването на данъка е валидно, когато отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират и разходват за изпълнение на европейските програми за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни и за поддържане на паричния резерв, определен в Закона за гражданското въздухоплаване.   Чл. 61в. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Корпоративният данък се преотстъпва на юридическите лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване. Преотстъпването се отнася за корпоративния данък върху частта от финансовия резултат, възникнала в резултат на плана за оздравяване. (2) Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно при условие, че се изпълняват задълженията по плана за оздравяване. Неизпълнението се установява с решение по чл. 709 от Търговския закон.   Чл. 61г. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) На кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в национални кооперативни съюзи, 60 на сто от корпоративния данък се преотстъпва за срок до 31 декември 2005 г. (2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения корпоративен данък в инвестиционните фондове на националните кооперативни съюзи в сроковете за внасянето му в бюджета. (3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерв. Преотстъпването е валидно, ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в дълготрайни активи. Условието за инвестиции се счита за изпълнено, ако те са направени до подаването на годишната данъчна декларация. (4) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Националните кооперативни съюзи ежегодно до 31 март отчитат пред Министерството на финансите набирането и целевото разходване на преотстъпения корпоративен данък. Когато се установи, че не са изпълнени условията за преотстъпване, постъпилият в националните кооперативни съюзи преотстъпен данък се възстановява от тях в републиканския бюджет със съответната лихва.   Чл. 61д. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Сто на сто от корпоративния данък се преотстъпва на данъчно задължени лица за извършваната от тях производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. обектите, подлежащи на деклариране по реда на Данъчния процесуален кодекс, и активите по смисъла на Закона за счетоводството на данъчно задълженото лице се намират изцяло в административните граници на общините съгласно списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите, в които за предходната година преди текущата година безработицата е 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период; 2. осемдесет на сто от средносписъчния брой на персонала, нает по трудови правоотношения за годината, за която се ползва преотстъпването, има постоянен адрес в административните граници на общините по т. 1; 3. за календарната година, за която се ползва преотстъпването на данъка, данъчно задълженото лице няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви за невнасяне в срок на посочените задължения. (2) Данъкът се преотстъпва, когато отчетените като резерви средства са вложени за придобиване на дълготрайни материални, нематериални и краткотрайни активи, необходими за извършването на производствена дейност, както и за възнаграждения на наети по трудови правоотношения лица до края на календарната година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. (3) Изпълнението на условията по ал. 1 се удостоверява чрез справки, изготвени от данъчно задълженото лице към момента на подаване на годишната данъчна декларация. (4) Корпоративният данък се преотстъпва за срок от пет последователни данъчни години по реда на ал. 1-3 на лицата, придобили правото на преотстъпване, и ако в резултат на увеличената трудова заетост районът отпадне от списъка по ал. 1, т. 1.   Глава единадесета. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ЛИЦЕНЗИРАНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДРУЖЕСТВА Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)   Чл. 62а. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Инвестиционните дружества, получили разрешение за извършване на дейност като инвестиционно дружество по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, не се облагат с корпоративен данък за частта от тяхната печалба, произхождаща от търгуване с ценни книжа. (2) Дивидентите на акционерите се облагат по общия ред.   Глава дванадесета. СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1999 г.)   Глава тринадесета. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) На данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно преотстъпване на данък или освобождаване от данък, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.   Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) За неподаване на декларация, за неподаването й в срок, както и за посочване на неверни данни, довели до определяне на данъка в по-малък размер или до неоснователното му преотстъпване или освобождаване, на управителя или на счетоводителя на предприятието се налага глоба в размер от 100 до 500 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв.   Чл. 66. (1) (Предишен текст на чл. 66 - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) За неиздаване на фактура за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага санкцията по чл. 136 от Закона за данък върху добавената стойност. (2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) За неизпълнение на задълженията по чл. 5, ал. 3 и 4 се налагат санкциите по чл. 137 от Закона за данък върху добавената стойност.   Чл. 67.(Отм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)   Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Предприятие по чл. 2а, ал. 2, отпечатващо документи за участие или осъществяващо вноса им, което предостави документите за участие без представяне на документите за платения данък, се наказва с имуществена санкция в размер на невнесения данък. (2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция се събира в двоен размер, а министърът на финансите отнема правото на предприятието да отпечатва или внася документите за участие в игрите по чл. 2а, ал. 1. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Организатор на хазартни игри по чл. 2а, ал. 1, който провежда такива игри, без да е заплатил пълния размер на дължимия данък, се наказва с имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малко от 1000 лв. и не повече от 5000 лв. (4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Санкцията по ал. 3 се налага и на организатор на хазартни игри по чл. 2а, ал. 1, който предлага, продава или предоставя на участник в хазартната игра документ за участие, неотговарящ на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността, или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Санкция не се налага, когато преоценката на документите за участие по отношение на сериите и номинала е извършена с опис-протокол, заверен от представител на Министерството на финансите, представител на предприятието, отпечатващо документите, и данъчен орган от териториалната данъчна дирекция по данъчна регистрация на организатора. (5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) При повторно нарушение по ал. 3 и 4 се налага: 1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малка от 3000 лв. и не повече от 15 000 лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 67б, когато повторното нарушение е по ал. 3; 2. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) имуществена санкция в двукратния размер на дължимия данък, но не по-малка от 6000 лв. и не повече от 30 000 лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 67б, когато повторното нарушение е по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Санкциите по ал. 1-5 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по хазарта.   Чл. 67б. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се налага за срок от 1 до 6 месеца. (2) В случаите по чл. 67а, ал. 4 данъчните органи изземват и унищожават документите за участие, неотговарящи на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Разноските са за сметка на данъчния субект. (3) В случаите на налагане на административно наказание лишаване от право да се упражнява дейност се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях.   Чл. 67в. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Изпълнението на административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на наказания по административен ред субект и след като от него бъде доказано, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло. (2) В случаите по ал. 1 данъчният орган постановява и разпечатване на обекта, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.   Чл. 67г. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Наказателните постановления в частта, с която се налага административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях, както и постановленията по чл. 67в подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.   Чл. 67д. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) На лице, което не изпълни задължението си по чл. 61г, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер 1000 лева, а при повторно извършване на нарушението - в размер 2000 лева.   Чл. 67е. (Нов - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) На лице, което не изпълни задължението си по чл. 51, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер 2000 лева, а при повторно извършване на нарушението - в размер 4000 лева.   Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от данъчните органи при териториалните данъчни дирекции, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощено от него длъжностно лице. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.   Чл. 69. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.)   Допълнителни разпоредби   § 1. По смисъла на този закон: 1. "Корпоративно облагане" е облагане на печалба и доходи на юридически лица и неперсонифицирани дружества. 2. "България или страната" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право. 3. "Свързани лица" са: а) съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, и по съребрена линия - до четвърта степен; б) работодател и работник; в) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; г) съдружниците; д) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството; е) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице; ж) лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице; з) лицата, едното от които е търговски представител на другото; и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните; и) (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) всички останали случаи, определени в съответствие с критериите в счетоводното законодателство. 4. "Обичайна печалба" е печалбата, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност. 5. "Доходи" включва доходите от: дивиденти, дялово участие, лихви, положителната разлика от продажба на недвижими имоти, движими ценности и финансови дълготрайни активи, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и от наем. 6. "Дивидент" означава: а) доход от акции; б) доход от дялови участия, включително и в неперсонифицирани дружества, и от други корпоративни права, третирани като доходи от акции, невключващи доходите от вземания за дълг; в) извършено разпределение от юридическо лице в полза на акционер или съдружник, произтичащо от неговия собствен дял в капитала на същото юридическо лице, независимо дали то има текущи или натрупани (акумулирани) приходи и печалби. г) (нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) извършено скрито разпределение на печалбата съгласно т. 15. 7. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) "Лихва" е: доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки, и особено доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа. 8. (изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) "Авторски и лицензионни възнаграждения" означава: плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или записи на радио - или телевизионно предаване; на всеки патент, топологии на интегралните схеми марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. 9. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Възнаграждения за технически услуги" означава плащания с източник Република България за всякакви услуги от консултантско и техническо естество, включително поддръжка и инсталиране както и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице, освен ако извършителят на услугата не е служител на лицето, плащащо възнаграждението, или услугата е извършена чрез място на стопанска дейност. 10. "Пазарна цена" е сумата, без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната цена на услугите се определя според условията на пазара, от който произлизат, а на стоките - според условията на пазара, на който се реализират. 11. "Чуждестранно физическо лице" се определя съгласно Закона за облагане доходите на физическите лица. 12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Данъчен кредит" е правото при определените по този закон условия да се признае вече платен в чужбина корпоративен данък или дохода от определения корпоративен данък на данъчно задълженото лице от източници в страната и в чужбина. 13. "Място на стопанска дейност" е: а) определено помещение (собствено, наето или предоставено за ползване) или база, посредством която чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, включително: място на управление, клон, търговско представителство, регистрирано в страната, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или друг обект за извличане на природни ресурси; б) извършване на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон; в) трайно извършване на търговски сделки с местоизпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или база. 14. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Социални разходи" са: отчетените като разходи социални придобивки (в пари или в натура), определени съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и предоставени на персонала, включително на лицата, на които е възложено управлението, и на лицата, наети по правоотношения, приравнени към трудовите по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, с изключение на разходите, регламентирани като задължителни с нормативен акт. 15. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Скрито разпределение на печалбата" са начислените разходи от данъчно задължените лица, подлежащи на плащане както в брой, така и в натура, направени в полза на съдружниците, акционерите, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети, на едноличните собственици и на трети лица, без да са свързани с осъществяваната стопанска дейност. 16. (отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) 17. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в двугодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. 18. "Преотстъпване на данъка" е правото на данъчно задълженото лице да не внася в бюджета определените по реда на този закон и начислени суми за данъка, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице или се разходват за цели, определени със закон. 19. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ,  бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Облекчения" по смисъла на чл. 24 са тези по чл. 23, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 5. 20. "Спонсорство" е сделка, при която спонсорираното лице извършва или не извършва действия, имуществено нееквивалентни на даденото от страна на спонсора. Когато спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация - реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, се прилагат правилата за търговска сделка съгласно чл. 286  от Търговския закон. 21. "Разходи за реклама" са разходите за популяризиране на стоки и услуги посредством материали, публикации (списания, вестници, каталози, алманаси, проспекти, указатели, справочници), радиопредавания, обяви, телевизионни клипове, рекламни предавания и др. 22. "Франчайз" е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за крайни потребители. 23. "Франчайз-договор" е договор, при който едно предприятие - франчайзодател, дава на друго - франчайзополучател, в замяна на пряко или непряко финансово възнаграждение правото да използва франчайз за определени видове стоки или услуги. 24. "Факторинг" е сделка, при която едно лице (фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение. 25. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Разходи за ремонт" са разходите, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното им функциониране. Не са разходи за ремонт по смисъла на закона разходите за техническото обслужване на транспортните средства и машините. 26. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Дългосрочни ценни книги" са акции, както и ценни книги, изразяващи вземане с падеж повече от една година, при условие че са в патримониума на данъчния субект повече от една година. 27. (нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Дейност по занятие" във връзка с прилагането на чл. 36, ал. 2 е извършването на производствена или търговска (включително услуги и сервизна) дейност, доколкото леките автомобили не се използват за обслужване на административно-управленска дейност. 28. (нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) "Собствен капитал" във връзка с прилагането на чл. 26 е определеният от Закона за счетоводството и нормативните актове по прилагането му. "Привлечен капитал" във връзка с прилагането на чл. 26 е сумата от дългосрочни и краткосрочни пасиви, с изключение на приходите за бъдещи периоди и финансиранията. 29. (нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) "Законна лихва" е основният лихвен процент на Българска народна банка плюс 10 пункта. Когато кредиторът, наемодателят или лизингодателят е чуждестранно лице и няма място на стопанска дейност на територията на страната, за законна лихва по смисъла на този закон се приема 6-месечен ЛИБОР плюс 5 пункта за съответната валута. 30. (Нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) "Лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. 31. (нова - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) "Непреработена растителна и животинска продукция във връзка с прилагането на чл. 61а" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава. 32. (нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) "Ликвидационни дялове" - по смисъла на чл. 34, ал. 1 в ликвидационните дялове не се включват вноските за придобиване на акции и дялове, които всеки акционер или съдружник е направил. 33. (нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) "Пазарната цена на насрещната престация" във връзка с прилагането на чл. 12, ал. 3 е документално доказаната цена на придобиване на тази насрещна престация, освен ако не се докаже, че пазарната цена е различна. 34. (нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Документална обоснованост" е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. Не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински документ, документ с невярно съдържание, преправен документ или документ, издаден от лице, което не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация. 35. (нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Текущо начисляване", "Съпоставимост между приходите и разходите", "Предимство на съдържанието пред формата" и "Действащо предприятие" се определят по смисъла на счетоводното законодателство". 36.-39. (нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) 40. (нова - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) "Залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития" са такива хазартни игри, за които не се заплаща акциз. 41. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Средносписъчен брой на персонала за годината" във връзка с прилагането на чл. 61д е сборът от средния списъчен брой за всеки месец, разделен на 12. Средносписъчният брой на персонала за месеца се изчислява, като сборът от списъчния брой на персонала за всеки календарен ден от месеца (включително празничните и почивните дни) се раздели на броя на календарните дни през отчетния месец. Списъчният брой на персонала за почивните и празничните дни се взема за равен на списъчния брой на персонала от предходния работен ден. 42. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Трансфер" за целите на прилагане на чл. 16а е всяко предаване на вещи, осигуряване ползването на нематериални блага, фактическо извършване на услуги или предоставяне на парични средства от място на стопанска дейност на територията на страната към друга част на предприятието, разположена извън територията на страната. 43. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Компенсиран разход за лихви" във връзка с прилагането на чл. 26 е положителната разлика между разходите за лихви и приходите от лихви. 44. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Загуба" по смисъла на глава четвърта е отрицателната величина, получена вследствие на коригирането на годишния финансов резултат (счетоводната печалба/загуба) със сумите по чл. 23, алинеи 2 и 3. 45. (нова - ДВ, бр. 61 от 2002 г., предишна т. 41 - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа" са сделките: а) сключени на официалния и неофициалния регулиран пазар в страната по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, без блоковите и други сделки с ценни книжа, които съгласно правилника на регулирания пазар подлежат единствено на регистриране на регулирания пазар; б) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II, както и сделките при условията и по реда на обратно изкупуване от инвестиционни дружества от отворен тип по реда на глава шестнадесета на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. 46. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Нетна търговска площ" е тази, определена в т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за облагане доходите на физическите лица. 47. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Финансови предприятия" са банковите и небанкови финансови институции по Закона за банките, инвестиционни и управляващи дружества, инвестиционни посредници по Закона за публично предлагане на ценни книжа, застрахователни дружества, взаимозастрахователните кооперации и чуждестранни лица за застрахователна и презастрахователна дейност, извършена чрез място на стопанска дейност по Закона за застраховането, и дружества, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване. 48. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Оператор" по смисъла на чл. 36а е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна по ред, определен с наредба на министъра на финансите." 49. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "Ваучерите за храна" са вид книжа за замяна, предоставена чрез работодателя на работниците и служителите, включително и тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, съгласно сключен договор за обслужване с оператора. 50. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) По смисъла на т. 49 "ресторанти" и "заведения за бързо обслужване" са определените в § 1, т. 36 и т. 37 от Допълнителните разпоредби на Закона за облагане доходите на физическите лица, а "обекти за търговия с храни" са тези по чл. 19 от Закона за храните.   Преходни и Заключителни разпоредби   § 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъчно задължените лица са длъжни при поискване от страна на данъчните органи да декларират наличието на обстоятелства по § 1, т. 3. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) Данъчно задължените лица са длъжни в срок до 31 март 1998 г. да декларират в териториалните данъчни дирекции по местоседалище притежаваните акции и дялово участие в задгранични дружества, дъщерни дружества и място на стопанска дейност в чужбина, както и недвижима собственост. При възникване или промяна на всяко едно от тези обстоятелства данъчно задължените лица са длъжни да подават декларация в едномесечен срок от възникването на тези обстоятелства.   § 3. Лицата, ползващи облекченията по чл. 58, 59 и 60 и по § 3, 8 и 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997. г.), продължават да ги ползват до изтичането на срока, за който са предоставени, при спазване на определените в тези разпоредби условия. Условието за инвестиции в материални дълготрайни активи се смята за изпълнено, ако инвестициите са направени до подаването на годишната данъчна декларация.   § 4. При определяне на авансовите вноски за първото тримесечие на 1998 г. за база се взема размерът на облагаемата печалба за първото тримесечие на 1997 г.   § 5. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 се прилага за активи, придобити след 31 декември 1997 г.   § 6. Алинея 9 на чл. 23 се прилага само за банков капитал, увеличен през периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 1999 г.   § 7. Положителните временни разлики, формирани през 1997 г. при прилагането на чл. 21 от Закона за данък върху печалбата, се приспадат по реда на ал. 3 на същия член през 1998 г.   § 8. Начислените през 1998 г. дивиденти за сметка на печалбата по годишния счетоводен отчет за 1997 г. на лицензираните инвестиционни дружества и приватизационни фондове се вземат под внимание при ползването на данъчното облекчение по чл. 28 от Закона за данък върху печалбата през 1997 г.   § 9. Държавни банки, в които е продадено повече от половината акционерно участие на недържавни институции, се освобождават от данък върху печалбата, реализирана в резултат на курсови разлики по валутни активи за 1997 г.   § 10. Този закон отменя Закона за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.).   § 11. В Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава чл. 5а: "Чл. 5а. Неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация и данъчното облагане."   § 12. В § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на земеделските производители - (обн., ДВ, бр. 57 от 1995 г.; попр., бр. 67 от 1995 г.; изм., бр. 110 от 1996 г.) думите "до 31 декември 2000 г." се заменят със "за непреработената земеделска продукция".   § 13. Министърът на финансите издава наредби за прилагането на отделни разпоредби на закона.   § 14. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.   § 15. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г., с изключение на чл. 26, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 1999 г.   § 15а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 15 се прилага от 1 януари 2000 г. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 26 ноември 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.   Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (Обн. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) § 27. Данъчнозадължените лица, ползващи данъчни облекчения по отменени разпоредби на този закон, имат право да изберат за следващи данъчни години дали да продължат използването на данъчните облекчения по отменените разпоредби, или облекчението по чл. 60.   § 28. Заварените от този закон лица, ползващи облекчението по чл. 87, ал. 6 от Указ № 56 за стопанската дейност (отм., ДВ, бр. 59 от 1996 г.) и по глава пета от Закона за данък върху печалбата (отм., ДВ, бр. 115 от 1997 г.), прилагат разпоредбите на закона до изчерпване на загубите или до изтичане на петгодишния срок от възникването им.   § 29. Дължимият данък, определен по реда на Указ № 56 за стопанската дейност (отм., ДВ, бр. 59 от 1996 г.), във връзка с необложените резерви в лицата по чл. 2, ал. 3, отчетени като разход при формиране на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, се внася на 7 равни части до 2005 г. включително, като върху него не се начисляват лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Разсрочване на данъчните задължения не се прилага за дружества, които се преобразуват или се прекратяват с ликвидация или при несъстоятелност.   Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (Обн. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) § 57. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 не се прилага спрямо лихвите по договори за банкови заеми, сключени през периода от 1 януари до 31 декември 2002 г., по които изпълнението е започнало.   § 58. Дължимите и невнесени за минали години данък върху печалбата, данък за общините, алтернативни данъци и данъци при източника се внасят в приход на републиканския бюджет.   § 59. Надвнесените данък върху печалбата и данък за общините по годишна данъчна декларация за минали години, включително за 2002 г., могат да се приспадат от данъчнозадължените лица от следващи авансови и годишни вноски за корпоративния данък.   § 60. Лицата, преотстъпващи 50 на сто от данъка върху печалбата по реда на отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции, преотстъпват 30 на сто от корпоративния данък.   § 61. Загубите от обезценка (разходите от преоценка) на активи, които водят до намаляване на финансовия резултат и непризнати по реда на чл. 23, ал. 2 през 2002 г., се третират като непризнати разходи по реда на чл. 23, ал. 2, т. 21 от този закон.   § 62. (В сила от 27.12.2002 г.) При формиране размера на облагаемата печалба за 2002 г., разходите за провизии, които водят до намаляване на финансовия резултат, по смисъла на чл. 23, ал. 2 са тези, определени по реда на счетоводното законодателство, а за банките и клоновете на чуждестранни банки в страната - тези по реда на чл. 27 от Закона за банките.   § 63. Банките и клоновете на чуждестранни банки в страната могат в срок до две години от влизането на този закон в сила да внасят на равни месечни вноски, в сроковете по чл. 56, възникналите данъчни задължения от разликите от приключителния и встъпителен баланс, които са резултат от прилагането на международните счетоводни стандарти от 1 януари 2003 г.   § 64. За целите на този закон, при изготвянето за първи път на данъчен амортизационен план, амортизируемите активи се завеждат по тяхната амортизируема стойност и призната до момента данъчна амортизация за тях. За данъчнозадължените лица, които изготвят финансовия си отчет на база международните счетоводни стандарти, амортизационната сума (амортизируемата стойност) е равна на тази, определена съгласно националните счетоводни стандарти към 31 декември на годината, преди преминаване към международните счетоводни стандарти.   § 65. Наредбата по чл. 36а, ал. 6 се издава в шестмесечен срок от влизането на този закон в сила.   § 66. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на чл. 36а, ал. 1-5, които влизат в сила от 1 януари 2004 г., и § 62, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".     Приложение към чл. 60, ал. 3   (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)